О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 450
София, 11.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на десети юни през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията КОСТОВА ч.т. дело 391/2010 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “Т” ЕООД, гр. С. срещу определение №559 от 30.03.2010г. по ч.гр.д.335/2010г. на Софийски апелативен съд, с което е изменено определение №1086 от 18.06.2009г., постановено по т.дело №381/2009г. в частта, с която след отмяна на определение от 18.01.2010г. се е произнесъл по съществото на молбата на “Б” ООД , гр. П. и е отменил допуснатото с определение от 12.08.2009г. на СГС обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка “ спиране на добива на подземни богатства от кариера “К”, с. С., Община П.. П. се оплаквания за недопустимост/нищожност/ на определението на САС в обжалваната му част, доколкото съдът се е произнесъл по съществото на молбата по чл.402 ГПК, без да съобрази, че няма произнасяне по съществото на молбата от СГС, тъй като тя е била оставена без разглеждане. Счита, че определението е неправилно, защото дружеството “Б” ООД не е участвало в производството по чл.390, ал.1 ГПК и поради тази причина няма качеството на заинтересова страна по смисъла на чл.402 ГПК. Позовава се на противоречие на обжалваното решение с опр. №126 от 10.03.2009г. на ВКС, ТК по ч.т.дело №56/2009г., в което е прието, че под “заинтересована страна” законодателят е имал предвид страна във висящ процес / граждански или обезпечителен/.
Ответниците по частната касационна жалба “Б” ООД и “Б“АД в писмени отговори считат частната касационната жалба за неоснавателна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.
Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които съдът се произнася по искане за допускане на обезпечение по реда на чл.389 и чл.390 ГПК не попадат в кръга на визираните в т.т.1 и 2 на нормата. Към същите се числят и определенията, с които се иска отмяна на допуснато обезпечение. В чл.402, ал.2 ГПК е предвидено изрично правото на обжалване на определението, но от това не следва допустимост на касационен контрол спрямо всички определения от тази категория, предвид чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК. В т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на Върховния касационен съд се прие: на касационно обжалване ще подлежат само определения, с които се разрешава материалноправен въпрос, свързан с предмета на съдебното производство или се касае за отказ по охранително производство. В случая с отмяната на допуснатото обезпечение не се разрешава материалноправен въпрос. Обезпечението на иска е средство за защита срещу евентуално осуетяване на получената от исковото производство защита. С определението по обезпечението на иска съдът не разрешава спор свързан с предмета на исковата защита, а обезпечава само изпълнението на влязлото в сила съдебно решение за признатото с него право. Затова то има привременен, несамостоятелен характер, от което следва, че с него не се прегражда развитието на исковия процес, не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му.Разрешението запазва значението си и при новата процесуално-правна уредба на касационното обжалване и е изведено в коментираната норма. Определенията, с които съдът се произнася по молба за обезпечение на иска, ще подлежат на касационно обжалване само когато са постановени за първи път от въззивния съд, а не и при произнасянето му като въззивна инстанция по същество по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд. В заключение, обжалваното определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което, след произнасяне на Софийския апелативен съд е изчерпан реда за обжалване и постановения от него акт е влязъл в сила.
Ответниците по частната жалба не претендира и недокументира разноски с отговора по частната жалба, поради което такива не се присъждат.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на “Т” ЕООД срещу определение 559 от 30.03.2010г. по ч.гр.дело №355/2010г. на САС, гражданска колегия, в обжалваната му част.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в седмодневен срок от съобщенията до страните, че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: