4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 450
гр.София, 18.05.2018г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N620 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 12.10.2017г. по гр.д.№4428/2017г. на ГС София, с което са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 -3 КТ.
Жалбоподателят [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът И. Г. Х., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е признал за незаконно извършеното със Заповед № 20/23.01.2015г. уволнение на И. Г., на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ възстановил я е на заеманата отпреди уволнението длъжност „магистър фармацевт“ в аптека в [населено място] и е осъдил дружеството на основание чл.344, ал.1 т. 3, вр. с чл.225, ал.1 КТ да й заплати обезщетение размер на 7314,28 лв. за оставането й без работа вследствие незаконното уволнение за периода от 02.02.2015г. до 02.08.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба -18.03.2015 г.до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до предявения размер от 8675 лв. като неоснователен и недоказан . Със същото решение е присъдил на основание чл.86 ЗЗД сумата 53 лв.обезщетение за забава върху главницата от 7314,28 лв. за периода от 02.02.2015г. до 18.03.2015г.
Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение частично, е осъдил [фирма] да заплати на И. Г. на основание чл.128 КТ сумата 1371,68 лева за допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, като е отхвърлил иска за разликата до пълния му размер от 1910,70 лева. Касационната жалба по отношение на тази част от възизвното решение на основание чл.280, ал.3 ГПК следва да се остави без разглеждане.
Установено е по делото, че уволнителната заповед е оспорена поради липса на подпис на работодателя – управителя на [фирма] , а положеният такъв е от главния счетоводител. Съдът е взел предвид заключението на допусната съдебно-почеркова експертиза , според което подписът, положен върху уволнителната заповед не е на управителя на дружеството, а на лицето подписало служебна бележка за получено от ищцата трудово възнаграждение- именно главния счетоводител. Съдът е приел, че от прието по делото писмо-потвърждение на управителя на дружеството, удостоверяващо че той е положил подписа върху уволнителната заповед, не може да се приеме, че се санира оспорената заповед. Изложени са съображения за това, че е допустимо работодателят да делегира права на служител, но по делото липсва такава делегация дадена на главния счетоводител на ответника. При така установените факти съдът е счел , че уволнителната заповед не е подписана от работодателя, нито от упълномощено лице, поради което е отменил уволнението като незаконно и е уважил и предявените искове с правно основание чл.344, ал.1,т.2 и 3 КТ.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, за да обоснове допустимост на касационното обжалване, чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора: може ли управител на дружеството да потвърди подпис върху заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, какъв извод следва да направи съдът, когато с графологическа експертиза е установено, че подписът не е положен от определено лице, но има потвърждение от негова страна и за уважаване на искова претенция с правно основание чл.12 от Наредба за структура и организация на работна заплата ищецът следва ли да докаже наличие на трудов стаж по длъжност със сходен характер на работата. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решения от 21.08.2015г. -52/2014г., ІV г.о. на ВКС по приложението чл.12 от Наредбата за структура и организация на работна заплата и решение от 06.12.2000г. по гр.д.№215/2000г., ІІ г.о. на ВКС по приложението на чл.42 ЗЗД, както решение от 06.12.2006г. по гр.д.№282/2006г., І г.о. на ВКС в същия смисъл.
Въпросът за уважаване на искова претенция с правно основание чл.12 от Наредба за структура и организация на работна заплата ищецът следва ли да докаже наличие на трудов стаж по длъжност със сходен характер на работата не съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване на възизвното решение по смисъла на чл.280 ГПК и т.1 ТД№1/2009т. ОСГТК на ВКС, тъй като касационната жалба по отношение на тази част от възизвното решение , с която е осъдено [фирма] да заплати на И. Г. на основание чл.128 КТ сумата 1371,68 лева, , следва да се остави без разглеждане на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Що се касае до въпросите може ли управител на дружеството да потвърди подпис върху заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и какъв извод следва да направи съдът, когато с графологическа експертиза е установено, че подписът не е положен от определено лице, но има потвърждение от негова страна, настоящият състав намира, че е даден отговор в съответствие с практиката на ВКС, включително и съобразно даденото тълкуване в решение по ТД №6/2012г. ОСГК ВКС, с което е прието, че е допустимо делегиране на работодателска правоспособност чрез упълномощаване при прекратяване на трудово правоотношение, но същото трябва да е налице към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като към този момент се преценява зъконосъобразността на прекратяването. Изявления за прекратяване, отправени след друго вече получено и произвело действие, не водят до такава правна последица и не внасят каквито и да е изменения в първото / в този смисъл решение от 28.10.2014г. по гр.д.№1350/2014г.,ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/. Поначало работодателите по смисъла на §1, т.1 ДР КТ учредяват, изменят и прекратяват индивидуални трудови правоотношения и осъществяват ръководство на трудовия процес лично и чрез своите органи /физическо лице или състав от физически лица/. Ръководителите на предприятия по смисъла на §1, т.3 ДР КТ /управител, директор и др. /са носители на работодателската правоспособност.Предоставяне на работодателска власт по пълномощие е изключение, но в случая такова не е и налице към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, поради което съдът в съответствие с практика е приел, че уволнението е незаконно.
Така установената практика не е неправилна и не се налага да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за да бъде коригирана.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответницата направените пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.10.2017г. по гр.д.№4428/2017г. на ГС София.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на И. Г. Х. сумата 600 лева разноски пред ВКС.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] срещу решение от 12.10.2017г. по гр.д.№4428/2017г. на ГС София, в частта му, с която дружеството е осъдено да заплати на И. Г. на основание чл.128 КТ сумата 1371,68 лева за допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в седмичен срок от съобщаването му на страните в частта му, с която касационната жалба е оставена без разглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: