О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 450
С., 23.07.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на десети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 3060/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 992 от 20.05.2014 г. по т. д. № 4003/2013г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1209 от 05.07.2013 г. по т. д. № 3626/2011 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-5 състав. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от дружеството-касатор срещу „А. – Петров, Г.” О., [населено място] иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 във връзка с чл. 87 ЗЗД за сумата 32 512 лв., дадена на отпаднало основание – развален договор от 18.08.2010 г. за изработка и монтаж на алуминиева дограма и монтаж на декоративна фасадна облицовка от стъкло.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Изразява несъгласие с извода на съда, че е ирелевантно обстоятелството дали посочените от свидетеля Г. лица – П. Д. и К. Г. – са били в трудовоправни отношения с ищцовото дружество, като счита, че доколкото не е установена връзка между тези лица и ищеца, извършените от тях действия не могат да ангажират правната сфера на последния и поради това е неприложима нормата на чл. 301 ТЗ. Според касатора, решаващият състав е приел за доказано, че ответникът е извършил възложените му с процесния договор доставки и е реализирал монтажа на дограмата на сградата, без тези факти да се установяват от събраните по делото доказателства, в т. ч. и от заключенията на допуснатата експертиза. Поддържа, че в противоречие с процесуалните правила съдът му е възложил в тежест да докаже кой друг е монтирал дограмата, като не е съобразил, че сградата не е собственост на ищеца и поради това той не може да установи кое трето лице и въз основа на какво правоотношение е монтирало дограмата.
Като обосноваващ допускане на касационното обжалване с твърдението, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, касаторът поставя въпроса: „Допустимо ли е въззивният съд да основава решението си с липса на доказателства, които доказват факти извън предмета на делото и могат да бъдат събрани единствено по искане на трето неучастващо в делото лице”.
Ответникът по касация – „А. – Петров, Г.” О., [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу „А. – Петров, Г.” О., [населено място] иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 във връзка с чл. 87 ЗЗД за сумата 32 512 лв., въззивният съд, препращайки към мотивите на обжалвания акт съгласно чл. 272 ГПК, изцяло е споделил извода в него, че сключеният между страните договор от 18.08.2010 г. за изработка и монтаж на алуминиева дограма, както и монтаж на декоративна фасадна облицовка от стъкло не е бил развален поради виновно неизпълнение на ответника, поради което последният не дължи връщане на платената от ищеца сума 32 512 лв. Като ирелевантно за спора е преценено обстоятелството, дали визираните от свидетеля Г. лица П. Д. и К. Г. са били в трудовоправни отношения с ищеца, за да се кредитират показанията му, че именно чрез тях ответното дружество е контактувало с ищеца във връзка с изпълнението на договора. Според съдебния състав, направеното възражение досежно представителната власт на тези лица е без правно значение за делото, тъй като тя касае само одобряването на заявките за доставка на материалите за обекта, докато в случая е важно дали доставките наистина са реализирани, защото с неизпълнението на това задължение ищецът обосновава правото си да развали договора. Освен това, съдът е посочил, че в случая не е необходимо изрично формално упълномощаване на лицата, доколкото не се касае за хипотезата на чл. 37 ЗЗД, както и че извършените от тях действия без представителна власт следва да се считат потвърдени по реда на чл. 301 ТЗ при липса на противопоставяне от страна на търговеца.
По отношение изпълнението на поетото от ответника задължение за доставка и монтаж на дограмата, след обстоен анализ на събраните по делото доказателства – приемо-предавателни протоколи и стокови разписки, съставяни между ищеца [фирма] и доставчиците [фирма] и [фирма]; показанията на свидетеля Г. и заключенията на техническата експертиза – решаващият състав е приел за доказано, че материалите, предмет на процесния договор, са предадени на обекта и че на същия са извършени монтажни работи с материали, идентични с тези по т.1, 2 и 3 от договора и в обем, съответен на обозначеното в тях. Като аргумент, подкрепящ извода за надлежно изпълнение на възложената работа, съдът е преценил безспорния факт на осъществено от ищеца в полза на ответника междинно плащане от 27.10.2010 г. на 35% от цената по договора, уговорена като дължима след изпълнение на половината от възложената работа, както и плащането от 16.06.2011г. в брой на сумата 8 000 лв. Според въззивния съд, при този обхват на доказателствата, доводът на ищеца за неизпълнение на договора от страна на ответника би бил уместен само при посочване от ищеца кой друг, ако не ответникът, е извършил процесния монтаж, как е възложен той и респективно изпълнен от това трето лице, каквито твърдения обаче не са заявени, нито са ангажирани доказателства.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато поради отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Единственият поставен от касатора въпрос не може да бъде определен като обусловил изхода на спора, тъй като същият произтича от аргумент на съда, който е само допълнителен за обосноваване на направения въз основа на задълбочен анализ на събраните по делото доказателства извод, че ответникът е изпълнил поетите с процесния договор задължения и поради това липсва основание за развалянето му и съответно за връщане на платената по него част от цената. Несъответстващо на мотивите на обжалвания акт е съдържащото се във въпроса твърдение, че съдът е „основал решението си на липсата на доказателства, които доказват факти извън предмета на делото”. Посоченото от решаващия състав, че „доводът на ищеца за неизпълнение на договора от страна на ответника би бил уместен при посочване от ищеца кой друг, ако не ответникът, е извършил процесния монтаж, как е възложен той и респективно изпълнен от това трето лице”, следва да се разбира единствено като подкрепящо извода му, че обсъдените от него доказателства установяват по безспорен начин твърдението на ответника за изпълнение на процесния договор и че тяхната достоверност би била разколебана само в хипотеза, при която ищецът твърди и доказва, че някой друг, а не ответникът, е доставил и монтирал дограмата на процесния обект. Ето защо, не може да се счете, че поставеният от касатора въпрос е релевантен за изхода на делото по смисъла на задължителните постановки по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това не подлежи на преценка наличието на предпоставките на поддържаното към този въпрос основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Още повече, че същото е въведено напълно бланкетно и немотивирано.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 992 от 20.05.2014 г. по т. д. № 4003/2013г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: