О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 450
София, 09.07.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 08.05.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 795 /2018 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Е. Й. Ц., чрез адв.Д., против въззивно решение на Софийски апелативен съд № 2317 от 10.11.2017 г., по в.т.д. № 3354/2017 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 1477 от 06.03.2017 г., по гр.д.№1388/2016 г. за отхвърляне на предявените от касатора, като ищец, срещу [фирма] обективно кумулативно съединени искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.244, ал.7 ТЗ за сумата 40 020 лв. – неизплатено обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на договор за управление и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 1 180.72 лв., мораторна лихва за периода 20.10.15 г. – 04.02.2016 г.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на предпоставката по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК /редакция ДВ бр. 86 / 2017г./, аргументирайки я с игнориране от въззивния съд на обстоятелството за наличие на волеизявление за прекратяване на договора, обективирано в решение на ОС на акционерите от 16.09.2015 г., при което последващото заличаване в ТР на ищцата, като член на СД в АД има просто оповестително действие спрямо третите лица, но не поражда самостоятелни правни последици.
Едновременно с първото посочено основание за достъп до касация касаторът се позовава и на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното право: 1. „Когато договор за възлагане управлението на търговско дружество е прекратен едностранно от възложителя, неспазването на срока за предизвестие поражда ли право на обезщетение?”; и 2.”Каква е функцията на вписване прекратяването на правомощия на член на СД в Търговския регистър?”
За илюстрация на твърдяното противоречие със задължителната съдебна практика са посочени решения на ВКС по чл.290 ГПК: №145 от 10. 05.2016 г., по гр.д.№ 46/2016г. на ІV г.о. и № 135 от 09. 11.2009г., по т.д. № 184/2009 г. на І т.о.
Значението на формулираните материалноправни въпроси за точното прилагане на закона и за развитие на правото е обосновано с необходимостта от сигурност в търговския оборот относно сключването, изпълнението и прекратяването на договори за управление.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложеното и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение по предявения иск, основан на чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.244, ал.7 ТЗ решаващият състав на Софийски апелативен съд е приел за установено от фактическа страна, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за възлагане на управлението от 15.01.2015 г., като по силата на същия ответното търговско дружество е възложило на ищцата, в качеството и на изпълнителен директор, да управлява и представлява ЮЛ –търговец за срок от три години при детайлно описани изисквания, обективирани в конкретно посочени в договора документи. Констатирано е още, че с анекс № 2/15.01.15 г. е договорено месечното възнаграждение на ищцата да възлиза на сумата 13 340 лв., а по общо съгласие на съконтрахентите, материализирано в договорната клауза на чл.9 е предвидена и възможност за предсрочно прекратяване на договорната връзка на конкретно посочени основания, между които както едностранно от дружеството –възложител без дължимо обезщетение в хипотезите на незабавно прекратяване – отново изчерпателно изброени в чл.9.1.1. – 9.1.5, така и автоматично, извън случаите, предвидени в чл. 9.1.
Позовавйки се на така постигнатото между страните съгласие за преустановяване на договорната връзка помежду им и след преценка на ангажираните по делото доказателства, въззивният съд е извел самостоятелния правен извод, че изрично уговореното в чл. 9.3. (i) основание за автоматично прекратяване на процесния договор с ищцата в случая безспорно е осъществено с вписване на заличаването и като изпълнителен директор на ответното търговско дружество в Търговския регистър на 28.09.2016 г. Изложени са съображения, че „заличаването на изпълнителния директор от Търговския регистър” е уговорено като самостоятелно основание за преустановяване облигационната връзка между страните, при което нито една от тях не дължи предизвестие. При липса на проведено пълно и главно доказване за осъществяване на различно от соченото основание за прекратяване мандатното правоотношение с ищцата, за което доказателствената тежест е на последната, договорната отговорност на ответника, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, не може да бъде ангажирана за неспазен срок на предизвестие, за какъвто е претендираното от ищцата обезщетение.
В допълнение решаващият състав на Софийски апелативен съд е посочил, че доколкото на довереника се дължи възнаграждение само до датата на действие на договора за възлагане на управлението, но не и след неговото прекратяване, настъпилото автоматично преустановяване на същия изключва правната релевантност на въпроса за изпълнение или неизпълнение на договорните задължения и приложението на чл.79, ал.1 ЗЗД.
Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради следното:
Съгласно задължителните постановки в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС релевантен по см. на чл.280, ал.1 ГПК материалноправен или процесуалноправен въпрос е този, който включващ се в предмета на конкретния правен спор е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд и чрез тях се явява от значение за крайния изход на делото.
В случая първият от поставените от касатора въпроси не отговаря на посочените критерии, поради което не обосновава общото основание за достъп до касация. Същият е некоректно поставен, тъй като въззивният съд изрично е приел, че процесното мандатно правоотношение между страните е прекратено, съобразно конкретното уговорено в договора основание, при което нито една от тях не дължи предизвестие на другата. В този см. въпрос № 1 не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция, в контекста, в който е зададен от ищцата. Следователно разрешаването му от състава на касационната инстанция не би могло да обуслови и различен краен правен резултат по делото. Що се касае до правилността на изградения правен извод относно осъщественото автоматично прекратяване на договора за възлагане управлението на ЮЛ – търговец на ищцата, прието за изрично договорено между съконтрахентите, която всъщност касаторът оспорва, то като въпрос относим към основанията за касиране на обжалваното решение по чл.281, т.3 ГПК, той не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Във фазата на селектиране на касационните жалби на преценка подлежат правните изводи на съда, а не правилността на възприетите по делото факти. Липсата на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат поддържаните допълнителни критерии за селекция, както изрично е разяснено в т. 1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК.
Въпрос № 2 , макар и в известен смисъл непрецизно формулиран, има обуславящо значение за крайния изход на делото, поради което попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК.
Недоказано по отношение на същия е въведеното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Цитираните в тази вр. съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, са неотносими и не обосновават твърдяното противоречие.
С решение № 145 от 10.05.2016 г., по гр.д.№ 46/16 на ІV г.о. на ВКС е даден отговор на въпроса дали договора за възлагане управлението на дружество има сила на закон по см. на чл.20а, ал.1 ЗЗД и следва ли да бъде изпълняван точно, съобразно чл.63 ЗЗД. Такъв въпрос не е бил спорен между страните, нито е бил предмет на обсъждане в обжалвания съдебен акт. Видно от въведения с исковата молба предмет на спора, Софийски апелативен съд не е бил сезиран с иск за заплащане на възнаграждение на ищцата, като довереник, по процесния, сключен с ответното АД, договор за възлагане на управлението, притежаващ правната характеристика на договор за мандат. Поради това и решаващият състав на въззивната инстанция изрично е посочил, че в случая въпросът за изпълнението или неизпълнението на договора е правно ирелевантен, като при прекратено мандатно правоотношение разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗЗД е неприложима.
С решение № 135 от 09.11.2009 г., по т.д.№ 184/2009 г. е разрешен въпроса за момента, от който се прекратяват правомощията на управителя на О., каквато не е разглежданата хипотеза, предвид изрично договорените с процесния договор за възлагане управлението на ищцата основания за преустановяване на мандатното правоотношение и приетата от въззивната инстанция недоказаност на друго различно от приетото за осъществено прекратително основание, което да изисква срок на предизвестие. Отделен в тази вр. е въпросът за различната правно-организационна структура на дружеството възложител –АД.
Позоваването на селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е бланкетно, доколкото се явява изцяло несъобразено със задължителните разяснения в т.4 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС относно вложеното в него съдържание от законодателя.
Не е налице и предпоставката на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК/ДВ бр. 86/ 2017г./. Според формираната практика на ВКС, за да е налице ”очевидна неправилност” на обжалвания въззивен съдебен акт, като предпоставка за достъп до касация, следва неправилността да е осъществена до степен, че да може да бъде констатирана от състава на касационната инстанция, без необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или грубо нарушение на правилата на формалната логика. В този см.очевидно неправилен ще е съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или когато въззивният съд е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Следователно няма да е налице „очевидна неправилност” по см. на чл.280, ал.2 пр.3 ГПК /ДВ бр.86/17г./, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС. В сочените хипотези допускането на касационно обжалване е задължително обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, които в случая, както е изложено по- горе, не са налице. Няма да обоснове очевидна неправилност и ще е необходимо да са налице предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК и при неправилно решени от съда спорни въпроси относно приложимия закон, действието на правните норми във времето и др. Необосноваността на съдебния акт на въззивния съд, породена от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, също е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1- т.3 ГПК.
В случая обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Ответникът по касационната жалба не е претендирал деловодни разноски, поради което при този изход на делото в производството по чл.288 ГПК и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК съставът на касационната инстанция не присъжда такива.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2317 от 10.11.2017 г., по в.т.д. № 3354 / 2017 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: