2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 450
гр. София,10.07.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 252 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. Щ., К. А. Щ. и ЕТ „Щ. – АДЩ- А. Щ., К. Щ.“, представлявани от адв. Д. Г. срещу решение № 2058 от 11.04.2016г. по в.т.д. № 3030/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, с което е потвърдено решение № 4797 от 23.10.2015г. по гр.д. № 256/2014г. на Окръжен съд Благоевград и определение № 449 от 25.01.2016г. по същото дело и касаторите са осъдени да заплатят на [фирма] на основание чл.78 ГПК разноски в размер на 15 лева. С потвърденото първоинстанционно решение, изменено в частта за разноските с посоченото определение, е признато за установено по отношение на К. А. Щ. – кредитополучател, М. Г. Щ. – солидарен длъжник и ЕТ „Щ. – АДЩ- А. Щ., К. Щ.“, представляван от собственика К. А. Щ. – солидарен длъжник, че дължат солидарно на [фирма] главница в размер на 27 638,29 лева по договор за банков кредит № 9 от 19.10.2004г. и анекс № 1 от 18.05.2009г., анекс № 2 от 03.08.2011г. и анекс № 3 от 18.12.2012г. и договорни лихви от 30.07.2013г. до 04.08.2014г. в размер на 9 058,65 лева, за които суми и издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № 3227 от 07.08.2014г. и изпълнителен лист от същата дата по ч.гр.д. № 745/2014г. по описа на РС – Разлог и касаторите са осъдени да заплатят на ищеца разноски в заповедното производство в размер на 733,94 лева и 490,18 лева, както и за исковото производство в размер на 1 957,09 лева.
Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Поддържат, че в случая ЕТ „Щ. – АДЩ- А. Щ., К. Щ.“ не е надлежен ответник по предявения иск, тъй като не е различен субект от физическото лице, което е регистрирано като търговец и встъпването му като съдлъжник на физическото лице противоречи на чл.101 ЗЗД. Считат, че въззивният съд неправилно не е разгледал това тяхно оплакване, като е приел, че следва да се ограничи единствено до оплакванията, въведени във въззивната жалба, без да съобрази, че процесуалната легитимация на страните е сред условията за допустимост на исковата молба и за нея съдът следи служебно. Излагат съображения за допуснато от първоинстанционния съд и неотстранено от въззивния съд процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно разпределяне на доказателствената тежест. Считат, че това е довело до постановяване на решение при непълен доказателствен материал, без да е съобразена липсата на безспорно доказателство, че банката кредитор е уведомила и тримата длъжници за обявената предсрочна изискуемост на кредита. Твърдят, че въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, като не е съобразил, че банката незаконосъобразно едностранно е изменила условия по договора за кредит.
В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК касаторите поддържат наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата и е от съществено значение за правилното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „Встъпването на ЕТ като съдлъжник по дълг на физическото лице, което е регистрирало търговеца, може ли да се тълкува като встъпване в собствен дълг предвид особената правна същност на ЕТ и в този смисъл такова встъпване в дълг действително ли е?“. Сочи решение от 18.01.2016г. по т.д. № 52/2015г. на Благоевградски окръжен съд, решение № 2058 от 11.04.2016г. по в.т.д. № 3030/2016г. на Софийски окръжен съд и решение по т.д. № 256/2014 на Благоевградски окръжен съд.
Ответникът по касация [фирма] оспорва касационната жалба, като възразява, че не е доказано наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е препратил на основание чл.272 ГПК изцяло към изложените от първоинстанционния съд правни изводи. Приел е за безспорно установено от правна страна възникването на валидно облигационно отношение със съдържание, права и задължения на страните, обективирани в подписания между тях договор за банков кредит в национална валута и три анекса. Изложил е съображения за допустимост на предявените искове с оглед подадените от тримата длъжници в срок възражения по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение за вземане, основана на извлечение от счетоводните книги и твърдяната предсрочна изискуемост на банковия кредит. Въззивният съд е приел, че в подкрепа на твърдението си за получени от длъжниците на 22.07.2014г. уведомления за предсрочна изискуемост ищецът е представил товарителници от лицензиран оператор, с които ги е уведомил, че кредитът е предсрочно изискуем. Счел е за неоснователно направеното във въззивната жалба оплакване за липса на предсрочна изискуемост, като е приел, че от представените по делото три разписки за доставяне от лицензиран оператор „RAPIDO“ може да се направи извод, че на 22.07.2014г. са получени пратки до всеки един от длъжниците със съдържание на пратката – уведомления за предсрочна изискуемост и длъжниците, чиято е доказателствената тежест, не са провели успешна процедура по оспорването на тези разписки.
Приел е, че размерът на задължението се установява от заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза и въз основа на него е счел за неоснователни възраженията на длъжниците, че редовно са погасявали задълженията си по договора.
Въззивният съд е посочил, че други оплаквания във въззивната жалба не са направени, което с оглед ограничението на чл.269, изр.второ ГПК препятства възможността да обсъжда друго, освен посоченото в жалбата.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният от касаторите материалноправен въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обсъждан от въззивния съд и не е обусловил правните му изводи. Нито в първоинстанционното решение, към чиито мотиви е препратил въззивният съд, нито във въззивното решение са излагани съображения относно действителността на встъпването в дълг от страна на ЕТ „Щ. – АДЩ- А. Щ., К. Щ.“. Допустимостта на предявените искове е обоснована с постъпилите в срок възражения от тримата ответници срещу издадената заповед за изпълнение и предявяването на исковете в срока по чл.415, ал.1 ГПК, а изводът за обвързаност на страните от облигационно правоотношение по договор за банков кредит и анекси към него е основан на обсъждане на представените доказателства и на възраженията на ответниците /за неавтентичност на договора и анексите, за погасяване на задължението и за липса на обявена предсрочна изискуемост/, както и на заключение на съдебно-почерковата експертиза, въз основа на което е прието за недоказано оспорването на подписа на ответника К. Щ. в договора за кредит и анекс № 2 към него. Поради това следва да се приеме, че поставеният въпрос не покрива общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на спора на касаторите не следва да се присъждат разноски. На ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като такова искане не е направено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2058 от 11.04.2016г. по в.т.д. № 3030/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: