О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№450
София, 05.11.2019 година
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гражданско дело № 1907 от 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. Филип Матев като пълномощник на В. К. Б. срещу въззивно решение № 603, постановено на 25.01.2019 г. по в. гр. д. № 6407/2013 г. по описа на Софийски градски съд, III-Б въззивен състав, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд за допускане извършването на съдебна делба между М. Л. К. и В. К. Б. при равни квоти на следните недвижими имоти: ателие № *, на седми етаж, със застроена площ 97,91 кв. м., заедно с прилежащото му складово помещение на същия етаж и 2,208 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота; гараж № 7, изграден в сутерена на сградата, със застроена площ 29,16 кв. м. и припадащите се 1,008 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж и за осъждане на касатора, на основание чл.344, ал.2 ГПК, да заплаща на съделителката К. сумата 325 лв. месечно срещу ползването на 1/2 ид. ч. от делбените имоти, считано от влизане на решението в сила до окончателното извършване на делбата.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния въпрос, формулиран от настоящата инстанция съобразно правомощията й по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: възниква ли за съсобственика вземане за обезщетение, когато е отказал да приеме предоставената му за ползване част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е предоставена възможност да ползва общата вещ заедно с него, като се поддържа противоречие с ТР № 7/02.11.2012 г. по т. д. № 7/2012 г. на ОСГК. В касационната жалба се съдържат само общи оплаквания за неправилност на решението и в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за допускане на делбата при равни квоти, но не са изложени доводи и не са поставени конкретни въпроси, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК М. Л. К. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за допускане на делба между страните при равни квоти.
Предпоставки за допускане на касационно обжалване в тази част не са налице, като съображенията за това са следните:
Ищцата е предявила срещу ответника иск за делба на придобитите по време на брака на страните недвижими имоти, представляващи съпружеска имуществена общност. Посочила е, че са закупени с договор от 04.02.2004 г., сключен с нотариален акт № *. Бракът е прекратен с развод на 31.07.2008 г. Претендирала е като привременна мярка до окончателното приключване на делбата обезщетение за ползването им от ответника, квалифицирано от съда по чл.344, ал.2 ГПК.
Ответникът е оспорвал иска с твърдението, че делбените имоти са закупени изцяло с негови лични средства.
По делото е установено, че с влязло в сила на 31.07.2008 г. /в частта за прекратяване на брака/ решение по гр. д. № 3189/2006 г. на Софийския районен съд, е прекратен сключения на 12.07.2003 г. брак между страните.
Видно от нотариален акт №*, н. д. № */*** г. за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с двамата съпрузи като купувачи, същите са придобили правото на собственост върху процесните имоти.
С решение по гр. д. № 14137/2012 г. на СГС /частично отменено с решение по гр. д. № 5929/2016 г. на САС/, влязло в сила на 12.06.2018 г., е отхвърлен предявения от касатора срещу ответницата по жалба иск с правно основание чл.21 СК /отм./ за установяване на пълна трансформация на лично имущество в придобиването на делбените имоти.
С обжалваното въззивно решение е прието, че върху процесните имоти е съществувала съпружеска имуществена общност, прекратена с развод между страните, като дяловете на съпрузите в нея са равни. Този извод е направен при съобразяване на силата на пресъдено нещо, формирана с решението по цитираното по-горе дело.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на поддържаното основание. В случая в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е поставен въпрос, относим към обжалваното решение в тази част, а в касационната жалба се съдържа само оплакване за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствени правила и по приложението на материалния закон, т. е. не са формулирани въпроси, които по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК да могат да обосноват наличие на основание за допускане на касационно обжалване, нито се сочи конкретно в кои съдебни актове е формирано становище, на което въззивното решение да противоречи. Доводите за неговата неправилност не могат да обусловят наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като предмет на преценка в производството по чл.288 ГПК не е правилността на въззивното решение, а наличието на основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които касаторът следва да посочи и обоснове. Доводите за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281 ГПК касаят извършването на конкретна преценка на установените по делото факти и обстоятелства, а не принципно разрешен правен въпрос по приложението на материалноправна или процесуална норма. Дори да се изведе като въпрос правилността на определянето на дяловете на съделителите, същият не е разрешен в противоречие с такава норма, а напротив – в съответствие с чл.28 СК /равенство на дяловете на съпрузите при прекратяване на имуществената общност/, чл.297 и чл.298, ал.1 ГПК /зачитане силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение/.
Горното обосновава отказ за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Касационната жалба е недопустима в частта, имаща за предмет на обжалване въззивното решение, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд за определяне на привременна мярка по чл.344, ал.2 ГПК. В тази му част решението има характер на определение, което не попада в никоя от хипотезите по чл.274, ал.3 ГПК. Тези определения се постановяват само в рамките на делбеното производство, нямат самостоятелен характер и могат да бъдат изменяни от постановилия ги съд при промяна на обстоятелствата, поради което подлежат на касационно обжалване само когато са постановени за първи път от въззивен съд.
Предвид изложеното касационната жалба в описаната по-горе част следва да се остави без разглеждане.
С оглед изхода на делото касаторът дължи заплащане на ответницата по жалба направените разноски в размер на 500 лв. /за адвокатско възнаграждение/.
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 603, постановено на 25.01.2019 г. по в. гр. д. № 6407/2013 г. по описа на Софийски градски съд, III-Б въззивен състав, в ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение за допускане извършването на съдебна делба между М. Л. К. и В. К. Б. при равни квоти на процесните недвижими имоти.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. К. Б. срещу въззивното решение в ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение по искането с правно основание чл.344, ал.2 ГПК.
Осъжда В. К. Б. със съдебен адрес: [населено място], [улица], адв. Филип Матев, да заплати на М. Л. К. със съдебен адрес: [населено място], [улица], адв. Владислав Велев, сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща направени по делото разноски.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред друг тричленен състав на ВКС в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане.
Председател:
Членове: