О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 451
София, 12.07.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 1379 по описа за 2013 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК във връзка с чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Постъпила е касационна частна жалба от С. С. М. чрез пълномощник адв.И. Г. срещу определение от 16.10.12г.по гр.дело № 574/12г.на Кюстендилския окръжен съд,с което е потвърдено определение от 21.05.12г.по гр.дело № 1668/04г.на Районен съд – Дупница.С него оставена без разглеждане подадената от същата страна молба с правно основание чл.37 ал.1 ГПК/отм./за възстановяване на пропуснат срок за обжалване на разпореждане от 12.12.11г.,постановено по гр.дело № 1668/2004г.на РС-Дупница,с което е върната молба за отмяна на влязло в сила решение на подателя,поради неотстраняване в срок на констатираните от съда нередовности на същата.
В приложеното към жалбата изложение се сочи,че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.Приложена е съдебна практика.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. като прецени данните по делото и наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С обжалваното определение въззивният съд е приел,че разпореждането за връщане на молбата за отмяна е връчено лично на жалбоподателя на 18.01.12г.и срокът за искане на възстановяване на пропуснат срок е изтекъл на 25.01.12г.Молбата за възстановяване е депозирана в РС-Дупница на 27.03.12г.,т.е.същата е просрочена.Отделно от това,съдът е констатирал ,че едновременно с молбата за възстановяване на срока за обжалване жалбоподателят не е подал частна жалба срещу разпореждането от 12.12.11г.,както изисква разпоредбата на чл.39 ал.2 ГПК/отм./
Настоящият състав като разгледа изложението към частната касационна жалба счита,че в него не се съдържат основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос е изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационното обжалване. Жалбоподателят е длъжен да посочи правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.К. съд трябва да се произнесе дали соченият от жалбоподателя правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи по предмета на спора,но не и дали те са законосъобразни.В случая формулираният от жалбоподателя въпрос за задължението на съда да обсъди всички съществени доводи на страните не е въпрос за допустимост на касационното обжалване,а касае правилността на определението,поради което следва да се приеме,че не е налице общото основание чл.280 ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определението от 16.10.12г.,постановено по в.ч.гр.дело № 574/12г.на Кюстендилския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.