1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 450
[населено място], 08.06. 2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 190/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК във връзка с чл.631а, ал.1 ТЗ и е
образувано по касационна жалба на [фирма] С. срещу решение № 577 от 7.12.2011г. по гр.дело № 665/2010г. на Пловдивския апелативен съд, търговско отделение, с което е открито производство по несъстоятелност на дружеството – касатор, определена е датата на неплатежоспособност от 1.02.2007г., дружеството е обявено в несъстоятелност, прекратена е дейността му, прекратени са правомощията на органите на управление, дружеството е лишено от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото си включено в масата на несъстоятелността и е постановено започване осребряване на имуществото на [фирма]. Касаторът иска частично обезсилване на обжалваното решение в частта, с която е обявено в несъстоятелност и последиците от това, и за отмяна изцяло в частта, с която е уважена молбата за откриване на производство по несъстоятелност, при наличие на отменителните основания по чл.281, т.3 ГПК. Позовава се на критериите за селектирана на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] – София в писмен отговор заявява становище за отсъствие на предпоставките на закона за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. По съществото на касационната жалба – счита я за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу валидно решение на въззивен съд, което подлежи на касационен контрол.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, не са налице релевираните от касатора предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и / или процесуално право, при наличието на специалните предпоставки – чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
С обжалваното въззивно решение е открито производство по несъстоятелност на касатора [фирма], определена е началната дата на неплатежоспособността, дружеството е обявено в несъстоятелност, като е прекратена дейността му и правомощията на органите на управление на дружеството. За да постанови обжалвания резултат, Пловдивският апелативен съд е приел, че молителят [фирма] е кредитор на касатора по договор за кредит №388 от 29.05.2005г. за сумата от 370 000 лв., с краен срок на издължаване 28.09.2007г., обявен за предсрочно изискуем и прекратен с изявление на банката до кредотополучателя и за който тя се е снабдила с изпълнителен лист. Прието е също така, че кредитополучателя е погасил част от лихвите по кредита и не е заплатил нито една вноска от главницата. Що се касае до споразумението от 6.11.2007г., въззивният съд е приел, че не е настъпило условието само при което ще се задейства клаузата, с която Банката е направила отказ от вземането си към касатора, поради поемането на вземането от третото лице [фирма] – приемането на оздравителен план за дъщерното дружество [фирма]. Извършена е преценка на четирите възможни варианта на назначената от апелативния съд икономическа експертиза за икономическото състояние на касатора, актуалната ликвидност на активите му, за пазарната стойност на акциите, емитирани от [фирма] в несъстоятелност, като пряка функция от стойността на активите и пасивите в това дружество, на възможността за продажба на активите на [фирма] и обявените на публична продан активи на дружеството – касатор въз основа на представените от съдебния изпълнител удостоверения по изп. дело № 78/2007г. Крайния извод е за наличието на ликвидно парично вземане на молителя – банка към касатора по търговска сделка, спиране на плащанията по договора за кредит, липсата на доказателства, които да установят, че ответникът притежава имущество, достатъчно да покрие задълженията, без опасност за кредиторите / чл.631 ТЗ/.
Поддържа се от касатора в Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото, като в изложението се преповтаря касационната жалба относно твърдените от жалбоподателя факти за новиране на задължението по договор за кредит №388 от 29.05.2005г. със споразумение от 6.11.2007г., като твърди “че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на съда тъй – като в решенията си ВКС приема, че следва да е налице изискуемо вземане по търговска сделка или публично задължение за да са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност”. Становището, че фактическата обстановка е установена по делото, но съдът я е пренебрегнал и е постановил решение, с което е изопачил фактите, не попада в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за формулиране на онзи материалноправен и/или процесуалноправен въпрос включен в предмета на спора и обусловил решаващия правен извод на съда за уважаване на молбата по чл.625 ТЗ. Изложението съдържа доводи за неправилност, поради необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение, касационни основания по чл.281, т.3 ГПК за отмяна на неправилното решение, които обаче са различни от основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Доколкото Пловдивският апелативен съд е изложил подробни доводи, след обсъждане на доказателствата по делото – писмени / договор за кредит, споразумение между страните от 6.11.2007г., заключенията на техническа и икономическа експертизи/ за съществуване на вземането на банката по договора за кредит по основание и размер, и за неговата изискуемост, не е налице противоречие с решение №1070/1.07.1999г. по гр.дело № 220/1999 на V г.о. С последното ВКС е отменил решение, с което е била отхвърлена молбата за откриване на производство по несъстоятелност, поради неправилна преценка на доказателствата по делото от решаващия съд за отсъствие на материалните предпоставки по чл.608, ал.2 ТЗ – липсата на изискуемо и безспорно парично задължение. Двете решения са постановени при конкретна фактическа обстановка, поради което е постановен и различен резултат. Съгласно т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК.
Поддържа се оплакване за недопустимост на въззивното решение, с което [фирма] е обявено в несъстоятелност, с произтичащите от това последици по чл.711 ТЗ за управлението и дейността на дружеството, при допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл по въпроса за обявяване на дружеството в несъстоятелност, като е изложил мотиви за приложението на чл.630, ал.2 ТЗ, поради което е осъществена основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Не е налице обаче допълнителния критерий по т.3, съгласно даденото разяснение в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, според което правния въпрос от значение за изхода по конкретно дело, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Решението на съда е съобразено с практиката по приложението на разпоредбата на чл.630, ал.2 ТЗ, съгласно която при посочените в нормата предпоставки съдът може едновременно с откриване на производство по несъстоятелност и да обяви длъжника в несъстоятелност. След като законът е ясен относно възможността да бъде едновременно открито производство по несъстоятелност и обявена несъстоятелността на дружеството, настоящия състав на ВКС, ТК не намира данни за недопустимост на въззивното решение в тази обжалвана част.
Доводите за противоречие на въззивното решение със съдебни актове на ВКС за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и наведените от страната доводи, основания и съображения, са доводи за неправилност поради допуснато от съда нарушение на процесуалния закон / чл.188 ГПК отм. и чл.236, ал.2 ГПК/. По конкретно се твърди, че П. не се е произнесъл по възражението на касатора за нищожност на договора за кредит от 29.05.2006г. Касаторът се е позовал на нищожност на договора едва с писмената си защита, представена след даване ход на делото по същество, поради което въззивният съд не е дължал произнасяне по това възражение. По делото е депозирана искова молба с няколко предявени от [фирма] искове срещу банката, вкл. да бъде прогласена нищожността на договора за кредит, като доказателство за спорния характер на вземането / спр. изявление в писмена молба от 5.01.2011г. стр. 201 от делото/, без да е направено изрично искане въззивният съд да се произнесе по действителността на договора за кредит. Не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 ГПК доколкото касаторът се позовава на определение №294/27.03.2009г. по гр.дело № 3930/2008г., тъй като последното не попада в категорията съдебни актове, които формират съдебна практика/ т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/.
Въпросът допустимо ли е уважаването на молба за откриване на производство по несъстоятелност, при наличието на влязло в сила съдебно решение по т.д. №92/2006г. на Смолянския окръжен съд, с което е отхвърлена молба за откриване на производство по несъстоятелност за един и същи период 2007г. и 2008г., не е обуславящ изхода на делото. С решение № 994/7.01.2008г. по т.дело № 595/2007г. ВКС, ТК е оставено в сила решението на Смолянския окръжен съд от 27.04.2007г. по т.дело №92/2006г., образувано по молба на “Т. – ЕСТ” на две основания: [фирма] разполага с активи, с които да покрие задълженията си към кредитори / чл.631, ал.1 ТЗ/ и не са налице материалните предпоставки на чл.608 ТЗ за откриване на производството по несъстоятелност, тъй като вземането на молителя не е от търговска сделка. Двете решения са постановени при различни факти и между различни страни. Състоянието на неплатежоспособност се преценява към датата на последното съдебно заседание на инстанцията по същество, на базата на събраните по делото доказателства за финансовото и икономическо състояние на длъжника по търговска сделка. По конкретното дело изводите на въззивния съд са направени на база показателите за ликвидност и финансова автономност на длъжника към 31.12.2010г., т.е. към най – близкия период към датата на постановяване на решението. Обсъдени са писмените доказателства за липсата на пазар на активите на обявеното в несъстоятелност дъщерно дружество [фирма] и активи на дружеството – касатор. След като въпросът не е обуславящ изхода на делото, съдът не е задължен да обсъжда допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК / т.2 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/. Не зависимо от това, позоваването на закона не е достатъчно за да обоснове допускането до касационно обжалване, при положение, че не са изложени аргументи, съгласно даденото в т. 4 на ТР №!/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснение по приложението на закона – необходимост от тълкуване на неясна правна норма или от изменение на съдебната практика. В определение № 821 от 24.10.2003г. по ч.т.д. № 654/2003г. на ВКС, ТК, постановено в производство по чл.613, ал.1, т.3 ТЗ /отм/ е прието, че се формира сила на пресъдено нещо с решението по чл.630 ТЗ относно обявената неплатежоспособност и датата на неплатежоспособност на търговеца – длъжник, хипотеза обективно различна от тази по конкретното дело.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
С оглед на резултата от обжалването и на осн. чл.81 ГПК на ответника ще следва да се присъдят доказаните разноски – адвокатско възнаграждение 1000лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №577/7.12.2011г., постановено по в.гр.дело № 665/2010 г. на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА “Р.” АД да заплати на [фирма] – София разноски 1000 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: