О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 451
гр. София, 13.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 6441/13г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. А. и Х. Г. Д. от [населено място] срещу въззивно решение № 48 от 18.06.2013г., постановено по гр.д.№ 101/13г. на Бургаския апелативен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 11 от 17.04.12г. по гр.д.№ 601/11г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е уважен предявеният от А. Д. С. срещу С. Г. А. и Х. Г. Д. установителен иск за собственост на недвижим имот – нива с площ от 9,5 дка в землището на [населено място] и определение № 1866 от 17.07.12г. по същото дело за присъждане на разноски.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че правото на собственост върху процесния имот е възстановено през 1992г. на наследниците на М. К. с решение на ПК-Н., въз основа на което ответницата Х. М. се е снабдила с констативен нот.акт № 103/93г. за собственост и през 1997г. е дарила имота на ищцата А. С.. Пред Несебърския районен съд е образувано гр.д.№ 316/95г. за делба на имота по иск срещу Х. М., предявен от останалите ответници по настоящия иск, като решението по допускане на делбата е влязло в сила на 13.07.2000г. Във втората фаза на делбата като трето лице – помагач е била конституирана А. С., като след обезсилване на решението по извършване на делбата и връщане на делото на първата инстанция за ново разглеждане производството по отношение на същата е било прекратено. Тъй като от 1997г. имотът се владее явно и непрекъснато от ищцата, която го е оградила и е построила в него двуетажна жилищна сграда и бунгала, като е плащала и данъците за него, въззивният съд е приел, че фактическият състав на чл.79, ал.1 ЗС е осъществен и същата е придобила правото на собственост върху него по давност. Възраженията на ответниците за прекъсване на придобивната давност на основание чл.116, б.”б” ЗЗД с предявяването на иска за делба на имота, респ. за спиране на давността, докато тече делбеното производство на основание чл.115, б.”ж” ЗЗД е прието за неоснователно по съображения, че ищцата не е страна по това производство /с прекратяване на производството по отношение на нея ефектът на конституирането й е заличен/, а предявяването на иск за спорното право води до прекъсване на давността, само когато той е предявен от носителя на това право срещу лицето, което владее имота. За неоснователни са приети и възраженията за допуснато процесуално нарушение на първоинстанционния съд във връзка с доклада по чл.146 ГПК независимо, че същият не съдържа правната квалификация на предявените искове, тъй като в него изрично е посочено твърдението на ищцата, че е придобила правото на собственост върху имота по силата на договора за дарение и придобивна давност за посочения в исковата молба период. Изложени са и съображения, че непосочването на правната квалификация на предявените искове, а именно чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.2 ЗС и чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗС, при условията на евентуалност, по никакъв начин не се е отразило на процесуалните права на жалбоподателите и не е довело до нарушаване на правото им на защита, тъй като в тежест на ищцата е било да докаже, че е добросъвестен владелец, за да се ползва от кратката придобивна давност и страните са представили доказателства в подкрепа на твърденията си, като са допуснати и исканите от тях доказателства и процесуалните представители на ответниците не са имали възражения по доклада.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса длъжен ли е той да извърши пропуснатите процесуални действия по чл.146, ал.1 и ал.2 ГПК от първоинстанционния съд и да даде възможност на страните да предприемат съответните процесуални действия във връзка с дадените от съда указания по чл.146, ал.2 ГПК, който е решен в противоречие с практиката на ВКС /Р № 886 по гр.д.№ 1553/09г. на ВКС, І г.о./. Поддържа се, че съдът се е произнесъл и по въпроса допуска ли ЗС /Закон за собствеността/ правоприемникът по смисъла на чл.220 ГПК /отм./, респ. чл.298, ал.2 ГПК на съделител по недовършено производство по извършване на делбата, да придобие имота като недобросъвестен владелец на основание чл.79, ал.1 ЗС, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата А. С. счита, че релевираните предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, а ответниците В. Д. Д. и Т. Д. Д. считат жалбата за основателна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Поставеният от касаторите втори въпрос, който съгласно дадените с ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения следва да бъде уточнен по следния начин: може ли лице, на което един от съделителите е дарил целия делбен имот през първата фаза на делбата, да го придобие по давност по време на втората фаза на делбения процес, обуславя изхода на спора и по него липсва съдебна практика, поради което същият има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Другият поставен въпрос не е решен в противоречие с представеното решение № 886 по гр.д.№ 1553/09г. на ВКС, І г.о., с което е прието, че неизпълнението на задълженията по чл.145 и чл.146 ГПК води до задължение на въззивния съд да отстрани нарушенията и сам да извърши пропуснатите процесуални действия, тъй като настоящият случай е друг – всяка от страните е поискала да й бъдат допуснати съответните доказателства за установяване на фактите, за които носи доказателствена тежест, които са били допуснати от съда и страните не са имали никакви възражения по изготвения от него доклад, а непосочването на правната квалификация на предявените искове /в доклада е отбелязано, че е ищцата претендира право на собственост върху имота въз основа на договора за дарение и изтекла придобивна давност през посочения в исковата молба период от 13 г./ не е довело до разместване на тежестта на доказване на страните и по никакъв начин не е нарушило правото на защита на касаторите, още повече, че правната квалификация на исковете е посочена в исковата молба, в отговора на същата и не е променена с решението.
С оглед изложеното касационното обжалване на решението следва да се допусне само на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 48 от 18.06.2013г., постановено по гр.д.№ 101/13г. на Бургаския апелативен съд.
У к а з в а на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по с/ка на ВКС държавна такса в размер на 250 лв. и да представят вносния документ по делото, като противен случай същото ще бъде прекратено.
След изтичането на посочения срок делото да се докладва за насрочване в открито заседание или за прекратяване.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: