О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 450
София, 26.05.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1869 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 07.07.09г. по гр.д. №366/08г. на Сливенския окръжен съд е потвърдено решение №161 от 27.02.2008г. по гр.д. №1993/07г. на Сливенския районен съд в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от Р. С. К. иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване правото на възстановяване на собствеността върху нива от 181 декара в землището на с. Б., община С., бивша собственост на М. Б.
Въззивният съд е приел, че в емлячните регистри от 1929г. на името на наследодателя на ищцата М е записана нива от 1181 дка. През 1931г. той е продал от тази нива по 200 дка на всяко едно от децата си В. , Д. и Г. Б. След смъртта на М. Б. , настъпила на 16.04.1932г., неговите наследници са сключили съдебна спогодба, която съдържа следния текст: “от посочените в исковата молба и приложените удостоверения за недвижими имоти …. страните се съгласяват да образуват наследствена маса със следните измерения: 1/ от нивата 581 декара, чл.1 на исковата молба, изключват се да не бъдат ощетени в дела си някои от наследниците 181 дка, които не са налице и се поделят само останалите със сегашни граници…”. Като е тълкувал този текст, въззивният съд е приел, че страните в делбеното производство са имали воля да поделят цялата наследствена маса. Изключването на въпросните 181 дка от делбата е било поради това, че те не са съществували към този момент в наследството, т.е. “не са налице”, а не че между съделителите е постигната договорка те да останат в съсобственост. Коя е причината въпросните 181 дка да не са налице към момента на делбата не е изяснена, но не може да се приеме, че те са били част от наследството на М. Б.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата. В нея се поддържат оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения. В единственото съдебно заседание пред въззивния съд е даден ход на делото, въпреки че пълномощникът на ищцата е бил служебно възпрепятстван да се яви, а тя не е могла да стори това лично поради инвалидността си. Освен това – въззивният съд пренебрегнал част от доказателствата по делото – нотариалния акт за продажба от 1931г. и удостоверението на М. селско общинско управление от 28.01.1932г., от които се установява, че М. Б. е бил собственик на 1181 декара, от които е продал на децата си само 600 дка, а след смъртта му са поделени 400 дка – т.е. останали са още 181 декара, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса длъжен ли е съдът да отложи делото, ако пълномощникът е възпрепятстван да се яви по него, а страната не може да стори това поради инвалидност. Искането се обосновава с това, че по този въпрос няма съдебна практика нито по отменения, нито по действащия ГПК. Освен това – по въпроса длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, въззивното решение противоречало на приетото в решение №11 от 21.04.1994г. по адм.д. №4900/93г. на ІІІ ГО на ВС, че в производството по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ са допустими всички предвидени в ГПК доказателства, които съдът е длъжен да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, а не да формира убежденията си избирателно върху част от тях. В този смисъл са и други решения по приложението на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./, на които жалбоподателката също се позовава – решение №5/2009г. на ІІІ ГО; решение №31/2009г. на ІІ ГО; решение №120/09г. на ІV ГО и др.
Ответникът в производството – общинска с. по з. гр. С. оспорва жалбата. Развива подробни доводи за правилност на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Въпросът дали съдът е длъжен да отложи делото в хипотезата, когато пълномощникът на страната е възпрепятстван да се яви в съдебно заседание, а страната не може да стори това поради инвалидност не се нуждае от изясняване от ВКС, затова не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Текстът на чл.142, ал.2 от ГПК, който е приложим в случая, е ясен – делото се отлага само ако и двамата – страната и пълномощникът са възпрепятствани да се явят пред съда, независимо от характера на причината, стига тя да не може да се отстрани. Освен това – в случая този въпрос не е определящ и за правилния изход на делото. Пълномощникът на Р. К. е подал подробна въззивна жалба, в която е развил всички доводи защо следва да се приеме, че наследниците на М. Б. имат право да си възстановят спорните 181 дка. По този въпрос не са искани нови доказателства, нито пък са представени такива от ответната страна, ето защо неявяването на Р. К. и на пълномощника и в съдебно заседание с нищо не е могло да накърни правото и на защита.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по другия въпрос – за преценката на доказателствата по делото. Правният въпрос, по който може да се допусне касационно обжалване, не следва да бъде свързан с начина, по който въззивният съд е възприел фактите по делото – в този смисъл т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Освен това – в случая няма противоречие между процесуалните действия на въззивния съд и приетото в посочената от жалбоподателката практика на ВС и ВКС, тъй като въззивният съд е обсъдил доказателствата, според които по документи преди делбата от 1932г. наследодателят М е имал 1181 дка земеделска земя, но е отдал решаващо значение на обстоятелството, че при делбата от 1932г. самите наследници са изключили 181 дка, “които не са налице”, “за да не бъде ощетен някой от наследниците в дела си”. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 07.07.09г. по гр.д. №366/08г. на Сливенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: