О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
Гр. София, 01.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шест януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 846/2009 год.
Производството е по чл.288 във вр.с чл. 280, ал.1 ГПК
Образувано е по касационна жалба на С. о. – Район „Н” гр. Н. срещу решението на Софийски апелативен съд № 662/16.06.2009 год. постановено по гр.д. № 1075/2009 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд, VІ-то търговско отделение, 8-ми състав постановено на 20.11.2008 год. по гр.д. № 700/2007 год. с което е осъдена С. о. да заплати на „Е” Е. гр. С. на основание чл. 266 ал.1 ЗЗД дължимото възнаграждение за извършена работа по инвестиционен проект за израждане на административна сграда на р. „Нови И. съгласно сключен договор № ДО-114/15.12.2004 год. в размер на сумата 57024 лева ведно със законната лихва, обезщетение за забавено плащане по чл. 86 ал. 1 ЗЗД на посочената главница в размер на 10 000 лева за периода до предявяването на иска пред съда, както и 2980.96 лева съдебни разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд неправилно е приел, че е налице изпълнение на задължението на ответника в предвидения в договора срок. В противоречие с клаузите на сключения договор е присъдил по-голямо възнаграждение от договореното без да е постигнато между страните съгласие за увеличение на цената спрямо първоначално договорената.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи чл.280, ал.1 т.2 ГПК. Позовава се на противоречие на обжалваното решение с трайната съдебна практика на съдилищата по поставения съществен правен въпрос, че е недопустимо да се увеличава и коригира едностранно обявената и договорената стойност на поръчката възложена по чл.41 ал.2 от Закона за обществените поръчки. В подкрепа на изложените доводи към касационната жалба са приложени четири броя решения на първоинстанционните съдилища, за които липсват данни, че са влезли в законна сила, а именно: р. от 08.05.2008 год. по гр.д. № 1086/2007 г. на ОС-Варна, р. № 663/05.11.2008 г. по гр.д. № 496/2008 г. на ОС-София; р. от 05.02.2009 г. по гр.д. № 1642/2007 г. на СГС и р. № 296/08.05.2009 г. по гр.д. № 197/2009 г.на ОС – София
Ответникът по касационната жалба „Е” Е. гр. С. в подадения отговор излага становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал.1 ГПК предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от съществено значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решават е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното осъдително решение, като е направил решаващия извод, че възложителят дължи възнаграждение на изпълнителя за извършената и приета работа. Прието е въз основа на събраните по делото доказателства наличието на валидни облигационни правоотношения между страните във връзка със сключения след проведена процедура на възлагане на обществена поръчка по ЗОП договор № ДО-114/15.12.2004 год. за изготвяне на инвестиционен проект за административна сграда на Район „Н”. По делото е безспорно установено /включително от заключението на назначената техническа експертиза, което не е оспорено/, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, проектът е приет на заседание на Районния експертен съвет за устройството на територията при Район „Н” проведено на 11.02.2005 г. и въз основа на този проект е било издадено разрешението за строеж № 235/14.04.2005 год. на главния архитект на гр. С.. Фактът на изпълнението се потвърждава и от съдържанието на писмото на кмета на Район „Н” до кмета на С. о. №..08.2006 год., в което моли да бъде отпуснат бюджетен кредит за капитални разходи за изплащане на задължението към фирмата-изпълнител. При тези фактически данни съдът е уважил обективно съединените искове по чл.266 ал.1 ЗЗД за сумата 57024 лева, както и претенцията за мораторна лихва по чл.86 ал.1 ЗЗД в размер на 10 000 лева. При определяне размерът на дължимото възнаграждение съдът е приел за неоснователно направеното от ответника възражение, че възложителят няма право да получи по-висока цена от посочената в договора сума в размер на 32400 лева, тъй като не може едностранно да променя договора сключен при условията на ЗОП. Основното съображение на съда е обстоятелството, че в чл.3 ал. 2 от договора е уговорена единична цена на база 18 лева за кв.м. РЗП при приета от фирмата съгласно офертата РЗП – 18000 кв.м., което прави 32400 лева. Данните по делото, сочат че увеличението на претендираното възнаграждение се получава не от изменението на базата за формиране на цената /която остава същата 18 лева за кв.м. РЗП/, а от окончателната РЗП на изготвения и приет проект, която е 3177.2 кв.м. Приложена е разпоредбата на чл.266 ал.1 изр.второ ЗЗД, според която ако възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът се установява при приемането на работата. Решаващият съдебен състав е постановил решението си след обсъждане и анализ на събраните по делото доказателства и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи, като е приложил точно материалния закон.
С оглед на изложеното, формулираният в касационната жалба материалноправен въпрос, допустимо ли е едностранно да се увеличава и коригира обявената и договорена стойност на поръчката възложена по чл.41 ал.2 ЗОП не се явява съществен, тъй като от отговора му не зависи изхода на настоящия спор.
Действително, в чл. 43 ал.1 ЗОП е предвидена забрана за изменение на сключен договор за обществена поръчка, освен в посочените в ал. 2 на същия текст изключения. Според данните по настоящото дело, обаче, в случая въобще не се касае за едностранно увеличение на първоначално договорената цена, тъй като не е изменена приетата база за изчисляването й – 18 лева за кв./м. ЗРП. Както вече беше посочено, законът предвижда, че когато възнаграждението е уговорено по единични цени, окончателният му размер се установява при приемането на работата, какъвто е настоящия случай.
Не е налице твърдяното в касационната жалба основание за допустимост по чл.280, ал.1 т.2 ГПК. Приложените към жалбата четири броя първоинстанционни решения на различни съдилища в страната не обосновават противоречива съдебна практика по смисъла на цитирания текст, който има предвид практиката на съдилищата произнесли се по съществения правен въпрос с влезли в сила съдебни решения по граждански или търговски дела. По делото липсват данни, че решенията, на които се позовава касаторът са влезли в сила, поради което същите в случая са неотносими. Що се отнася до оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност, същите представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение поради неговата неправилност съгласно чл.281 т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК съставът на второ отделение на Търговска та колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 6 състав № 662/16.06.2009 год. постановено по гр.д. № 1075/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: