10
гр. д. № 1244/2015 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 450
София,10.08.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 1244/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
М. Л. Р. и Е. Л. Р. са подали касационна жалба срещу решение № 7530 от 05.11.2015 г. по гр. д. № 9655/2009 г. на СГС, ГО, ІV-в с-в. с доводи за необоснованост и незаконосъобразност. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК са формулирани три материалноправни
въпроса, свързани със статута на имота и съществуването на част от одържавените сгради към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ, и два процесуални въпроса относно задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства и направените възражения, както и да зачете силата на пресъдено нещо, формирана по част от спорния предмет с влязло в сила решение, постановено между същите страни. Твърди се, че те обуславя основания по чл. 288, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК за допускане касационна проверка.
Срещу решението е подадена касационна жалба и от третото лице помагач на ищците [фирма], С.. Допускането до касационна проверка се иска по въпросите: 1. длъжен ли е въззивният съд да извърши цялостна и самостоятелна преценка на доказателствата по делото и да обсъди доводите на страните; 2. задължен ли е съдът съгласно чл. 7, чл. 8 и чл. 9 ГПК да съдейства на страните за изясняване на делото и установяване на релевантните за спора факти; 3. при прилагане на критериите за определяне на собствеността като публична с оглед забраната за реституция, следва ли да се преценява дали имотите служат за задоволяване на обществени потребности, които могат да се удовлетворят и с имоти, собственост на гражданите; 4. как следва да се прилага чл. 97 ЗС, когато отчужденият имот е бил допълнително застроен след като е станала държавна собственост.
Ответникът по касация МБАЛНП [фирма], [населено място] оспорват наличието на основания за допускане на касационна проверка на обжалваното въззивно решение, както и касационната жалба по същество.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от надлежни страни, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което са допустими.
Върховният касационен за да се произнесе по искането за допускане на касационна проверка взе предвид следното:
Въззивният съд след анализ на събраните доказателства е приел за установено от фактическа страна, че от наследодателите на ищците Л. И. Р. и Л. И. Р., техни родители, са били одържавени на основание чл. 8 ЗОЕГПНС дворно място с площ от 6962 кв. м. и построените в него сгради: триетажна на площ от 287 кв. м., едноетажна сграда на площ от 78 кв. м с две стаи и гараж и едноетажна масивна сграда на площ от 95 кв. м., всички използвани като частна болница.
След одържавяване в изпълнение на ПМС № 4 от 12.05.1948 г. имотът е предоставен за използване от Министерство на народното здраве. Съставен е А. № 2518 от 29.10.1949 г., в който е отразено, че на основание решение от 12.10.1948 г. на комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС от др. Л. И. Р. са одържавени частни болници при 4-ти км. на бул. Ц. шосе, застроени на 402 кв. м. и дворно място от 4000 кв. м., образуващо два парцела, без да са описани граници (съседи) на имота. В акта е отразено, че е предоставен за ползване на М. – Нервно-психиатрично отделение при работническа болница С..
След завземането имотът е използван по предназначението му за клиника като в него са построени и други сгради. От представените актове за държавна собственост и приетата техническа експертиза е установено, че през 1952 г. е съществувала масивна сграда и постройка на обща площ от 753.00 кв. м. с предназначение – психиатрична клиника (А. № 986 от 02.06.1952 г.). От А. № 6658 от 23.12.1969 г. се установява, че е съставен за Психиатричен болничен комплекс, застроен на площ от 3009.33 кв. м., състоящ се от психиатрична болница на площ от 670.0032 кв. м., на 4 етажа и със 120 стаи; детска болница застроена на 313 кв. м. със 22 стаи; лаборатория застроена на 121.10 кв. м. състояща се от 8 стаи; стопанска сграда застроена на 371.50 кв. м., състояща се от 25 стаи и един салон; невр. и административна сграда, застроена на 675.49 кв. м., състояща се от 86 стаи и два салона; ел. лаборатория и телефон, застроена на 58.60 кв. м.; патология, виварум и гараж, застроена на 166.00 кв. м. със 6 стаи; портиерна, застроена на 20 кв. м.; работилница, застроена на 27 кв. м. и бараки за стопанството, застроени на площ от 268.70 кв. м., които са били предадени за стопанисване и управление на МНЗСГ – Научно-изследователски Институт по Неврология и Психиатрия на 4-ти км. – С..
С приетата техническа експертиза е установено, че отчуждената триетажна сграда, застроена на площ от 287.00 кв. м., е била пристроена и надстроена въз основа на одобрени строителни книжа. През 1952 г. е изпълнено пристрояване в северозападна посока, в която е изпълнено допълнително тяло, използвано като „Психиатрично отделение” към Работническа болница. Пристрояване е извършено и в югозападна посока, за която част няма издадени строителни книжа. През 1958 г. сградата е била надстроена (старата и пристроените) въз основа на одобрени строителни книжа, в резултат на което над старата сграда вместо тавански етаж е изпълнен редовен трети етаж с таван. Пристройка в югозападна посока е направена през 1964 г. на основание одобрен архитектурен проект, с предназначение физиотерапевтично отделение, с което е завършено застрояването на комплекса.
Констатирано е, че одържавената сграда № 3, с предназначение стопанска постройка и гараж по приложение № 1 към допълнителното заключение от 24.02.2014 г., е инкорпорирана в пристройката към основната сграда (№ 1), изпълнена в „Г” образна форма, както и че технически е възможно обособяването на старата и новопостроената част в самостоятелни обект чрез незначително преустройство (изявление на в. л. инж. П., направено в с. заседание от 25.10.2007 г.). Това е обусловено с наличието на самостоятелно стълбище в пристройката, осъществяването на връзката със старата сграда чрез отваряне на отвори във външната стена, от страната на която е направено пристрояването, както и с установеното, че одържавената сграда № 3 е запазена. До нея е построена през 1958 г. сграда № 4 като двете се използват за клинични лаборатории.
Вещото лице не е могло да вземе становище по това възможно ли е обособяването и на надстроения етаж в самостоятелен обект.
С писмени доказателства е установено, че така оформения болничен комплекс е изпълнен в УПИ ІІІ – психоневрологичен институт, част от който е имот пл. № 1519 (предмет на иска), идентичен с одържавените имоти от наследодателите на ищците, който е бил заснет с пл. № 2231 в кадастрални план от 1939 г. Този парцел е създаден с първият регулационен план одобрен 1967 г. за[жк]. С този план имотът е включен в образуването на парцел ІІІ – отреден за научно-изследователски институт по неврология и психиатрия.
По отношение на придобитата от наследодателите на ищците земята е установено, че наследодателката Л. Р. е закупили две съседни ниви с площ от по 2 дка в м. „Реката” ( М.), в землището на [населено място] през 1937 г., за което са съставени нот. акт № 187, т. ХІ по н. д. № 1694/1937 г. и нот. акт № 188, т. ХІ по н. д. № 1695/1937 г.
В настоящото производство не са ангажирани доказателства за придобиването на нива от 3 дка. Установено е, че придобитият от Р. имот е заснет в кадастралния план от 1939 г. с пл. № 2231 и по графични данни от него е с площ от 6962 кв. м. Строителни книжа за построяване на сградите са издавани за застрояване на терен от 4000 кв. м., съответстващ на закупени две ниви през 1937 г.
По реда на чл. 11 ЗОЕГПНС от наследодателите на ищците са били отчуждени сградите и терена с площ от 4402 кв. м., за който терен към 1949 г., вероятно са били отредени два парцела, тъй като в жалбата срещу решението за отчуждаване д-р Л. Р. е поискал: …” да се освободи от отчуждаване единия парцел, в който няма построено болнично заведение”. Косвено доказателство за несъответствието между отчуждения по ЗОЕГПНС имот и фактически отнетия на това основание е записаното в решението на комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС, че се отчуждава терен с площ от 4000 кв. м. и отразеното в първия А. № 2518/29.10.1949 г. и в контролния лист към същата преписка № 59/1948 г., че се отчуждава частна болница с два парцела. Установено е и това, че е бил завзет терена, съставлявал имот пл. № 2231 по кадастралния план от 1939 г. и сградите, които са били предоставени за ползване на М. – Нервно психиатрично отделение към Работническа болница.
През 1989 г. е одобрено частично изменение на регулационния план за м. Д., с който отново е отреден парцел ІІІ – Психоневрологичен институт в кв. 1 в м. „Д.”, [населено място]. Предназначеният за тези нужди терен, в пространствения обхват на който попада и имот 1519 по кад. план от 1999 г., идентичен с имот 2231 по кад. план от 1939 г., е с площ от 25550 кв.м.
След влизане в сила на ЗВСОНИ по искане на ищците е издадена заповед № РД-57 163 от 01.07.1992 г. на Кмета на Столична община за отписване от книгите за държавна собственост на 4402/6962 ид. ч. от имот пл. № 2231 по плана от 1939 г. и сградите, описани в размерите по А. от 1949 г.
През 1999 г. със заповед № РД.09-252 от 27.08. е одобрено попълване на кадастралната основа с имот пл. № 1519, който е идентичен с имот пл. № 2231 по плана от 1939 г.
През 2003 г. наследниците на Л. Р. и Л. Р. се снабдяват с констативен нот. акт за собственост на отписания от актовите книги за държавна собственост на основание ЗВСОНИ имот – терен и сгради, които на 10.07.2006 г. продават на [фирма], [населено място]. Договорът за продажба е обективиран в н. а. № 198, т. І, н. д. № 182/2006 г. Приобретателят, по направено от него искане, е конституиран като трето лице помагач на ищеца с определение от 14.11.2006 г.
По отношение на направеното от ответника възражение, че имотът не е подлежал на реституция, тъй като към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ на 25.1.1992 г. е бил в режим на публична държавна собственост и на следващо място не е съществувал във вида, в който е бил при отчуждаването, съдът е намерил, че след отчуждаването имотът е бил предоставен за управление на министерство на народното здраве и социалните грижи (МНЗСГ) – Нервно-психиатрично отделение при работническа болница – С.. От представените актове за държавна собственост, съставени през 1952 г. и 1969 г., след като в отчуждения имот е извършено значително по обем ново строителство и надстрояване, се установява, че М. е продължило да стопанисва имота – терен и сгради, като от 1969 г. имотът е с предназначение на Научно-изследователски институт по неврология и психиатрия на 4-ти км. по Ц. шосе, [населено място].
Въз основа на така приетите за установени факти е направен извод, че отчуждения имот като съвкупност от терен и сгради, включително построените след 1949 г., е част от образувания болничен комплекс за психиатрична помощ, който е използван за нуждите на здравеопазването в областта на психичното здраве. Осъществявана е и дейност по обучение на специалисти в областта на психичното здраве, както и за специализация на кадри в тази област от цялата страна. Така осъществяваните дейности са с общонационално значение, поради което имотът, одържавения имот, като част от комплекса,е били в режим на публична държавна собственост при влизане в сила на реституционния закон, поради което извън предметния обхват на реституцията.
На следващо място съдът е приел, че в резултат на извършеното пристрояване и надстрояване на съществуващата одържавена основна сграда, както и на построяването на нови такива, изпълнените комуникации под ниво терен, както и изпълненото озеленяване и парковото устройване на незастроената част от терена, е довело до създаването на цялостен комплекс. Отчуждените сгради не съществуват във вида в, който са били както и теренът, поради застрояването му и изпълненото парково устройство, поради което и на това основание не подлежи на реституция.
І. По касационната жалба на М. Л. Р. и Е. Л. Р.:
Първият въпрос, който е за това може ли със съдебно решение да бъде признат статут на публична държавна собственост на вещи, които не са определени като такива със закон или решение на Министерския съвет, не обуславя основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационна проверка.
Съдът с решението не признава статут на публична държавна собственост на спорния имот. Съдът е преценявал статута на имота съобразно критериите, по които след установяване на института на публичната и частна държавна и общинска собственост и до приемане на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост, се е определял статута им.
Вторият въпрос – съставлява ли публична държавна собственост имот, одържавен по реда на ЗОЕГПНС и предоставен за стопанисване на Медицинския факултет към ВМИ, респ. на държавни факултетски болници към Министерство на здравеопазването, също не обуславя основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, тъй като по въпроса за това дали публична държавна собственост подлежи на реституция по ЗВСОНИ има формирана значителна и последователна съдебна практика. Съдът е проследил и съобразил нормативната уредба и правилно я е приложил.
При влизане в сила на реституционния закон по разпореждане на чл. 17, ал. 2 от Конституция на РБ собствеността е определена като частна и публична. Нормата не съдържа разграничителни критерии, въз основа на които да се определи коя собственост е частна и коя публична.
Публичната собственост като вид право на собственост е регламентирана и в чл. 6 от ЗС в редакцията след изменението през 1990 г., който повелява, че собствеността на държавата и общините е публична и частна. Критерии за разграничаване на режима на собственост не са установени. Нормативно определени критерии са установени с приемането на ЗДС и ЗОбС през 1997 г. Тази непълнота на правно регламентиране е запълнена с решение № 19 от 1993 г. на Конституционния съд, постановено по искане на 57 народни представители за тълкуване на чл. 17, ал. 2 , чл. 19, ал. 2 и 4 и чл. 106 от Конституцията. В диспозитива на решението К. съд, е приел, че изключителната собственост на държавата върху обектите, посочени в чл. 18, ал. 1 от Конституцията, е публична. Останалите обекти, които са собственост на държавата и общините, са тяхна публична или частна собственост в зависимост от вида и предназначението им. Това разрешение е обосновано в мотивите на решението, с критериите кому принадлежи правото на собственост, какви са вещите, предмет на това право и какво е тяхното предназначение.
При разрешаване на въпроса за това дали отчуждения по ЗОЕГПНС имот е бил публична държавна собственост при влизане в сила на реституционния закон, съдът се е ръководил от тези критерии. Изхождайки от потребностите, които са удовлетворявани и тяхното общонационално значение, е направен обоснован извод, че болничния комплекс като съвкупност от терен и сгради е бил със статут на публична държавна собственост към 24.02.1992 г., тъй като е бил предоставен на министерство на народното здраве за развиваната от него дейност в областта на здравеопазването в частност в областта на психичното здраве, както и за обучение на специалисти от цялата страна по специалностите психиатрия и неврология.
До въвеждането на понятието публична държавна собственост, като разновидност на държавната собственост, държавата е предоставяла на учрежденията имущество, което е било необходимо за изпълнение на функциите им. Това имущество е било в особен режим, като те не са имали право да се разпореждат с него. При отпадане нуждата от използването на някое имущество, то се е изземвало с акт на органа, който го е предоставил. Тъй като учрежденията са се образували, за да изпълняват различни държавни функции, то тези функции са били от значения за държавата и населението й.
Създаденият чрез увеличаване на терена, пристрояване и надстрояване на одържавените сгради и строителство на нови, включително и инфраструктурни съоръжения и парково устройство комплекс е бил предоставено на Министерство на народното здраве, което към 1992 г. и понастоящем е със статут на учреждения, а сега ведомство (§ 2 от ДР на ЗДС). Като предоставен на учреждение – министерство и служещ за задоволяване на нуждите на здравеопазването на населението на цялата страна, имотът е бил в режим на публична държавна собственост при влизане в сила на ЗВСОНИ. Изводът, че не е подлежал на реституция е законосъобразен.
Това разбиране за разграничаване на публичната от частната държавна собственост е намерило законодателна уредба с влизане в сила на ЗДС чл. 2, т. 3, а след изменението му през 2006 г., – т. 4, в която изрично е посочено, че имотите, предоставени на ведомства, са публична държавна собственост.
Аргумент в подкрепа на горното е и определението, данено с § 2 от ДР на ЗНЗ, действал в периода 1973-2004 г. на понятието” „Публични здравни заведения“ по смисъла на този закон са тези, които се създават от Министерския съвет за нуждите на общественото здравеопазване, което е изведено от действалата нормативна уредба.
След като имотът поради характеристиките му на публична държавна собственост не подлежи на реституция, не се налага обсъждането на третия въпрос – съществувал ли е реално във вида, в който е бил при отчуждаването му.
Четвъртият въпрос е за това следва ли съдът да зачете силата на пресъдено нещо, формирана с влязло в сила съдебно решение между същите страни, постановено по гр. д. № 4772/1998 г. на СГС. Предмет на делото е бил вещен иск, предявен от касаторите Р., за установяване, че са собственици на основание реституция по чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 3, ал. 1 ЗВСОНИ на 2560/6962 ид. ч. от имот. пл. № 2231, по кадастралния план от 1939 г., целия с площ от 6962 кв. м. Ответници по иска са били Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, и Столична община.
След влизане в сила на ЗВСОНИ ищците са поискали отписване на одържавения имот от наследодателите им от актовите книги за държавна собственост. Със заповед РД-57-163 от 01.07.1992 г. са деактувани три сгради от психиатричния болничен комплекс, застроени на площ от 402 кв. м., и 4000 кв. м. незастроена площ.
На 12.02.1997 г. комисия при Столична община, назначена от главния архитект, уведомява кмета на столична община, че не може да идентифицира отписания терен по заповедта от 1992 г. и моли тя да бъде коригирана.
Със заповед № РД-57-158 от 22.04.1997 г. и след съобразяване констатациите на комисията при У. към Столична община, кметът на Столична община е отменил първоначалната от 01.07.1992 г. и е разпоредил отписването на постройка на два етажа и мансарден етаж с 30 стаи, построена на един етаж с четири стаи, постройка на един етаж с две стаи и гараж, всички застроени на 402 кв. м., с идеална част от място с площ от 4002 кв. м.
Със заповед № РД-57-594 от 13.08.1997 г. е изменена предходната като вместо „ идеална част от мястото, цялото от 4002 кв. м.” е посочено да се чете :„ … и 4402 идеални части от мястото, цялото от 6962 кв. м., съставляващо имот пл. № 2231 по плана на С. от 1939 г., м. „Реката – М.”.
С решение от 07.01.1999 г. по гр. д. № 4772/1998 г. СГС е признал за установено по исковете предявени от М. Р. и Е. Р. срещу Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство и Столична община, че ищците са собственици на 2560/6962 ид. ч. от парцел ІІІ, в кв. І по плана на [населено място], м. „ Червена звезда” на основание реституция по чл. 3, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 2 и ал. 3 и чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ като отнети без основание, независимо че към момента на отнемането лицата, от които е отнет, не са били снабдени с документ за собственост. В решението е прието, че съгласно действащия регулационен план, одобрен със заповед № РД -50-09-56 от 22.02.1989 г., за бившия имот пл. № 2231 е бил отреден парцел ІІІ от кв. 1 по плана на [населено място], м. „ж. к. Червена звезда” със същата площ. Тази индивидуализация на имота, не съответства на установеното със събраните в настоящото производство доказателства – акт № 03395 от 29.05.2003 г. за публична държавна собственост от който се установява, че е съставен за парцел (УПИ) ІІІ от кв. 1, м. „Д.”, с площ от 26 550 кв. м., съгласно ЧИЗРП за кв. 1, м. „Д.”, одобрено със заповед № РД-09-50-75 от 21.02.2000 г.
Въпреки некоректното отразяване на актуалното състояние на имота при постановяване на решението, доколкото признатите права са за стар имот пл. № 2231, по кадастралния план от 1939 г., проследяването на чийто регулационен статут е възможно по представените доказателства, въззивният съдът не е обсъдил представеното решение и не се е произнесъл по възражението, че с него е формирана сила на пресъдено нещо за част от имота, права върху който се претендира.
Съдът е служебно задължен да следи за допустимостта на обжалвания пред него съдебен акт и като взе предвид, че и поставеният въпрос обуславя основание по чл. 280, ал.1 ГПК, то намира, че следва да се допусне касационна проверка на въззивното решение в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 4420/6962 ид. ч. до 6962/6962 ид. ч. от имота, предмет на иска.
Под № 5 е формулиран процесуален въпрос за това задължен ли е съдът да обсъди всички установени по делото факти в тяхната съвкупност. Този въпрос е изведен от твърдението, че съдът не е обсъдил представените по делото заповед № РД 02-14-766 от 29.11.2006 г. на МРРБ, допълнена със заповед № РД 02-14-169 от 29.03.2006 г., с които е отписан от актовите книги за държавна собственост на област С. имот пл. № 1519, с площ от 6962 кв. м., в обхвата на УПИ ІІІ, в кв. 1 по плана на [населено място], м. „Река-М.”, целия с площ от 25550 кв. м.
Цитираните заповеди, са постановени след като предходните са били отменени със заповед на областния управител. Те не са относими към извода на съда за това подлежал ли е имотът на реституция. Отговорът на този въпрос е изведен от приетото за установено, че имотът при влизане в сила на ЗВСОНИ е бил със статут на публична държавна собственост. Съобразено е и това, че актовете за отписване на даден недвижим имот от актовите книги за държавна собственост няма правопораждащо действие. Те имат само правоустановяващо действие. Основание за идването им може да бъде настъпилата по разпореждане на закона реституция.
По касационната жалба на [фирма], С.:
Първият въпрос от жалбата е идентичен с въпрос № 1 от касационната жалба на ищците, поради което даденият по него отговор е относим и за поставения.
Вторият въпрос не обуславя основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка. Съдът е изпълнил задължението си за оказване съдействия за изясняване на спора. Допуснал е изслушване на икономическа и техническа експертиза и въз основа на цялостна преценка на събрания доказателствен материал е изложил мотиви за това, кои факти приема за установени и въз основа на кои формира правните си изводи.
Третият въпрос не е разрешаван от съда. Извода си, че имотът, за който се твърди, че реституиран на основание ЗВСОНИ, е бил в режим на публична държавна собственост, е формиран от съда след въз основа действалите критерии за определяне статута на държавните имоти при влизане в сила на ЗВСОНИ и до приемането на ЗДС и ЗОбС. Въпросът за това дали психиатричното здравно лечение може да се осъществява в имот, собственост на физическо лице не е поставян за разглеждане и въз основа на него не са формирани решаващите изводи на съда. Правната възможност за съществуване на частни здравни заведение е установена с приемането на изменение на Закона за народното здраве от 1997 г.
Не е обсъждано и това дали намира приложение нормата на чл. 97 ЗС по отношение на отчуждените имоти и новопостроените, тъй като решаващият извод е за това, че одържавения имот не е подлежал на реституция поради публичноправния му статут към 25.02.1992 г. – влизане в сила на ЗВСОНИ.
Формулираните в изложението въпроси не обуславят поддържаните основания по чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 3 ГПК за допускане касационна проверка по тях.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.
о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба на М. Л. Р. и Е. Л. Р. на решение № 7530 от 05.11.2015 г. по гр. д. № 9655/2009 г. на СГС, ГО, ІV-в с-в. в частта, с която е потвърдено решение без дата по гр. д. № 1169/2005 г. на СРС, І – во г. о., 44 с-в. в частта, с която са отхвърлени предявените от Р. ревандикационни искове за 2560/6962 ид. ч. от имот. пл. № 2231, по кадастралния план от 1939 г., сега имот пл. № 1519, съставляващ част от УПИ ІІІ-психоневрологичен институт, в кв. І по плана на [населено място].
Указва на касаторите да внесат по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 606.72 лв. и представят доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на същото решение по касационната жалба на [фирма], С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: