2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 450
София, 04.04.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на четвърти април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 979 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 08.03.2012 година по гр.д. № 15006/2011 година на Софийски градски съд е потвърдено решение от 11.07.2011 г. по гр.д. № 34187/2009 г. на Софийски районен съд, с което на основание чл. 422 ГПК е признато за установено, че М. Н. А. от [населено място] дължи на [фирма] на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ сумата 2446,22 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.03.2006 г. до 01.04.2008 г., ведно със законната лихва от 17.04.2009 г. и сумата 526,01 лева на основание чл. 86 ЗЗД, като до предявения им размер от 5069,13 лева и съответно до 1861,59 лева исковете са отхвърлени като неоснователни. В решението е прието за установено, че ответникът е собственик на апартамент № 105 в [населено място],[жк], бл. 111; че за процесния период между страните е бил сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в изпълнение на който ищецът е доставил топлинна енергия за сумата 2446,22 лева, измерена и остойностена съобразно действащата нормативна база за отчитане и формиране стойността на ползваната за битови нужди топлинна енергия, която не е била заплатена от потребителя.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от М. Н. А. от [населено място]. Изложени са доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поддържа се, че въпросите дължима ли е стойност на топлоенергия без да са налице валидни договорни отношения между етажната собственост и топлинния счетоводител; как следва да се начислява топлинната енергия, когато няма данни за неосигурен достъп до обекта на абоната и какво е правното значение на информацията, касаеща права на трети лица, получена без надлежно делегиране на права за събирането и, са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Поддържа се, че въпросът чия е тежестта за доказване по иска с правно основание чл. 422 ГПК при своевременно направено от ответника оспорване на представените от ищеца писмени доказателства и заключения на приети по делото експертизи, решението е постановено в противоречие с решение № 230 от 05.03.2012 г. по т.д. № 1041/2010 г. на ІІ т.о. ВКС и решение № 168 от 22.12.2009 г. по т.д. № 408/2009 г. на ІІ т.о. ВКС. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване и по въпроса: следва ли решението да е постановено въз основа на доказани факти; при спазване правилата за разпределение на доказателствената тежест и след обсъждане на доводите на страните, които въпроси са разрешени в противоречие с ТР № 1 от 2011 г. по т.д. №1/2000 г. ОСГТК ВКС.
Ответникът по касационната жалба [фирма] и третото лице помагач на страната на ищеца [фирма], [населено място] не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въпросите дължима ли е стойност на топлоенергия без да са налице валидни договорни отношения между етажната собственост и топлинния счетоводител и какво е правното значение на събраната от топлинния счетоводител информация, получена без надлежно делегиране на права, не са обуславящи изхода на делото. В обжалваното въззивно решение е прието, че между етажната собственост, собственик на обект в която е ответникът и топлинния счетоводител [фирма] е сключен валиден договор № 3660 от 16.09.2002 г., подписан за етажната собственост от представители, упълномощени от проведено на 19.08.2002 г. общо събрание на етажните собственици, действал и за процесния период по силата на автоматичното му продължаване за всяка следваща година при липса на отправено от една от сраните писмено предизвестие; че правата и задълженията по договора са възникнали в правната сфера на ответника, представляван от етажната собственост, определила избора на търговец, овластен да извършва измерване на потреблението. Не е обуславящ изхода на делото и въпросът как следва да се начислява топлинната енергия, когато няма данни за неосигурен достъп до обекта на абоната, тъй като в решението е прието, че при безспорно установения факт, че в имота на ответника не са били монтирани уреди за индивидуален отчет на разходваната топлоенергия, то тя се изчислява съобразно действащата към момента нормативна база, без значение дали до имота е бил осигурен или не достъп на представители на топлинния счетоводител.
Д. за постановяване на решението в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и в частност с приетото в с решение № 230 от 05.03.2012 г. по т.д. № 1041/2010 г. на ІІ т.о. ВКС и решение № 168 от 22.12.2009 г. по т.д. № 408/2009 г. на ІІ т.о. ВКС е неоснователен. Размерът на дължимите от ответника суми за топлоенергия е определен не въз основа на издадените от ищеца фактури, чието съдържание е оспорено от ответника, а въз основа на приетите по делото съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, чиито заключения са изготвени на база показания на общия топломер за периода и действащата за същия период нормативна уредба в областта на енергетиката.
Неоснователен е и доводът за постановяване на въззивното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и по въпросите: следва ли решението да е постановено въз основа на доказани факти; при спазване правилата за разпределение на доказателствената тежест и след обсъждане на доводите на страните. Изводите за установените по делото факти са формирани въз основа на приетите по делото доказателства, в т.ч. договор от 16.09.2002 г. за възлагане на измерването на потреблението на топлинна енергия; протокол от 19.08.2002 г. с решение на общото събрание на етажните собственици на обекти във вх. „в” на [жилищен адрес][жк], [населено място]; справки от топлинния счетоводител и експертни заключения за количеството разходвана топлинна енергия и начина на остойностяването и, т.е. при доказани от ищеца твърдения за доставена и незаплатена от ответника топлоенергия и след обсъждане на всички въведени във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.03.2012 година по гр.д. № 15006/2011 година на Софийски градски съд, ІІІ „б” състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: