О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
София, 27.01.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4363 по описа за 2008 г. на Пето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. на р. р. и благоустройството, гр. С. против решение от 9.07.2008 г., постановено по гр.д. № 8 по описа за 2008 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 7.11.2007 г. по гр.д. № 9668/2007 г. на Софийски районен съд, 35-ти състав и е постановено друго за отхвърляне на предявения от М. на р. р. и благоустройството против В. Ж. И. иск по чл.97, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи сумата 3258.28 лв. и сумата 314.17 лв., които са част от сумите по издаден изпълнителен лист от 5.04.2007 г. по гр.д. № 1422/2005 г. на СРС, 77 състав.
Ответницата по касационната жалба В. Ж. И. оспорва предпоставките за допускане на касационно обжалване.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че представените копия от авизо за платежни нареждания, представляват доказателство единствено за това, че на посочените в тях дати, М. на р. р. и благоустройството е отправило волеизявление до БНБ-Централно управление по посочената от него сметка с титуляр В. Ж. И. да бъдат преведени процесните суми, но съгласно чл.75, ал.3 от ЗЗД задължението се счита погасено със заверяване на сметката на получателя и при липса на доказателства кога и с каква сума е заверена сметката е счетено за недоказано обстоятелството, че задължението е било платено.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът се позовава на противоречива практика относно правилата за разпределяне на доказателствената тежест и доказателствената сила на платежните документи в случаите на безкасови плащания чрез банкови преводи и счита, че съдът се е произнесъл по съществено процесуалноправен въпрос, касаещ доказателствената сила на платежните нареждания като удостоверителни документи при насрещно твърдение за отрицателен факт /че плащането не е извършено/ неподкрепено от писмени доказателства.
Основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК е приложимо когато даден правен въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата, т.е. когато се достига до различен изход на гражданскоправни спорове, въпреки идентичността на релевантните по различните дела факти. В случая посоченото основание не е налице, тъй като липсва тъждество на споровете по които са постановени решенията. Част от съдебните актове, на които се позовава касаторът, са постановени в производство по обяваване на неплатежоспобност /чиято цел е установяване разполага ли длъжника с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му/ или в производство по несъстоятелност /чиято цел е осребряване на наличното имущество за удовлетворяване на кредиторите/, както и в охранително производство, касаещо подлежащо на вписване във фирмения регистър обстоятелство. Останалите съдебни решения касаят искове, по които не е било спорно удостовереното с нарежданията за банков превод плащане /основно по спорове относно регресен иск на удовлетворил пострадалия застраховател, срещу деликвента/. Именно поради липсата на оспорване на плащанията по съдебните спорове, на решенията на които се позовава касаторът, възприетото в тях разрешение относно доказателственото значение на нарежданията за извършване на банков превод е неотносимо към случаите в които е налице оспорване на изпълнението, а по настоящото дело ответницата по иска В. Ж. И. още в отговора на исковата молба изрично е оспорила наличието на плащане.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК, приложимо когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдът за пръв път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. В случая нормите на чл.128, ал.1, изр.първо от ГПК /отм./ и чл.75, ал.3 от ЗЗД са достатъчно ясни и категорични – в тежест на този, който твърди извършено плащане е да установи не само нареждането за извършване на банков превод, но и заверяване на сметката на кредитора, в който момент настъпва погасяване на задължението.
В обобщение не са налице хипотезите на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 9.07.2008 г., постановено по гр.д. № 8 по описа за 2008 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: