О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
София, 06.02.2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на първи февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 172/2018 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 4664 от 28.06.2017 г. по в. гр. д. № 14313/2016 г. на Софийски градски съд, ІV-Д отделение, с което е потвърдено постановеното от Софийски районен съд,51 състав решение № 7472 от 31.05.2016 г. по гр. д. № 30672/2015 г. С първоинстанционния акт касаторът е осъден да заплати на Ф. А. А. от [населено място] сумата от 1 529,77 швейцарски франка, заплатена като лихва в периода 22.06.2010 г. до 22.10.2010 г. и получена при начална липса на основание поради неправомерно едностранно изменение на условията на Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 801 от 04.10.2007 г., с нова сигнатура HL 30815, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.06.2015 г. до окончателното й изплащане, и е признато за установено по искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявени от Ф. А. А. против [фирма], че ищецът не дължи на ответника сумата от 500 швейцарски франка, представляваща част от главницата по кредита, която представлява увеличение чрез натрупване на лихви към редовната главница за периода от 23.03.2009 г. до 01.06.2015 г. и повторното им олихвяване от банката, както и че не дължи лихви и такса за управление, начислени върху лихвите, с които е увеличена главницата в размер на 50 швейцарски франка – 45 швейцарски франка възнаградителна лихва и 5 швейцарски франка, представляващи такса за управление, начислени върху натрупаната към главницата възнаградителна лихва през периода от 23.03.2009 г. до 01.06.2015 г.
В касационната жалба са развити подробни съображения за недопустимост и неправилност на въззивното решение, като е представено и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касация – Ф. А. А. от [населено място] – не заявява становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. – за търговските дела. Именно такъв е и настоящият случай, тъй като се касае за обективно кумулативно съединени искове, цената на всеки от които е под установения в закона минимален размер: иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с цена 1 529,77 швейцарски франка /левова равностойност 2 896,11 лв./; искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, съответно с цена – 500 швейцарски франка /левова равностойност 946,58 лв./, 45 швейцарски франка /левова равностойност 85,20 лв./ и 5 швейцарски франка /левова равностойност 9,50 лв./. Търговският характер на спора произтича от неговия предмет – връщане на сума, получена при начална липса на основание и установяване недължимост на суми във връзка с договор за банков кредит, който е една от абсолютните търговски сделки /чл. 365, т. 1 ГПК, във връзка с чл. 1, т. 7 ТЗ/. Това налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 4664 от 28.06.2017 г. по в. гр. д. № 14313/2016 г. на Софийски градски съд, ІV-Д отделение.
Определението може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: