О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 451
София, 15.12.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на десети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 181/2008 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от З. В. Г., в качеството му на съдружник и управител на „П” ООД гр. С., срещу определение № 392/22.04.2008 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, постановено по т. дело № 45/2008 г., с което се оставя без разглеждане подадената от дружеството молба за отмяна на влязло в сила решение № 353 от 28.12.2006 г. по в. гр. д. № 541/2006 г. на Великотърновски апелативен съд.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. Наведени са доводи относно срочността на подадената молба за отмяна. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт и ВКС да разгледа депозираната молба за отмяна на влязлото в сила решение на ВТАС.
Ответникът по частната жалба Г. В. Г. от гр. С. е депозирал становище в законоустановения срок. Същият счита, че частната жалба е неоснователна и като такова следва да бъде оставена без уважение, а обажлваното определение – потвърдено.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното:
Молбата за отмяна е постъпила в регистратурата на Окръжен съд гр. В. на 08.11.2007 г. и съгласно § 2, ал. 12 от ПЗР на ГПК (ДВ, бр. 59/2007 г. за нейната редовност и допустимост е приложим реда на отменения ГПК (в сила до 01.03.2008 г.).
С обжалването определение ВКС,ТК, ІІ отделение е оставил без разглеждане молбата за отмяна на дружество-жалбоподател като е процесуално недопустима, тъй като е подадена след изтичане на срока по чл. 232, ал. 1 от ГПК (отм.).
Обжалваното определение е правилно. Законосъобразен се явява и извода, че депозираната молба за отмяна е просрочена и като такава следва да остане без разглеждане. В молбата за отмяна молителят /жалбоподател в настоящото производство/ се позовава на неправилното приложение на чл. 16, ал. 6 ГПК (отм.), касаещо назначаването на особен представител на дружество, поради което същото е било лишено от възможността да участва в производството по предявения срещу него иск с правно основание чл. 74 ТЗ. Иска отмяна на влязлото в сила решение на ВТАС на основание чл. 231, ал. 1, б. „е” от ГПК (отм.).
Правото да се иска отмяна по реда на чл. 231 ГПК (отм.) на влязло в сила съдебно решение е ограничено със срок, който е преклузивен. Съгласно чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.), молбата за отмяна се подава в тримесечен срок от узнаването на обстоятелството, което служи като основание за отмяна на решението, но във всички случай – не по-късно от една година от възникването на основанието за отмяна. Тримесечният срок важи само в рамките на пределния едногодишен срок, който цитираната разпоредба предвижда.
Видно от данните по делото, в настоящия случай въззивно решение №3 53/28.12.2006 г. на Великотърновски апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 541/2006 г. е съобщено на дружеството – ответник на 09.01.2007 г. чрез назначения в производството с определение от 19.04.2006 г. на ОС – Велико Търново по гр. д. № 35/2006 г. особен представител на дружеството – адв. М, която е овластена да получава книжата по делото и да извършва процесуални действия от името на „П” ООД. Особеният представител не е обжалвал с касационна жалба въззивното решение и същото е влязло в сила на 08.02.2007 г.
Молбата за отмяна е адресирана до Окръжен съд гр. В. и е заведена в регистратурата с вх. № 13 321/08.11.2007 г. Липсват данни същата да е изпратена по пощата с оглед приложение разпоредбата на чл. 34, ал. 2 ГПК (отм.). Тъй като на 08.05.2007 г. (считано от 08.02.2007 г. ) е изтекъл тримесечния срок по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.), подадената молба се явява просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане. С изтичането на посочения преклузивен срок не съществува законна възможност да се преценява правилността на съдебния акт, чиято отмяна се иска по реда на чл. 231, ал. 1 от ГПК (отм.).
На допустимостта на молбата за отмяна не се отразява обстоятелството, че съобщение за изготвеното въззивно решение е било връчено на 01.02.2007 г. и на съдружника З. В. Г. (който няма качеството на страна по делото), тъй като в процеса ответното дружество се представлява от назначения особен представител адв. М. Н. , която е надлежно уведомена на 09.01.2007 г. за постановеното въззивно решение. По делото липсват данни, от които би могло да се направи извод за наличието на нови обстоятелства, които да обосновават последващо отпадане на основанието по чл. 16, ал. 6 от ГПК (отм.) за назначаване на особен представител. Фактът, че дружеството – ответник е призовавано в производството пред апелативния съд не само чрез особения представител, но и чрез другия съдружник и съуправител (което е сторено и при съобщаването на постановения съдебен акт) не му създава процесуални права, нито би могло да влияе върху редовността на връченото на особения представител съобщение за изготвеното решение.
При тези фактически данни, определение № 392/22.04.2008 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, постановено по т. дело № 45/2008 г. е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 392/22.04.2008 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, постановено по т. дело № 45/2008 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: