5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 450
София, 11.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1283 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 14.12.2018 г. по в. гр. д. № 283/2018 г. на Монтанския окръжен съд е потвърдено решение № 535 от 15.08.2018 г. по гр. д. № 4040/2017 г. на Монтанския районен съд, с което е било прекратено производството по предявения от П. В. П. срещу И. Г. П. иск по чл.109а ЗС и е бил отхвърлен предявеният иск по чл.109 ЗС, с който ищецът П. П. е искал да бъде задължен ответникът И. П. да отстрани близко засадените дървета и трайни насаждения от границата между УПИ …. и УПИ …. от кв…. по плана на [населено място], област М..
Въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл.109а ЗС за определяне на действителната граница между УПИ …. и УПИ …. е недопустим. Границата между тези два съседни имота е определена от действащия регулационен план. Липсват твърдения за непълнота или грешка в кадастралния план на селото, няма и предявен иск по чл.108 ЗС и съдът не дължи произнасяне по такива искове.
По иска с правно основание чл.109 ЗС е прието, че в нарушение на чл.52 ЗС има засадени дървета на по-малко от 3 метра от границата между двата съседни имота. Това дава основание за уважаване на иска по чл.109 ЗС, без да е необходимо да се доказва с какво дърветата пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост. Не е доказано ответникът И. П. да е засадил тези дървета. По-същественото обаче е това, че не е доказано той да е собственик на имота, в който дърветата са засадени. От представения по делото нотариален акт от 2005 г. /преди предявяване на иска по настоящото дело/ е видно, че собственик на този имот е „СМТЛ ДИЛМА“ ЕООД, а управител на дружеството е И. П.. Касае се за различни правни субекти, поради което предявеният срещу физическото лице иск не може да бъде уважен, тъй като то не е материалноправно легитимирано да отговаря по този иск.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Ищеца П. П..
Жалбоподателят счита, че искът по чл.109а ЗС е процесуално допустим, тъй като от самия законов текст е видно, че всеки може да иска определяне на границите между своя имот и имотите на съседите. Спорът по делото е възникнал поради това, че ответникът сам е определил границата между двата имота, поставяйки оградна мрежа, а техническата служба на общината е отказала да изпълни задълженията си да определи тази граница по искане на ищеца. Счита, че съдът е компетентен да разпореди на техническия отдел при [община] да изпрати правоспособен техник, който да определи действителната граница.
По иска с правно основание чл.109 ЗС жалбоподателят поддържа, че след като е нарушен чл.52 ЗС, то предявеният иск за премахване на дърветата е основателен. Неправилен бил изводът на съда, че искът по чл.109 ЗС може да бъде уважен само по отношение на собственика на съседния имот, който лично е засадил дърветата. Отговорността на ответника е ангажирана поради присъствието му в имота от неговото раждане, а също и като управител и представляващ „СМТЛ ДИЛМА“ ЕООД на основание чл.141 ТЗ. Счита, че съдът не е съобразил в решението си уточнението на материалноправната легитимация на ответника, направено в съдебно заседание.
В изложението към касационната жалба се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Жалбоподателят счита, че обжалваното решение влиза в противоречие с практиката на Върховния съд по чл.109 и чл.109а ЗС. Позовава се на решение № 649/20.09.1989 г. на IV г.о.; решение № 1908а от 12.07.1978 г. по гр. д. № 541/1977 г. на I г.о.; решение № 960 от 12.12.1986 г. по гр. д. № 748/1986 г. на IV г.о. и решение № 649 от 20.09.1989 г. по гр. д. № 625/1989 г. на IV г.о.
