4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№45
София, 30.01. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………..……………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1804 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 8221/7.VІ.2016 г. на [фирма]-София (с предишно фирмено наименование е”), подадена против онази част от решение № 810/21.ІV.2016 г. на Софийския апелативен съд, ГК, VІІІ-и с-в, постановено по гр. дело № 425/2016 г., с която този застраховател е бил осъден – на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) – да заплати на А. Б. Б. разликата над присъденото обезщетение от 80 000 лв. и до уважения размер на претенцията му от 140 000 лв., а за ищците Р и Б. А. Б. съответно за разликата над 100 000 лв. и до уважения по делото размер на претенциите им от по 170 000 лв., които суми представляват обезщетения за понесените от всеки един от тях неимуществени вреди от смъртта на тяхната съпруга и майка М. Н. Т.-Б. на 16.V.2013 г. в резултат от претърпяно ПТП, настъпило 20 дни по-рано, както и ведно със законната лихва върху всяка от трите главници, считано от настъпване смъртта на общата им наследодателка и до окончателното им изплащане.
Оплакванията на застрахователя настоящ касатор са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъде намален размер на присъдените обезщетения за понесените от Б. неимуществени вреди в резултат от настъпилата вследствие на процесното ПТП смърт на тяхната съпруга и майка, като на търговеца бъдат присъдени и всички направени от него съдебно-деловодни разноски, вкл. „възнаграждение за юрисконсулта за всяка от трите инстанции”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма]-София обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната осъдителна част от решението си САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана както в ППВС № 4/23.ХІІ.1968 г., така и в приложените три, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на отделни състави от неговите гражданска и търговска колегии (Р. № 283/14.ХІ.2014 г. на ІV-то го. по гр.д. № 1609/204 г.; Р. № 70/29.ІІІ.2016 г. на ІV-то го. по гр. д. № 5257/2015 г., както и Р. № 101/3.VІ.2015 г. на І-во т. о. по т. д. № 1740/2014 г.), по следните два правни въпроса:
1. „Как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 от закона за задълженията и договорите?”;
2. „Въззивният съд длъжен ли е да извърши собствена преценка на доказателствата по делото, въз основа на които да формира свои собствени фактически и правни изводи, които да изрази в мотивите към решението си?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК тримата ответници по касация А., Р и Б. Б. – всички от [населено място], писмено са възразили чрез общия свой процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски „за процесуално представителство пред касационната инстанция”, но без да са били ангажирани доказателства, че такива реално са били направени. Инвокирани са доводи, че жалбата на застрахователя е „голословна” – доколкото в нея се съдържали „само твърдения за неправилно прилагане от страна на въззивния съд на нормата на чл. 52 ЗЗД”, докато посочената в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата задължителна съдебна практика на ВКС била „неотносима към настоящия казус”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалването въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към същата точка на горецитираното ТР, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В процесния случай и двата, формулирани от застрахователя настоящ касатор правни въпроса не само не са били надлежно включени в предмета на спора по делото, но изцяло се отнасят до правилността на атакуваното въззивно решение.
В заключение, погрешното отъждествяване от застрахователя настоящ касатор на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1-во и 2-ро ГПК – във вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 235, ал. 2 ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
При този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК не следва да се присъждат разноски в полза на тримата ответници по касация, след като те не са ангажирали доказателства, че такива реално са били направени.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 810 на Софийския апелативен съд, ГК, VІІІ-и с-в, от 21.ІV.2016 г., постановено по гр. дело № 425/2016 г. В АТАКУВАНАТА НЕГОВА ОСЪДИТЕЛНА ЧАСТ
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
9