О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
София, 24.10. 2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 3414/2008 година по описа на Второ гражданско отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
Л. Т. Д. е подал касационна жалба срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд №41 от 14.04.2008г. по гр.д. № 1036/2007г. по чл.71 ал.2 СК.
С това решение е отменено решението на Русенския районен съд № 164 от 12.07.2007г. по гр.д. № 2605/2007г. частично и е определен режим на лични отношения на бащата Л. Т. Д. с малолетната му дъщеря М. Л. Д. родена на 18.08.2006г. всяка събота от месеца от 10 до 18 часа и две седмици през лятото по време, различно от годишния отпуск на майката. В частта, в която е отхвърлен иска на Л. Т. Д. против М. С. С. да бъде предоставено на него упражняването на родителските права, първоинстанционното решение е оставено в сила.
Въззивното решение е обжалвано от Л. Д. изцяло като главното искане е да бъде уважен предявения от него иск по чл.71 ал.2 СК, а при условията на евентуалност се прави искане да се определи по-разширен режим за личните отношения с детето ако се приеме, че в останалата част жалбата е неоснователна.
В изложението по чл.284 ал.3 г.1 ГПК касаторът се е позовал на хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК. Приложил е решение № 2* от 04.10.1980г. по гр.д. № 2182/1980г. на ВКС, ІІ г.о. В това решение е прието, че при решаване на спора за упражняване на родителските права между родители, които не живеят заедно следва да се съобразят преди всичко интересите на децата. В тази връзка е посочено, че съдът е длъжен да събере доказателства за културата и образованието на родителите , за полаганите досега грижи за детето от тях, за привързаността му към тях и след цялостен анализ да реши кой от двамата има по-добри условия и качества и на кого от тях интересите на детето налагат то да се остави за отгеждане и възпитание. Решението не е изолирано, а е израз на последователна съдебна практика, съобразена и със задължителните разяснения, дадени в ППВС 1/1974г. цитирано и представено от касатора. В т.ІІ на ППВС 1/1974г. са посочени обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при разрешаване на спора за упражняване на родителските права.
По настоящото дело въззивният съд е приел при разрешаване на спора между родителите по чл.71 ал.2 СК, че с оглед възрастта на детето – момиченце на година и седем месеца в негов интерес е да се отглежда от майката, която и досега се грижи за него, показала е добри възпитателски качества, освен това може да разчита на близки – майка и баба, които да я подпомагат в ежедневните задължения, докато бащата работи на смени и има по-малка възможност да се грижи за детето. Следователно съдът се е съобразил със съдебната практика на ВКС при разрешаване на спора за родителските права между родители, които не са в брак и живеят отделно и е обсъдил всички обстоятелства, от значение за интересите на детето , а именно – възраст, качествата на родителите, битовите условия, за да приеме, че ниската възраст на детето налага то да се отглежда от майката. Неоснователно в изложението се акцентира върху факта, че тя е отсъствала от страната, тъй като по делото е изяснено, че това е било за много кратко време , а и съдът не го е игнорирал, а го е обсъдил и приел за несъществен за определяне на родителските качества на майката. Предоставената възможност на бащата да взема детето при себе си всяка събота от месеца и две седмици през лятото не е ограничителен, а е в рамките на установената трайна съдебна практика. В цитираното от касатора решение № 758 /1973г. по гр.д. № 433/1973г. на ВС, ІІ г.о. е посочено, че е необходимо да се осигури възможно по –голям контакт между децата и родителите им, но само в рамките на преценка за интересите на детото, каквато в случая съдът е направил и е мотивирал решението си за промяна на определения от районния съд режим на лични отношения. С оглед на изложеното следва да се приеме, че същественият въпрос относно упражняването на родителските права е разрешен в съгласие, а не в отклонение с практиката на ВКС, поради което не е налице основанието по чл.280 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване .
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество касационната жалба на Л. Т. Д. срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд №41 от 14.04.2008г. по гр.д. № 1036/2007г. по чл.71 ал.2 СК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: