3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
София, 06.02.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1751/2018 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Т. А. Д. против решение № 63 от 12.04.2018 г. по гр.д. № 484/2017г. на Великотърновски апелативен съд .
Ответникът по касация- Т. К. Т., чрез пълномощника си – адв. Г. П. е на становище, че касаторът не обосновава предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е заявил, че според него са налице предпоставките по чл.280, ал.1 т.1 и 3 и ал.2 ГПК. Възпроизвел е съдържанието на текстовете, като е посочил, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС и съдът се бил произнесъл по „ съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който бил от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Посочил е също така лаконично, че според него била налице и очевидна неправилност на акта. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване на това основание.
Освен това страната, не е изложила доводи свързани и с допълнителния критерий за допускане на касационно обжалване. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, то касаторът следва да е посочил и обосновал наличие на практика на ВКС – задължителна или каузална в противоречие, с която, поставеният правен въпрос / какъвто не е налице/ е бил разрешен от въззивният съд. В случая нито е налице конкретно посочване на съдебни актове, нито поставяне на правен въпрос. Освен това не са развити и доводи по основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, съобразно изричните разяснения, дадени с т.4 на ТРОСГТК № 1 /09г.
Касаторът е поддържал и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. По това основание и с оглед горното касаторът не е развил каквито и да било съображения.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК и решението на Великотърновски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл.78,ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени поисканите и установени като заплатени разноски в размер на 1200лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 63 от 12.04.2018 г. по гр.д. № 484/2017г. на Великотърновски апелативен съд.
ОСЪЖДА Т. А. Д. да заплати на Т. К. Т., направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1200лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: