О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 450
гр.София, 30.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Олга Керелска
Ерик Василев
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 113 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. А. И. срещу решение № 580 от 29.10.2009г. по гр.д. № 478/2009 г., Окръжен съд – Плевен, с което се оставя в сила решение от 06.04.2009 г. по гр.д. № 320/2007 г., на Районен съд–Червен бряг и са отхвърлени предявените искове от Ж. А. И. срещу Н. И. Б. , В. И. Б. , М. Ц. П., Г. П. П. и Е. „Е”, гр. Ч. бряг, представляван от Ц. К. Н. , да се унищожи сключения договор от 16.10.2006 г., нотариален акт № 33, том ІV, рег. № 4* дело № 633/2006 г., на нотариус с рег. № 022 и район на действие РС- гр. Ч. бряг, за покупко-продажба на поземлен имот от 544 кв.м., находящ се в гр. Ч. бряг, ул.”Търговска” № 8, заедно с построените в него жилищна сграда – масивна на един етаж и стопанска сграда срещу цена от 10371,40 лева, както и да се унищожи сключения договор от 27.04.2007 г., нотариален акт № 25, том ІІ, дело № 225/2007 г. на на нотариус с рег. № 022 и район на действие РС- гр. Ч. бряг, за покупко-продажбата на ? идеална част от същия застроен имот, на основание чл.29, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ответниците по жалбата Н. И. Б. , В. И. Б. , М. Ц. П. и Г. П. П. оспорват изложените съображения и основанията за допустимост на касационното обжалване, като претендират направените разноски.
Ответникът по жалбата Е. „Е”, гр. Ч. бряг, представляван от Ц. К. Н. , чрез адвокат А е подала писмен отговор, в което се оспорват доводите на касатора с твърдения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, констатира, че обжалваното въззивно решението подлежи на касационно обжалване, тъй като обжалваемият интерес не е под 1000 лева. Касационната жалба е подадена в срок от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК, поради което е редовна.
Въззивният съд е приел, че като собственик на поземлен имот в гр. Ч. бряг, ищцата е сключила договор за покупко-продажба с двама от ответниците и не е въведена умишлено в заблуждение, тъй като е била наясно, че имота преминава в техния патримониум. Други уговорки за сключване на договора, освен за прехвърляне правото на собственост срещу цена не са доказани, поради което доводите на ищцата, че е била въведена в заблуждение за правните последици от сделката са отхвърлени като неоснователни. Съдът е приел за необосновани доводите, че очакванията на ищцата са били да прехвърли собствеността на имота срещу насрещна престация за построяване на жилищна сграда в имота, съобразно сключения предварителен договор от 16.10.2006 г. Решаващият състав е мотивирал крайните изводи на своето решение с изявленията на страните пред нотариуса и неговите показания пред съда, както и с липсата на доказателства за уговорки при сключването на договора за продажба на имота, от които може да се направи обоснован извод, че ищцата е въведена умишлено в заблуждение за последиците от сключването й.
Касационната жалба на Ж. А. И. срещу решението по гр.д. № 478/2009 г. на Окръжен съд – Плевен съдържа оплаквания за незаконосъоразност, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, и необоснованост.
Изложените от касатора съображения, свързани с правилното решаване на процесуалноправните въпроси, във връзка с приложението на чл.188, ал.1 и чл.136 ГПК (отм.), по своето съдържание обосновават доводи за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Преценката за относимост и допустимост на доказателствата за релевантните по делото факти не аргументират основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, поради което по тези процесуалноправни въпроси не следва да се допусне касационно обжалване, тъй като не са разрешени в отклонение от практиката на Върховния касационен съд, не се решават противоречиво от съдилищата и в този смисъл не са от значение за точното и еднакво прилагане на закона (чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК).
Поставеният за разглеждане материалноправен въпрос във връзка с конкретния спор за измамата, като основание за унищожаване на сделката по смисъла на чл.29 от ЗЗД също не се разрешава противоречиво от съдилищата в приложените съдебни актове, с оглед на което също няма основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В решение № 532/29.08.2003 г. по гр.д. № 1142/2002 г., ВКС, ІІ г.о. приема, че е унищожаем договора, когато е сключен след създадената и поддържана невярна представа за правните последици от договора. В решение № 398/29.05.2006 г. по гр.д. № 94/2004 г., на ВКС, ІІ г.о. се приема, че когато волеизявлението за сключване на сделката е направено под въздействие на невярна представа, предизвикана от насрещната страна или трето лице и тя обхваща обстоятелствата, свързани с характера и последиците на сделката. Двете съдебни решения разрешават еднозначно въпроса за измамата като основание за унищожаване на една сделка и не си противоречат. Създаването на невярна представа в ищеца за правните последици от сключения договор от насрещната страна или трето за сделката лице е измама по смисъла на чл.29 ЗЗД. Когато изложените обстоятелства за унищожаемост на сключения договор са свързани със съдържанието и съществените уговорки на същия е налице грешка в предмета (чл.27 ЗЗД). В случая, твърденията на ищцата са, че правата и задълженията, които е искала да договори са за прехвърляне на собственост срещу задължение за построяване, но умишлено е била създадена у нея невярна представа от насрещната страна, че резултатът ще се постигне чрез предварителна продажба на имота за осигуряването на парични средства чрез кредит. Следователно, ищцата съзнава какво е съдържанието на договора и правните последици от сключването му, но очакванията й за последващите правни и фактически действия от ответниците не са оправдани и това е възприето от въззивния съд, за да отхвърли исковете. В тази връзка, поставените от касатора въпроси представляват касационен довод за неправилност на съдебното решение, поради нарушаване на материалния закон и съдопроизводствените правила и не мотивират основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Не са налице основания за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като посочените в изложението въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а приложените решения на съдилищата са свързани с преценката при формиране на изводи за наличие на измама в конкретните случаи, но също не обосновават основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Правният спор не е от значение за точното и еднакво прилагане на закона и за развитие на правото, доколкото измамата като основание за унищожаемост по смисъла на чл.29 ЗЗД, във връзка с приложението на чл.188, ал.1 и чл.136 ГПК (отм.), не налага изменение или ново тълкуване на същите въпроси с цел да се осигури точното прилагане на закона (чл.280, ал.1, т.3 ГПК).
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 580 от 29.10.2009г. по гр.д. № 478/2009 г., Окръжен съд – Плевен.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.