4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
София,01.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.д.№ 232/2011 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК във връзка с чл.229, ал.1,т.4 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. И. Н. – синдик на [фирма] /н/, [населено място] срещу определение от 11.01.2011г. по в.т.д.№ 104/2010г. на Великотърновския апелативен съд, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на спора по в.т.д.№ 100/2010г. на Великотърновския апелативен съд.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, тъй като решението по цитираното в.т.д.№ 100/2010г. няма значение за спора по настоящото дело. Излага съображения, че за разглеждане на исковете с правно основание чл.646, ал.2, т.1 и чл.646, ал.2, т.4 ТЗ се цели попълване на масата на несъстоятелността, като обстоятелството дали лицето, в чиято полза е извършено разпореждането е кредитор на длъжника, е ирелевантно.
Ответниците [фирма] /н/ и Мария С. Т. не са изразили становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
По същество частната жалба е основателна.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че спорът по в.т.д.№ 100/10г. е преюдициален за спора по настоящото дело. Този спор касаел установяване на вземане на Мария Т. към [фирма] /н/, респ. задължение на дружеството, което е частично погасено с процесната сделка.
Въззивното определение е неправилно.
Производството по в.т.д.№ 104/2010г. по описа на Великотърновския апелативен съд е образувано по въззивна жалба срещу решение № 103/26.07.2010г. по т.д.№ 44/10г. на Плевенския окръжен съд, с което са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени на основание чл.646, ал.2, т.1 и чл.646, ал.2, т.4 ТЗ от синдика на [фирма] /н/ против [фирма] /н/ и Мария Т. за прогласяване нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на договор за продажба на недвижим имот с нотариален акт № 113/05.09.2007 г. и за отмяна на нотариалния акт. В исковата молба ищецът твърди, че разпореждането е извършено за погасяване на дълг на дружеството към Мария Т. до размер на 58 605.30 лв., произтичащ от договор за заем от 15.01.2003 г. за сумата от 450000 лв., с което е осъществено плащане на парично задължение след началната дата на неплатежоспобността – 31.03.2006 г., алтернативно – че даденото по сделката значително надхвърля по стойност полученото.
По в.т.д.№ 100/2010г. на Великотърновския апелативен съд, по което въззивното решение не е влязло в сила е разгледан иск, предявен от Мария С. Т. срещу [фирма] /н/ по чл.694, ал.1 ТЗ. Ищцата твърдяла, че притежава вземания срещу дружеството, произтичащи от договор за заем от 15.01.2003 г. и учредена в нейна полза ипотека върху недвижим имот в размер на 391394.70 лв. – главница, 268644.64 лв. – лихва за периода от 15.01.2003 г. – 05.09.2007 г. и 88614.37 лв. – лихва за периода 05.09.2007 г. – 05.03.2009 г.
Съгласно чл.229, ал.1, т.4 ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.
В производството по иска по чл.694, ал.1 ТЗ кредиторът установява съществуването на неприето вземане, което в случая е по договор за заем от 15.01.2003 г.
С исковете по чл.646, ал.2, т.1 и чл.646, ал.2, т.4 ТЗ се иска обявяване за нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността на извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспобността изпълнение на парично задължение независимо от начина на изпълнението, алтернативно – възмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото. За прогласяване на нищожността на сделката по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ качеството на приобретателя е ирелевантно за отменителния иск. По иска с правно основание чл.646, ал.2, т.1 ТЗ се атакуват действия на длъжника по изпълнение на поето парично задължение, като и в този случай нищожността се прогласява по отношение на всички кредитори на несъстоятелността и с отмяната предметът на изпълнението се връща в масата на несъстоятелността. Несъществуването на паричното задължение, което е изпълнено в хипотезата на чл.646, ал.2, т.1 ТЗ, не е факт, който би обусловил неоснователността на претенцията поради обстоятелството, че в това производство се отменят извършените действия по изпълнението. Искът би бил основателен и при съществуване на вземането. На следващо място, в настоящото производство ищецът твърди и по този факт не се спори, че разпоредителното действие – прехвърляне на недвижимия имот на 05.09.2007 г. е за погасяване на задължения на длъжника по договора за кредит от 15.01.2003 г. до размер на 58 605.30 лв., докато предмет на иска по чл.694, ал.1 ТЗ е съществуването на вземане, произтичащо от неизплатения остатък от главницата по договора за кредит от 15.01.2003г. и на уговорените лихви. При отхвърляне на иска по чл.694, ал.1 ТЗ направеното изпълнение – плащане на част от главницата от 58605.30 лв., не подлежи на връщане в масата на несъстоятелността на основание на влязлото в сила съдебното решение. Попълването на масата би могло да се осъществи при уважаване на отменителния иск по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ. Признаването на съществуването на вземанията на кредитора по иска по чл.694, ал.1 ТЗ няма отношение към въпроса по валидността на разпоредителното действие от 05.09.2007 г., ако са налице предпоставките по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ.
По изложените съображения настоящият състав приема, че решението по в.т.д.№ 100/2010 г. няма значение за правилното решаване на спора по в.т.д.№ 104/2010 г., поради което обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на Великотърновския апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по в.т.д.№ 104/2010г.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение от 11.01.2011г. по в.т.д.№ 104/2010г. на Великотърновския апелативен съд, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на спора по в.т.д.№ 100/2010г. на Великотърновския апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Великотърновския апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: