3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 450
София, 16.07.2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на девети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 4069/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Е. С. Ж. против определение № 243 от 21.08.2012 г. по ч. гр. дело № 241/2012 г. на Бургаски апелативен съд, с което е отменено определение № 1952 от 27.07.2012 г. по гр. дело № 871/2012 г. на Бургаски окръжен съд и е допуснато обезпечение на предявените от А. С. Ж. против Е. С. Ж. искове за сумата 18 000 евро и за сумата 2367, 20 лв. лихви върху главницата, чрез налагане на обезпечителна мярка „запор” на личните банкови сметки на ответницата в [фирма] до размера на исковете.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че с обжалваното определение предпоставките за допускане на обезпечението по чл. 391 ГПК са приложени от съда в нарушение на текста на закона, както и че правните изводи не са формирани след преценка на всички относими доказателства. Към изложението е приложено определение по ч.т.д. № 15/2009 г. на второ т. о., ВКС и решение по гр. дело № 1649/2010 г., четвърто г. о., ВКС, чрез които жалбоподателката обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът А. С. Ж. в писмен отговор оспорва основанието за допускане на касационно обжалване с твърдение, че представената съдебна практика не е относима към поставените правни въпроси, които не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа, че преценката на съда относно вероятната основателност на исковете следва да се ограничи само до представените с исковата молба писмени доказателства, без да се навлиза в съществото на спора и съдът да се ангажира със становище по изхода на делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че с обжалваното определение се дава разрешение по същество на друго производство намира, че частната касационна жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя въпроса за приложението на чл. 391 ГПК, уреждащ предпоставките за допускане на обезпечението с твърдение, че с обжалваното определение, като е допуснал обезпечението, съдът е нарушил разпоредбата.
Поставеният правен въпрос не е разрешен в противоречие с представеното определение по ч.т.д. № 15/2009 г. ВКС, второ т. о., с което на въпроса – кои са условията за допускане на обезпечение на бъдещ иск и следва ли да се допусне исканото обезпечение при гаранция, без да има искане от молителя е прието, че предпоставките за допускане на обезпечаване са посочени в чл. 391, ал. 1, т. 1, ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства и т. 2, ако бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и чл. 191 ЗЗД, като съдът трябва да установи, че ищецът има право на иск (предявеният иск е допустим и вероятно основателен) и че е налице интерес от обезпечаване на иска (нужда от обезпечаване). Прието е, че в изискването за вероятна основателност на иска законът има предвид искът да е подкрепен с писмени доказателства, доказващи факта пораждащ претендираното право, респ. факт изключващ, унищожаващ или погасяващ отричаното с иска право, и когато ищецът не разполага с такива документи, може да удостовери вероятната основателност на иска, като изрази готовност да представи гаранция, а съгласно чл. 391, ал. 2 ГПК, съдът може да задължи ищеца да представи гаранция и в случая по ал. 1, т. 1.
Изводите на съда за допускане на обезпечението са съобразени с посочените изисквания. Прието е с обжалваното определение, че с оглед спецификата на обезпечителното производство, когато съдът е сезиран с искане за допускане на обезпечание на иск, който молителят възнамерява да провери, или който вече е предявил, следва да се извърши проверка на твърденията по исковата молба и доказателствата дотолкова, доколкото да се прецени дали претенцията е допустима и вероятно основателна, дали има безпечителна нужда и дали исканата мярка е подходяща. Ръководен от изложеното съдът е приел, че твърденията на ищеца в исковата молба за упълномощаване на ответницата да извършва разпоредителни действия с банковите му сметки и извършените от нея разпореждания се подкрепят от представеното пълномощно, банково извлечение и нотариална покана, които са преценени като убедителни по смисъла на чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК да обосноват вероятна основателност на предявените искове, а с оглед действията на ответницата обезпечителната нужда е обоснована, като търсената обезпечителна мярка, предвид паричния характер на претенцията, се явява подходяща и адекватна да гарантира правата на ищеца при евентуално бъдещо благоприятно за него решение.
Изводите на съда по приложението на чл. 391 ГПК са съобразени със съдебната практиката на ВКС, разпоредбата е приложена точно към установите по делото обстоятелства, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение№ 243 от 21.08.2012 г. по ч. гр. дело № 241/2012 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