О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 451
гр. София, 02.08.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1588/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. И. Д., действащ като [фирма] – [населено място], срещу определение № 297 от 28.04.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 180/2017 г. на Окръжен съд – Ловеч. С посоченото определение е потвърдено определение № 13 от 24.03.2017 г. на съдия по вписванията при Районен съд – Ловеч, с което е отказано вписване на анекс към договор за аренда на земеделска земя рег. № 2425/20.03.2017 г. на нотариус С. И. с рег. № 016, поискано с молба вх. № 1503/24.03.2017 г. по описа на Служба по вписванията – Л..
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Навежда оплакване, че окръжният съд се е отклонил от разясненията в т.6 от Тълкувателно решение №7/25.04.2013 г. по т. д. №7/2012 г. на ОСГТК на ВКС като е приел, че за да бъде вписан анекс за продължаване срока на вече вписан договор за аренда, е необходимо пред съдията по вписванията да бъдат представени документи, удостоверяващи правото на собственост на арендодателя, респ. наследствените права на арендодателите – съсобственици, върху отдадените под аренда имоти, предвид новата редакция на чл.3, ал.4 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/ в сила от 07.02.2017 г. Поддържа доводи, че извършената от съдията по вписвания и впоследствие от окръжния съд преценка дали анексът е подписан от арендодател/арендодатели, притежаващ/и повече от 50 на сто идеални части от арендувания имот, съставлява по същността си недопустима проверка на материалноправните предпоставки на представения за вписване акт и е основание за отмяна на обжалваното определение, както и на потвърдения с него отказ за вписване. Неправилността на обжалваното определение е обоснована и с оплакване, че за да потвърди отказа за вписване, окръжният съд е въвел ново основание, което не е посочено от съдията по вписване – нарушение на чл.76 З., изразяващо се в подаване на заявлението за вписване от лице без представителна власт.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като значими за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК са формулирани следните въпроси : 1. За да се впише в нотариалните книги продължаване на договор за аренда с анекс съгласно чл.18 ал.1 ЗАЗ, необходимо ли е да се представят пред съдията по вписванията след влизане в сила на промяната в Закона за аренда в земеделието /изменение ДВ бр.13 от 7.ІІ.2017 г./ на чл.3, ал.4 от закона, документи, удостоверяващи правото на собственост, документи, удостоверяващи правото на съсобственост, както и документи, удостоверяващи правото на съсобственост, документи, удостоверяващи правото, че арендодателят притежава повече от 50 на сто идеални части от имота, както и документи, удостоверяващи упълномощаването от останалите съсобственици на имота, обект на анекса към договора за аренда; 2. Непредставянето от страна на заявителя пред съдията по вписванията на доказателства във връзка с въведените изисквания на разпоредбата на чл.3 ал.4 от Закона за аренда в земеделието на доказателства води ли до нередовност на заявлението съгласно разпоредбата на чл.32а от ПВ и следва ли да бъде постановен отказ на вписването; 3. Следва ли разпоредбата на чл.3 ал.4 от Закона за аренда в земеделието да бъде прилагана и по отношение на анексите по чл.18 от ЗАЗ, сключени към първоначалните договори за аренда или същата се прилага само за нови договори за аренда след влизане в сила на промяната на ЗАЗ. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК с твърдение, че посочените въпроси са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС в Тълкувателно решение №7/25.04.2013 г. по т. д. №7/2012 г. на ОСГТК на ВКС – т.6, определение №14/12.01.2017 г. по ч. гр. д. № 4482/2016 г. на ВКС, ІІІ г. о., определение № 281/05.06.2015 г. по ч. т. д. № 983/2016 г. на ВКС, ІІ т. о., и определение № 94/30.01.2014 г. по ч. гр. д. № 4482/2016 г. на ВКС, ІІІ г. о., както и с практиката по аналогични дела в определение № 167/10.04.2017 г. по ч. гр. д. № 164/2017 г. на Окръжен съд – Велико Търново и определение № 181/12.04.2015 г. по ч. т. д. № 215/2017 г. на Окръжен съд – Велико Търново. Изложение са и съображения за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди обжалвания пред него отказ на съдията по вписвания от Служба по вписванията при Районен съд – Ловеч, съставът на Окръжен съд – Ловеч е приел на първо място, че заявлението за вписване на анекс за продължаване на срока на по-рано вписан договор за аренда на земеделски земи е подадено от Х. Д., посочен като пълномощник на арендатора ЕТ „Агро – С. Д., но не е представено пълномощно, доказващо представителната власт на пълномощника, поради което не са налице условията на чл.76, ал.1, т.1 З. за извършване на заявеното вписване.
Потвърждаването на отказа за вписване е мотивирано и с друг самостоятелен извод, обоснован с изменението на чл.3, ал.4 ЗАЗ, обн. ДВ бр.13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г. Съобразявайки новата редакция на чл.3, ал.4 ЗАЗ, съставът на Окръжен съд – Ловеч е приел, че представеният за вписване анекс представлява по същността си нов договор за аренда и цели заобикаляне на въведените с изменената разпоредба изисквания, тъй като не е придружен с доказателства и не съдържа информация за квотите на подписалия го арендодател А. М. Т. като наследник на Ю. А. К.. Съдебният състав се е позовал на указанията в т.6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС и е преценил, че поради липса на информация за правата на арендодателя, както и на представени със заявлението доказателства за изпълнение на изискванията на чл.3, ал.4 ЗАЗ, анексът няма необходимото съдържание по смисъла на чл.6, ал.1, б.”а” от Правилника за вписванията по отношение идентификацията на страните и поради отсъствието на индивидуализация на арендодателя /респ. арендодателите/, легитимиран да сключи договор за аренда на земеделска земя съгласно чл.3, ал.4 ЗАЗ в действащата след 07.02.2017 г. редакция, не може да бъде вписан.
По допускане на касационното обжалване :
Неоснователно е искането на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване по въпросите, формулирани в п.2 и п.3 на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Тези въпроси са от значение за правилността на обжалваното определение и според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол.
Изискването на чл.280, ал.1 ГПК – да е от значение за формиране на решаващата правна воля на съда по предмета на спора, е осъществено само по отношение на първия въпрос в изложението, за който частният жалбоподател основателно поддържа, че е разрешен от Окръжен съд – Ловеч в отклонение от задължителните постановки в т.6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по т. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Въпреки това касационно обжалване не може да се допусне, тъй като потвърждаването на отказа за вписване не е обусловено само от разрешаване на въпроса дали извършването на проверка за съответствие на представения за вписване анекс с изискванията на чл.3, ал.4 ЗАЗ в новата редакция от ДВ бр.13/2017 г. е в правомощията на съдията по вписвания, а и от друг самостоятелен извод на съда – нередовност на заявлението за вписване, предвид подаването му от пълномощник на арендатора без представено пълномощно съгласно чл.76, ал.1, т.1 З.. Макар в частната касационна жалба да са наведени оплаквания за допуснато от окръжния съд процесуално нарушение при извършването на проверка за наличие на пълномощно, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, относим към извода на съда за необходимост от представяне на пълномощно като предпоставка за извършване на вписването. Непосочването на правен въпрос в разглежданата насока е пречка обжалваното определение да се допусне до касационен контрол по въпроса, поставен в п.1 от изложението, тъй като при наличие на самостоятелен извод за нередовност на заявлението, по отношение на който не е обосновано приложното поле на касационния контрол, касационното разглеждане на въпроса дали съдията по вписвания има правомощия да проверява съответствието на анекса с материалноправните изисквания на чл.3, ал.4 ЗАЗ в редакцията от ДВ бр.13/2017 г. няма да доведе до промяна на постановения с определението правен резултат.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. гр. д. № 180/2017 г. на Окръжен съд – Ловеч.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 297 от 28.04.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 180/2017 г. на Окръжен съд – Ловеч.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :