4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 450
София, 04.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
ч.гр.дело № 3602/2016 год.
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. Д. Г. чрез процесуалния му представител адв.С. С. срещу определение № 803 от 30.6.2016 г, постановено по въззивно частно гражданско дело № 446/2016 г на Русенски окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено определение от 25.5.2016 г по гр.дело № 2563/2016 г по описа на Русенски районен съд.
В частната жалба се подържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно.Сочи се, че с постановения акт е нарушено субективното право на наследника да приеме наследството по опис. Иска се допускането на определението до касационен контрол, отмяната му като незаконосъобразно и постановяване на друго, с което да бъде уважено подаденото от жалбоподателя заявление за приемане на наследството по опис.
В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК жалбоподателят сочи касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната касационна жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
От данните по делото се установява следното :
Производството пред Русенски районен съд по гр.дело № 2563/16 г е образувано по молба на Г. Д. Г. за приемане по опис на наследството на починалия на 3.11.2015 г негов баща-Д. Г. Д..В условията на евентуалност е поискано срокът по чл.61 ЗН да бъде продължен с още три месеца, в случай, че съдът счете законния срок за пропуснат.
Въззивният съд е приел за установено по делото, че на 21.12.2015 г Г. Д. Г. е предявил иск за делба на наследственото имущество, останало след смъртта на баща му.За да отхвърли заявлението за приемане на наследството по опис и да откаже удължаване на срока по чл.61 ал.1 ЗН, въззивният съд е приел, че заявлението е подадено след изтичане на срока по чл.61 ал.1 ЗН, който е преклузивен, поради което жалбоподателят е загубил правото да приеме наследството по опис.Съгласно чл.61 ал.1 от ЗН наследникът може да приеме наследството по опис, като заяви пред районния съд, че го приема по този начин в тримесечен срок от узнаване за неговото откриване.Срокът е преклузивен и с изтичането му се прекратява самото право-наследникът губи правото да приеме наследството по опис и търпи неблагоприятните последици от това.В разглеждания случай при наличието на доказателства, че жалбоподателят е извършил действия по снабдяването с удостоверение за наследници и завеждане на иск за делба на наследствен имот и прието, че датата на узнаването съвпада с деня на откриване на наследството-3.11.2015 г.Поради това волеизявлението за приемане на наследството по опис на 11.5.2016 г е направено след срока по чл.61 ал.1 ЗН, когато наследникът е загубил правото да приеме наследството по опис, както и продължаване на срока за това.
В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Изведени са въпросите :
1/При явно нарушаване на запазената част от наследството от страна на самия наследодател, налице ли е правната възможност на наследника по закон да поиска отмяната на разпоредбите, с които е ощетен.
2/С отказът на съда да постанови приемане на наследството по опис не се ли нарушава правото да законния наследник да получи обезщетение от лицето, в полза на което е направен заветът до размера на накърнената запазена част.
3/Какъв е срокът за определяне на времето по чл.30 от ЗНДостатъчен ли е актът на завещанието или следва да има акт за обявяването му, евентуално за вписването му и за противопоставянето му на наследника по закон.
4/На какво основание съдът е приел, че жалбоподателят е пропуснал преклузивния срок за приемане на наследството по опис.
5/Как следва да бъде разрешен въпросът за конкуренцията при наличие на издадено удостоверение за приемане на наследството и правата на заветниците.
6/Как следва да се броят сроковете по чл.30 от ЗН при наличие на нарушаване на запазената част и били могло да се направи извод за по-благоприятно третиране на заветниците.
По въпросите в изложението Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното :
Относно въпрос № 4 е налице задължителна съдебна практика по смисъла на чл.290 от ГПК, обективирана в решение, РЕШЕНИЕ № 135 ОТ 06.07.2011 Г. ПО ГР. Д. № 1482/2010 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС и ТР № 3/2013 г. по тълк.д. № 3/2013 г., ОСГК.,Съгласно цитираната задължителна практика производството по вписване на приемане на наследство по опис е едностранно. То започва по молба на наследник, който желае да приеме наследството по този начин, предвиден в закона и приключва с акт на районния съдия, който постановява описа и приемането на наследството да се впише в специалната книга към районния съд за приемане и откази от наследство. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗН, когато наследник упражнява своето право да иска намаляване на дарение до размера на запазената си част от наследството спрямо лица, които не са наследници по закон /призовани да наследят, с оглед задължителната съдебна практика, отразена в ТР № 1/2005 г. на ОСГК на ВКС/, то той следва да е приел наследството по опис. В предвидения в разпоредбата на чл. 61 от ЗН тримесечен срок за приемане на наследството по опис /с възможността той да бъде продължен, но не с повече от още три месеца/, който за наследника тече от узнаването за откриването на наследството, наследникът ще следва да установи има ли извършени разпоредителни безвъзмездни сделки от неговия наследодател и негова е преценката, следва ли да приеме наследството по опис, предвид евентуално предявяване на иск с правно основание чл. 30 от ЗН. При приемане на наследство по опис след предвидения в чл. 61 от ЗН срок, за надарения или наследника по завещание съществува процесуалната възможност, по предявен срещу него иск с правно основание чл. 30 от ЗН, да направи възражение за неспазването на предвидения законов срок за приемане на наследството по опис, с оглед разпоредбата на чл. 61 от ЗН. Предвидения в разпоредбата на чл. 61 от ЗН срок за приемане на наследството по опис е и в полза на лица, които не са наследници, призовани да наследят. Доколкото тези лица не са страни в производството пред районния съд по вписване на приемането на наследството по опис, те биха могли да правят своите възражения за неспазването на срока по чл. 61 от ЗН в други производства, каквото е и производството по иск с правно основание чл. 30 от ЗН. След изтичането на срока, предвиден в разпоредбата на чл. 61 от ЗН, за наследникът остава възможността да приеме наследството, но губи своето право да стори това по опис, каквато възможност законодателят е ограничил със срок, с всички неблагоприятни за него правни последици.
Мотивите на въззивния съд са изцяло съобразени с посочената задължителна съдебна практика, а при наличието на такава е неприложимо основанието за допускане на касационен контрол по смисъла на чл.280 ал.1. т.3 от ГПК.
Всички останали въпроси са абстрактни и хипотетични.Те не са свързани пряко с предмета на спора, не са засегнати от въззиния съд, не са разглеждани в съдебното производство и не са обусловили или подготвили решаващите изводи на съда, поради което не могат да обосноват дискреция на обжалвания съдебен акт. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивнотоопределение. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК или от самото обжалвано определение.Правният въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства.Обжалваното решение е съобразено със задължителната практика на ВКС – ТР № 3/2013 г. по тълк.д. № 3/2013 г., ОСГК, съгласно което приемането на наследство по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване.
Поради това не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззиния акт.
Воден от гореизложените мотиви Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 803 от 30.6.2016 г, постановено по въззивно частно гражданско дело № 446/2016 г на Русенски окръжен съд, Гражданска колегия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.