4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
С. , 08.01. 2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори декември, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 5660/2015 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Д. Д., подадена чрез адвокат Надежда И. срещу въззивно решение от 11.06.2015 г. по гр. дело № 534/2015 г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение от 13.10.2014 г. по гр.д. № 12170/2013 на Софийски районен съд е отхвърлен предявеният от А. Д. Д. срещу Б. Д. Д. и Е. Г. Д., иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне поради виновно неизпълнение на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от 26.06.2000 г., материализиран в Н.А. № 126/2000 г. на нотариус М. Е. за 1/8 ид.ч. от следния недвижим имот: апартамент, находящ се в [населено място], [улица], етаж ІІ, със застроена площ от 137.63 кв.м.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че по въпроса: дали ищецът /наследник на прехвърлител-дарител/ е бил в петгодишния давностен срок, когато към момента на подаване на искова молба до съда с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД не са изтекли пет години от смъртта на прехвърлителя, както и от кога започва да се брои и кога изтича давностен срок за наследниците на починал прехвърлител да подадат в съда иск за разваляне на договор за гледане и издръжка, е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решение № 285 от 6.06.2011 г. по гр.д. № 1328/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 346 от 4.10.2011 г. по гр.д. № 341/2010 г. на ВКС, ІV г.о. Поддържа, че въззивният съд е допуснал процесуални нарушения при разглеждане на делото, като неправилно след изтичане на преклузивния срок по ГПК е допуснал до разпит свидетел на ответниците, не се е произнесъл по всички доказателства, не се е произнесъл по всички възражения на жалбоподателя, с което е нарушена разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК.
В писмения отговор на касационната жалба ответниците Б. Д. Д. и А. Д. Д. изразяват становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а по същество, че решението е правилно и следва да се остави в сила.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да отхвърли искът по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на алеаторния договор Софийски градски съд е приел, че за жалбоподателя – ищец се е погасило по давност правото да иска разваляне на договора за периода преди 20.03.2008 г. За периода след тази дата е приел, че ответниците приобрататели по договора са доказали, че са изпълнявали задълженията се по същия. В обобщение е приел, че до смъртта си прехвърлителката е живяла в дома си на [улица], където е и починала, че ответниците са изпълнявали задълженията си по договора от 26.06.2000 г., както и че ищецът не се е грижил за майка си. Изложил е съображения и за неоснователност на оплакването за допуснати процесуални нарушения във връзка с разпита на св. М..
По първия поставен в изложението правен въпрос не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Практиката по този въпрос е уеднаквена с постановени по реда на чл.290 решения на ВКС. В двете решения на които се е позовал жалбоподателят е прието следното: В решение № 285 от 6.06.2011 г. по гр.д. № 1328/2009 г. на ВКС, ІV г.о. е даден отговор на въпроса покрит ли е с давност иск за разваляне на договор за издръжка и гледане, предявен от наследник на прехвърлител по този договор, когато към момента на прехвърляне имотът е бил притежаван при режим на съпружеска имуществена общност и е прехвърлен от двамата съпрузи, ищецът не е наследник на преживелия съпруг, а наследодателят му е починал повече от пет години преди предявяване на иска. Прието е, че ако правото е възникнало, но не е упражнено приживе от прехвърлителя, то е наследимо и може да бъде упражнено от правоприемниците му в рамките на давностния срок. В решение № 346 от 4.10.2011 г. по гр.д. № 341/2010 г. на ВКС, ІV г.о. е дадено разрешение по въпроса за прекратяването на неделимостта на задължението по алеаторен договор със смъртта на прехвърлителя и погасяването по давност на иска за разваляне на договора. По втората част от въпроса е прието, че когато задължението за издръжка и гледане е прекратено със смъртта на някой от прехвърлителите, правото на иск за разваляне на договора за съответната част от неговите наследници се погасява с изтичането на пет години от последния ден на неизпълнението, т.е. от деня на смъртта. В решение № 239 от 3.07.2014 г. по гр.д. № 1019/2014 г. на ВКС, ІV г.о. / на което се е позовал въззивния съд, както и на решение по гр.д. № 341/2010 г./ е даден отговор на въпроса погасява ли се по давност иска за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, ако неизпълнението продължава и към момента на завеждане на исковата молба. Прието е, че задължението на приобретателя по договора е за продължително изпълнение. Той дължи всички необходими грижи и цялата необходима издръжка постоянно. Давността започва да тече за всяко отделно неизпълнение, което е достатъчно да породи правото за разваляне от момента на осъществяването му и не се счита изтекла ако това е станало в рамките на пет години преди предявяване на иска. Даденото от въззивния съд разрешение е съобразено с приетото на цитираните решения. Извън това въззивният съд е изложил мотиви въз основа анализа на събраните по делото доказателства защо приема, че до смъртта на прехвърлителката на 2.04.2000 г. ответниците са изпълнявали задълженията си по сключения на 26.06.2000 г. алеаторен договор.
По втория въпрос също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Този въпрос е относим изцяло към правилността на решението, тъй като представлява оплакване на допуснати от съда нарушения на процесуалните правила. Задължението на съда, разглеждащ спора по същество, да обсъди цялата фактическа обстановка, да съобрази твърденията на страните и да се извърши цялостна преценка на правнорелевантните факти, както и да изложи мотиви, произтича от разпоредбата на чл. 235 ГПК. Въведените доводи са обвързани с оплаквания по приетите разрешения от въззивната инстанция по фактическата и правна страна на спора, доколкото съдът не е възприел поддържаната от жалбопадателя теза.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 11.06.2015 г. по гр. дело № 534/2015 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: