Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
София, 30.01. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 12.12.2018 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр. дело N 2407 /2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e образувано по касационна жалба на М. Х. Т. срещу въззивно решение № 1020 от 28.02.2018 г. по възз. гр. д. № 884 /2017 г. на Благоевградски окръжен съд, г.о, с което е потвърдено решение № 4785 /14.08.2017 г. по гр. д. № 618 /2013 г. на Разложки районен съд, г.о., с което е извършена делба чрез изнасянето на публична продан на основание чл.348 ГПК на два поземлени имота, представляващи две ливади с площ съответно 10.012 дка и 7.400 дка, находящи се в местността К… в землището на [населено място], съсобствени между М. Х. Т. и М. Ф. Т. с 20 /80 идеални части в режим на съпружеска имуществена общност (с.и.о.), М. Х. Т. с 3 /80 идеални части, С. С. С. със 17 /80 идеални части, З. Г. С. и С. Н. С. с 20 /80 идеални части в режим на с.и.о. и Я. С. К. и Н. Х. К. с 20 /80 идеални части в режим на с.и.о..
Насрещните страни З. Г. С., С. Н. С., Я. С. К. и Н. Х. К. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, постановено във втора фаза на съдебна делба, за което не са предвидени ограничения за допускане до касационно обжалване.
Въззивният съд е приел, че съсобствеността между страните е възникнала на основание прехвърлителни сделки. Процесните недвижими имоти са закупени през 2005 г. при равни дялове от С. С. С., от М. Х. Т., по време на брака му с М. Ф. Т., както и от З. Г. С. и Я. С. К., по време на брака им съответно със С. Н. С. и Н. Х. К.. След покупката на ливадите С. С. С. е дарил на М. Х. Т. 3 /80 идеални части от притежаваните от него 1 / 4 идеални части от процесните имоти.
Въззивният съд е приел, че съгласно приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза и становището на главния архитект на Община Разлог поземлените имоти са урегулирани и са реално поделяеми по реда на чл.201 ЗУТ. Административната процедура по чл.201 ЗУТ обаче не е завършена, въпреки спирането на производството по взаимно съгласие на страните на основание чл.229,ал.1,т.1 ГПК, тъй като не са изготвени и не са внесени в общината инвестиционни проекти за разделяне на имотите, поради което делбата не може да бъде извършена на основание чл.353 ГПК. Не е подходящ този способ за делба и поради това, че делбените имоти са само два, а съделителите са 4 групи, като е изразено съгласие за групиране на имотите в общ дял само от четирима от седемте съделители – З. Г. С., С. Н. С., Н. Х. К. и Я. С. К., но не и от останалите трима съделители.
В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят извежда следните правни въпроси:
1. Следва ли съдът в делбения процес служебно да започне процедурата по чл.201 ЗУТ или може да се приеме, че същата е започната с представено от страна на процесуалния пълномощник на ответниците становище по чл.201 ЗУТ от главния архитект на общината?
Въпросът не е обуславящ. От значение за спора не е кой е започнал процедурата по чл.201 ЗУТ – съдът или страна по делото, а дали тя е завършена.
В случая е прието, че процедурата е започнала, но не е завършена. Въз основа на приети по делото заключение на съдебно-техническа експертиза за поделяемост на имотите и становище на главния архитект на община Разлог (л.213 по делото на Р.), че имотите, чиято делба се извършва, са поделяеми по реда на ЗУТ, съдът е дал възможност на страните да внесат проект за изменение на действащия план за регулация, като за това производството по делото е спирано по взаимно съгласие на страните на основание чл.229,ал.1,т.1 ГПК (то е възобновено по искане на жалбоподателя, който не твърди да е предприел някакви действия, нито е искал съдействието на съда за това).
Въпреки това административната процедура по чл.201 ЗУТ не е завършена, тъй като страните не са изготвили и не са внесли в общината инвестиционни проекти за разделяне на имотите (включително след постановяване на първоинстанционното решение и след обжалването му от жалбоподателя, той не твърди да е извършил някакви действия за завършване на процедурата).
2. Длъжен ли е съдът след представянето на становище по чл.201,ал.1 ЗУТ да приведе в ход и доведе до край процедурата, предвидена в нормата на чл.201 ЗУТ и напъти изрично страните да внесат проект с указания какво следва да бъде съдържанието му, за да бъде той одобрен от главния архитект на общината?
Въпросът не е обуславящ по изложените вече по първия въпрос съображения: процедурата не е завършена въпреки, че съдът е дал възможност на страните да внесат проект за изменение на действащия план за регулация, но страните не са изготвили и не са внесли в общината инвестиционни проекти за разделяне на имотите.
3. Достатъчно ли е желанието за групиране в общ дял само на част от съделителите по реда на чл.353 ГПК?
Въпросът не е обуславящ. Основният мотив на въззивния съд делбата да не може да бъде извършена на основание чл.353 ГПК, е че административната процедура по чл. 201 ЗУТ не е завършена, тъй като не са изготвени и не са внесени в общината инвестиционни проекти за разделяне на имотите.
Действително, съдът е изложил и допълнителен мотив: че способът по чл.353 ГПК за делба не е подходящ и поради това, че делбените имоти са само два, а съделителите са 4 групи, като е изразено съгласие за групиране на имотите в общ дял само от четирима от седемте съделители (посочени са поименно – това са ответниците в настоящото производство), но не и от останалите трима съделители (между които е жалбоподателят).
От този допълнителен мотив също е видно, че въпросът не е обуславящ. Въпросът за групирането на съделителите щеше да бъде обуславящ, ако след групирането на част от съделителите щеше да има достатъчно имоти за поставяне в дял на всеки един от останалите съделители (в случая това щеше да е възможно, ако съделителите се бяха групирали в два дяла – толкова, колкото са имотите).
Въззивният съд е приел, че случаят не е такъв, че при делбата на двата имота, въпреки групирането на четирима съделители (две съпружески двойки), остават трима съделители, които не са изявили воля да получат в общ дял другия допуснат до делба имот (т.е. не могат да бъдат образувани дялове според броя на съделителите, няма достатъчно имоти за всеки един от останалите трима съделители).
Приетото от въззивния съд е в съответствие с установената практика, че разделителен протокол не се образува, когато не съществува възможност всеки съделител да получи реален дял.
Поради изложеното настоящият състав приема, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Ответниците не претендират разноски и не са представили списък на разноски, нито доказателства, че са направили такива. Поради това разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 1020 от 28.02.2018 г. по възз. гр. д. № 884 /2017 г. на Благоевградски окръжен съд, г.о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.