Ответникът в производството И. Г. П. оспорва жалбата. Счита, че тя е процесуално недопустима поради това, че предявеният иск по чл.109 ЗС е с цена под 5000 лв. и касационното обжалване е ограничено от чл.280, ал.3 ГПК. Поддържа и евентуално становище, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е насочена срещу въззивно решение, с което се потвърдени два акта: определение за прекратяване на производството по иска по чл.109а ЗС /неправилно означено от районния съд като решение/ и решение по същество по иска с правно основание чл.109 ЗС. В първата си част въззивното решение също има характеристиката на определение, а подадената жалба – на частна касационна жалба по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
В частта по иска с правно основание чл.109а ЗС не са налице пречките на чл.274, ал.4 ГПК за допустимост на касационното обжалване, защото ако беше разгледан по същество този иск, за него не би имало основание по чл.280, ал.3, т.1 ГПК за забрана на касационното обжалване с оглед цената на иска. Искът по чл.109а ЗС цели защита на правото на собственост, а според чл.280, ал.1, т.3 ГПК въззивните решения по искове за собственост подлежат на касационно обжалване без оглед цената на иска. В случая обаче не е налице поддържаното от жалбоподателя основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като представената от него практика на ВКС касае единствено иска по чл.109 ЗС, но не и по чл.109а ЗС. Освен това – определението за прекратяване на производството по чл.109а ЗС, потвърдено от въззивния съд, съответства на практиката на ВКС, че този иск се предявява само когато има спор за граници на имоти, намиращи се извън регулация, а когато имотите са в регулация искът е недопустим – решение № 1799 от 18.11.2002 г. по гр. д. № 2126/2001 г., IV г. о.; решение № 1161 от 14.11.2008 г. по гр. д. № 4952/07 г., II г. о., решение № 1291 от 15.07.2009 г. по гр. д. № 4583/07 г., IV г. о., решение № 328 от 7.07.2010 г. по гр. д. № 286/2010 г., II г. о. В настоящия случай двата съседни имота се намират в рамките на регулационния план и границата между тях се определя от този план. По делото има прието заключение на вещо лице, че изградената ограда между двата имота съвпада с регулационната граница – т.е. не е налице и спор по чл.53, ал.2 ЗКИР. По тези причини липсва основание за допускане на касационно обжалване на определението за прекратяване на производството по иска с правно основание чл.109а ЗС, потвърдено от въззивния съд.
По иска с правно основание чл.109 ЗС е налице пречката на чл.280, ал.3, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Искът има за предмет осъждане на ответника да извърши заместимо действие – да премахне дървета, засадени в неговия двор в нарушение на чл.52 ЗС. Цената на този иск съгласно т.1 на ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС представлява паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за извършване на заместимото действие. В исковата молба ищецът е определил цената на този иск на 120 лв. и върху тази цена е определена и дължимата държавна такса. Въпросът за цената на иска не е бил поставен в срока по чл.70 ГПК, поради което посочената сума от 120 лв. е стабилизирана. При това положение въззивното решение по този иск не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК, тъй като цената на иска е под 5000 лв. В тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане.
При този изход на делото на ответника следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на 800 лв. по договор за правна защита и съдействие от 05.03.2019 г.
Преди постановяване на определението по чл.288 ГПК жалбоподателят е изпратил в съда документи, които не могат да бъдат приети и които не са необходими за производството по делото – копие от исковата молба и от други молби на ищеца по делото, копие от съдебни актове по това дело и от заключението на вещото лице, молби до кмета на общината, копие от кадастрален план, скици, четири плика със снимки, както и писмени обяснения на ищеца, жалбоподател в настоящото производство. Тези документи следва да бъдат върнати на жалбоподателя.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.12.2018 г. по в. гр. д. № 283/2018 г. на Монтанския окръжен съд в частта, имаща характер на определение, с която е потвърдено решение /определение/ № 535 от 15.08.2018 г. по гр. д. № 4040/2017 г. на Монтанския районен съд, с което е било прекратено производството по предявения от П. В. П. срещу И. Г. П. иск по чл.109а ЗС.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ решение от 14.12.2018 г. по в. гр. д. № 283/2018 г. на Монтанския окръжен съд в частта, с която е било потвърдено решение № 535 от 15.08.2018 г. по гр. д. № 4040/2017 г. на Монтанския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от П. В. П. срещу И. Г. П. иск по чл.109 ЗС.
ОСЪЖДА П. В. П. от [населено място], обл.М., ул. „…“ № …., да заплати на И. Г. П. от [населено място], [улица], вх…., ап…. сумата от 800 лв. разноски по делото.
Да се върнат на П. В. П. документите, изпратени от него в писмо от 11.09.2019 г.
В частта, с която касационната жалба на П. П. е оставена без разглеждане, въззивното решение подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя. В останалата част настоящото определение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: