О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 451
София, 12.12.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4112 по описа на Върховния касационен съд за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 24.02.2014 год. по гр. д. № 3263/2013 год. Варненският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 31.07.2013 год. по гр. д. № 9601/2008 год. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Г. Д. Г. от [населено място] срещу П. А. С., Д. А. Л., Н. Б. Л., Н. А. Л. искове за предаване владението върху реална част от недвижим имот с площ 103 кв. м. в [населено място], [улица], представляващ имот пл. № 801 по плана на 7-ми микрорайон на [населено място], идентичен с имот с идентификатор № 10135.1506.544 по кадастралната карта на [населено място], с граници: част от имот № 801, път, от две страни имот № 802, идентична с парцел VІ-б по регулационния план от 1953 год., показан с червени линии и в сив цвят на скицата на л. 387 към тройната техническа експертиза, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от участващите в производството като трети лица, помагачи на ищеца – О. А. М., В. Ц. М. и Л. А. М., чрез пълномощника им адв. Н. Н., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се отмяна на въззивното решение и вместо това искът бъде уважен, респ. делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В приложеното изложение касаторите обосновават наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението с позоваване на процесуалноправни въпроси относно приетия факт на владение на имота от ответниците, при липса на изразено становище от касаторите като трети лица, помагачи и твърдение за необсъждане на събрани доказателства относно релевантни за спора факти.
Ответниците, чрез пълномощника им адв. Б. Ж., оспорват наличието на релевираното основание за допускане на касационното обжалване на решението, респ. оспорват жалбата като неоснователна по съображения, подробно изложени в представения отговор.
Върховният касационен съд в настоящият си съдебен състав, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът за собственост и предаване на владението на спорния имот е отхвърлен, въззивният съд приел, че ищецът не е установил материалноправната си легитимация като собственик на основание поддържаните придобивни основания – двата договора за покупко-продажба от 2006 год. и 2007 год. Въз основа на събраните доказателства не се установява спорният имот от 103 кв. м., представляващ реална част от имот № 10135.1506.544 да е включен в обхвата на имота, предмет на отчуждаването от М. З. през 1948 год. и от С. З. през 1975 год., респ. собствеността да е възстановена на наследниците по ЗВСВОНИ в размер на отчуждената 1/3 ид. ч., а за останалите 2/3 ид. ч. да е придобита на основание делба с държавата през 2006 год. Съдът е кредитирал заключенията на съдебно-техническата експертиза, установяващи въз основа на проследяване статута на имота по различните кадастрални и регулационни планове на [населено място], че същият не попада в обхвата на отчуждения от наследодателката на касаторите имот, обективирано и в приложените на л. л. 359 и 387 от първоинстанционното производство скици, а попада в имота, отчужден от наследодателя на ответниците – п. VІ-б по кадастъра от 1900 год. и предмет на А. № 1508/56 год., респ. възстановен на наследниците му по ЗВСВОНИ. С оглед на тези фактически изводи съдът е приел, че праводателите на ищеца не са собственици на спорния имот, поради което и сключените правни сделки между тях не са породили вещнотранслативен ефект и не могат да легитимират ищеца за собственик, с оглед на което и искът за ревандикация на спорния имот е отхвърлен като неоснователен.
Следователно, решаващото съображение на съда за изхода на спора е липсата на първата от кумулативно предвидените предпоставки за основателност на иска по чл. 108 ЗС – ищецът не е установил да е собственик на имота, поради което и доводите относно упражняваното владение върху имота се неотносими.
Касационната инстанция, за да се произнесе по допускане на касационното обжалване, следва да изхожда от формулирания от касатора въпрос от значение за изхода на делото, като не е длъжна и не може да извежда такъв въпрос от твърденията му, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата /в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС/. Както е посочено в мотивите на т. 1 от горното решение материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поради това и настоящият състав счита, че поставените в изложението на касаторите процесуалноправни въпроси не са такива по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като по своята същност представляват доводи за неправилност на направения от съда извод поради твърдените процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата, а не процесуалноправни въпроси, произнасянето по които да е обусловило този извод. Обсъждането им предполага наличие на основание за допускане на касационното обжалване, като релевираното такова по поставените въпроси не е налице поради липсата на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Както се посочи, решаващото съображение за отхвърляне на предявения иск по чл. 108 ЗС е липсата на първата предпоставка за основателността на този иск, а именно ищецът да е собственик на спорния имот. Изводът на въззивния съд е обусловен от преценката на събраните по делото доказателства, установяващи липсата на идентичност на имота с отчуждения от наследодателите на праводателите на ищеца такъв, респ. възстановен по ЗВСВОНИ в размер на 1/3 ид. ч., а за разликата от 2/3 ид. ч. – предмет на възлагане по делба с държавата, а не от приетото обстоятелство в чие владение са намира той, въз основа на направеното от ответниците признание на този факт. Поддържаните от касаторите доводи в изложението представляват оплаквания за неправилност на изводите на съда и не могат да обосноват наличие на соченото основание за допускане на касационно обжалване – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Както е разяснено в т. 4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за осъвременяването й. Тези предпоставки за обосноваване и на допълнителното основание, извън общото такова, в случая не са налице, поради което и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 238 от 24.02.2014 год. по гр. д. № 3263/2013 год. по описа на Варненския окръжен съд по подадената от О. А. М., В. Ц. М. и Л. А. М., чрез пълномощника им адв. Н. Н., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: