О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
София,03.02.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2814/2019 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 40301/25.03.2019 година на Т. Ц. С. и Я. А. С., и двете от [населено място] заявена от процесуалния им представител адв. П. П. – САК срещу въззивно Решение Nо 1112 от 15.02.2019 год., постановено по гр.В.д. Nо 8652/2017 година на Софийския градски съд, ГО II-Е състав в производство по чл. 124, ал.1 ГПК.
С посоченото решение, Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение № 106686 от 01.05.2017 година, постановено по гр.д. № 17372/2015 година на СРС, 127 с-в., с което са отхвърлени предявените от Т. Ц. С. и Я. А. С., и двете от [населено място] против Г. Б. З., Н. Р. З., Б. Н. А. и Д. Д. Д., обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС, за признаване, че са собственици на недвижим имот: реална част от около 64 кв.м., обозначена между буквите А-Б-Д-А по Скица № 5 към заключението на техническата експертиза- л. 81 – СГС, находящ се в [населено място], С. и осъждане на Б. А. и Д. Д. да предадат владението, както и е отхвърлен иска с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на съществуващата ограда между ПИ с идентификатор ***, собственост на ищците и ПИ с идентификатор ***, собственост на ответниците Б. А. и Д. Д..
С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение e неправилно и необосновано, основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Навеждат се доводи в насока на необоснованост по отношение на изводите коя е приложената регулация –тази от 1930 година и защо не се вземат регулационните граници от плана от 1989 година, необосновани са изводите за липса на идентичност на имота по нотариален акт № 144/95 год. и ПИ с идентификатор- кратък номер *, допуснал е съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с преценката на доказателствата по делото; поддържа се, че обжалваното решение е следствие на процесуално бездействие от страна на въззивния съд изразяващо се в незадълбоченото изследване на събраните по делото доказателства и е неправилно, необосновано, постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и при нарушение на материалния закон основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с довод, че по въпроса коя е приложената регулация на имота, определяща материалните граници на правото на собственост, въззивният съд е избегнал произнасяне, а липсата на произнасяне е в противоречие с практиката на ВКС- РЕШЕНИЕ № 200 от 11.05.2011 год. по гр.д. № 439/2010 год. на ВКС – I г.о.
Същото основание – чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК се поддържа и по въпроса „ разликата в площта може ли да формира извод за липса на идентичност на ПИ с идентификатор ***, с имоти пл. № * и пл. № * по нотариален акт № 144/1995 година?, произнесен в противоречие с практиката на ВКС РЕШЕНИЕ № 323 от 27.09.2012 год. по гр.д. № 408/2011 год. на ВКС – I г.о.
С касационната жалба се поддържа, като основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2 предл. 3-то ГПК и очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение по причина на допуснати съществени нарушения тъй като въззивния съд не е дал отговор на въпроса коя е приложимата регулация по отношение на процесните имоти, не била конкретизирана и правната норма въз основа на която е прието, че границите на правото на собственост съвпадат с регулационния план от 1930 г. а не с действащия към момента регулационен план на [населено място] от 1989 г.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Д. Д., Б. А., Г. З. и Н. З., в който се излагат съображения, че не е налице посоченото от касаторите основание за допускане на касационното обжалване на посоченото в нея основание по чл. 280, ал. 2 ГПК.
Съставът на ВКС – второ отделение на гражданската колегия след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 280, ал. 3 ГПК и като съобрази ограниченията на чл. 280, ал.3 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, насочена е срещу въззивно решение по предявен и разгледан иск за собственост, поради което се явява процесуално допустима.
След преценка на посочените с изложението основания за допускане на касационното обжалване, настоящия състав на ВКС счита, че касационното обжалване не може да бъде допуснато на релевираното основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, граници, регулационен статут, площ, както и всички други данни и доказателствата за тях, които могат да послужат за установяване на това обстоятелство. За да се установи идентичност между два имота, съществували към различни периоди от време с различна индивидуализация е достатъчно те да съвпадат по местонахождение и граници, като последната характеристика се свързва с пространствените предели на правото на собственост върху определена част от земната повърхност, достигащи до там, откъдето започват имотите на неговите съседи и на тяхното право на собственост. Ако в различни периоди от време съседите /или техните наследници/ съвпадат, може да се направи извод, че и заключеният между тях имот не е променен. Площта на имота и сигнатурата по плана, ако има такава, не са присъщи белези, тъй като зависят от начина на измерване или могат да се променят при изменение на плана.
С обжалваното решение, решаващия съд е приел, че за ищците съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК е доказателствената тежест, да установят при условията на пълно и главно доказване посоченото в исковата молба придобивно основание твърдяното право на собственост върху ПИ с идентификатор № *** в твърдения обем, включващ и спорната част с триъгълна форма от недвижим имот с площ от 64 кв. м., която се обозначена между букви А-Б-Д-А от скица №5 към СТЕ /лист №81 от делото на СГС/. Въззивният съд приема, че недоказването на идентичност, респективно обема на притежаваното право на собственост върху имот с идентификатор № ***, от който недвижим имот се твърди, че ответниците са отнели част посредством изграждането на оградата, е довел до извод, че същите не са установили действителната граница, разделяща ПИ с идентификатор № *** и собствения на ищците ПИ с идентификатор № ***, което от своя страна е достатъчно основание за отхвърляне на предявените от него искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 108 и чл. 109 ЗС срещу ответниците.
Въведените доводи за „противоречие“ на изводите на въззивното решение с цитираната практика на ВКС не могат да послужат за база на преценката по чл. 288 ГПК, доколкото лисва посочен конкретен правен въпрос по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК.
С установеното в чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК изискване за изложение на основанията за допускане на касационното обжалване за редовност на касационната жалба, законодателят е поставил нужния акцент на значимостта на „правния въпрос“ като основен критерий за селекция на касационните жалби. Като израз на установеното от чл. 6 ГПК диспозитивно начало в рамката на касационното обжалване, касаторът следва да посочи правния въпрос, обусловил изхода на обжалваното въззивно решение, и в рамката на който въпрос касационния съд следва да извърши нужната селекция на касационната жалба. Обжалваното въззивно решение не може да бъде допуснато до касационен контрол, без да бъде посочен (изведен, конкретно формулиран) такъв въпрос, защото липсата на въпрос препятства изпълнението на вмененото от законодателя задължение на касационния съд в производството по чл. 288 ГПК. Касационният съд няма процесуалното задължение и не може да извежда „правния въпрос по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК“ от значение за изхода на конкретното дело с оглед на въведени твърдения на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, защото ако го стори би нарушил основни съдопроизводствени правила, гарантиращи равенството на страните в процеса и възможността за ефективна правна защита. В правомощията на касационния съд, съгласно разясненията на цитираното ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС е да доуточни или конкретизира поставен от касатора правен въпрос, но не и да изведе такъв съобразно на наведени доводи за незаконосъобразност.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен с обжалваното въззивно решение, не дава възможност на касационния съд да изпълни процесуалното си задължение за селекция и се явява conditio sine qua non за допускането на исканото обжалване пред касационната инстанция. Наведените доводите за принципно противоречие на решението на въззивния съд с практика на ВКС по съществото си съставляват доводи за порок на атакувания съдебен акта, касаещ неговата неправилност. Проверката за законосъобразност обаче не е предмет на производството по чл. 288 ГПК и не може да се извърши на етапа на селекцията на касационната жалба, а едва след като въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване.
Посоченият „правен‚ въпрос „коя е приложената регулация на имота, определяща материалните граници на правото на собственост“ не е правен въпрос по см. на закона, а чисто фактически въпрос. Който и да е отговорът на този въпрос не би могъл да обуславя пряко възможността за преценка за наличие на противоречие с аналогично произнесен казус, защото за различните имоти действат различни регулационни планове в различните населени места и именно от конкретния по делото факт зависи възникването на конкретните спорни правоотношения.
Изведеният втори въпрос за „разликата в площта може ли да формира извод за липса на идентичност на ПИ с идентификатор ***, с имоти пл. № * и пл. № * по нотариален акт № 144/1995 година?,отново не може да бъде правен проблем зададен и разрешен в рамките на спора за собственост, доколкото касае установяване на факти за установяване размера на претенцията, но не и нейното правно основание. Параметрите на недвижимия имот т.е. неговите пространствени граници според конкретен действащ регулационен план, не касаят възникване на правото на собственост, а само основателността на иска за защита правото на собственост, доколкото тези граници са били нарушение. Само когато е установено възникване на правото на собственост на някое от предвидените в чл. 77 ЗС при определен фактически състав, включващ и времеви момент, тогава може да се прави съпоставка дали параметрите на собствеността са нарушени, сравнени с тези пространствени граници на собствеността към момента на възникване на правото.
При данните по делото не може да се приеме наличие и на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 предл. 3-то ГПК. Очевидната неправилност на обжалваното въззивно решение като основание за допускане на касационен контрол предполага възможността в производството на селекция, касационният съд да може да констатира груби нарушение на процесуални правила или материален закон, поради видно явно и грубо несъответствие между произнесеното решение и исканията на страните, твърдяни факти и събрани доказателства, явно неспазени принципи на гражданския процес или по приложение на закона.
По искането за разноски от страна на ответника, настоящият състав на ВКС намира:
Искането да се репарират направените разноски по делото, съставлява имуществено право което може да бъде уважено при наличие на правен спор, приключил с благоприятен резултат за страната, която ги претендира. В случая ответниците претендират да бъдат присъдени адвокатски възнаграждения за всеки един по отделно, въпреки че са депозирали общ отговор на касационната жалба макар и подписан от всеки един от процесуалните представители, поради което така направеното искане на ответниците не следва да бъде уважено, в размер по-голям от дължимата сума за защита от един адвокат от 500 лв. ( петстотин лева).
По изложените съображения, Върховният касационен съд – състав на второ отделение на гражданската колегия и на основание чл. 288 ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба с вх. № 40301/25.03.2019 г. подадена от Т. С. и Я. С. чрез адвокат П. П. – САК против Решение № 1112/15.02.2019 г по въззивно гр. дело № 8652/2017 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Т. С. и Я. С. да заплатят на Д. Д., Б. А., Г. З. и Н. З. сумата в размер на 500 лв. (пет стотин лева) разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :