О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 451
София, 23.10.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД -Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 934 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на ищците А. Г. Т. и А. Н. Т. срещу Решение № 4907 от 05.07.2017г. по в.гр.д.№ 9133/2016г. на СГС, ІV-Б въззивен състав в частта относно осъдителните искове по чл.55,ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В касационната жалба се твърди, че спорът по осъдителните искове е неправилно разрешен, както и че въззивната инстанция е възпроизвела „пороците на първоинстанционния акт по установителните искове. Изложени са единствено съображения относими към установителните искове за нищожност на клаузи на осн.чл.146 във вр. с чл.143 ЗЗП на договор за банков кредит №143/201 от 12.11.2007г. Касационни основания и оплаквания по решението на въззивната инстанция по обусловените осъдителни искове с правно основание чл.55,ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД не са посочени.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК също не се съдържат въпроси с правна характеристика относими към решението в обжалваната част.
В писмен отговор насрещната страна оспорва допустимостта на касационното производство предвид цената на осъдителните искове и търговския характер на спора.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Първоинстанционното производство е било образувано по предявени от А. Г. и А. Т. срещу „Уникредит Булбанк” искове за прогласяване за нищожни клаузите на т.11.1.2 и т.11.1.3 от сключения между тях Договор за банков кредит №413/201 от 12.11.2007г. и за осъждане на банката да им заплати сумата от 6 122. 67 евро – недължимо платена за периода от 05.12.2008-16.07.2012г. поради неприлагане на методологията по т.4.1.а от договора, ведно със законната лихва от 17.07.2012г., както и сумата 1 032. 10 евро – обезщетение за забава за периода 05.12.2008-16.07.2012г. При условие на евентуалност са предявени искове за осъждане на ответника да им заплати сумата от 627.69 евро, представляваща разлика между уговорените анюитетни вноски при лихва 6,65% и действително заплатените такива в периода 05.05.2011-16.07.2012г., ведно със законната лихва, както и за заплащане на обезщетение за забава за периода 05.05.2011-16.07.2012 г., в размер от 62.63 лв. При отхвърляне на установителния иск за прогласяване нищожността на посочените клаузи от договора, ищците са предявили евентуален иск за осъждане на ответника да им възстанови сумата от 627. 69 евро, заплатена вследствие на извършено в нарушение на договора увеличение на размера на анюитетните вноски от ответника, както и обезщетение за забава в размер от 62.63 лв. за периода 05.05.2011-16.07.2012г.
Първоинстанционният съд е уважил установителните искове и е уважил осъдителния иск по чл.55,ал.1 ЗЗД за сумата 429.50 евро – заплатена без правно основание сума за периода 05.05.2011г.-16.07.2012г., ведно със законната лихва; оставил е без разглеждане иска по чл.55,ал.1 ЗЗД за сума от 429.50 евро; останалите осъдителни искове са отхвърлени.
Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на двете страни като жалбата на ответната страна е отхвърлена и решението за уважаване на установителните искове е потвърдено. По осъдителните искове решението за отхвърлянето им е частично отменено и са присъдени допълнителни суми; частично е обезсилено решението за отхвърлянето на евентуалните искове и те са оставени без разглеждане.
Касационната жалба е допустима доколкото предмет на делото са и неоценяеми установителни искове и независимо, че решението по тях е влязло в сила като необжалвано, на касационен контрол подлежат обусловените от тях осъдителни искове за връщане на суми, платени на прогласеното за нищожно основание, независимо от цената им.
Допускането на касационното обжалване по осъдителните искове е обусловено обаче от формулирането на конкретен въпрос с правна характеристика по включените в предмета на спора изводи на въззивната инстанция по исковете по чл.55,ал.1 и чл.86,ал.1 ЗЗД. Такива въпроси отсъстват. За касационната инстанция не съществува задължение, тя няма и правомощие да извежда значимия за изхода правен въпрос от твърденията, доводите и становището на касаторите- ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Същевременно, установителните искове са уважени, а несъгласието на касаторите с мотивите на въззивната инстанция по тях не обосновава правото на жалба срещу решението за удовлетворяване на претендираното посредством установителните искове от тях право.
Разноските за производството, които ответната страна претендира и доказва с договор за правна защита и съдействие, фактура и извлечение от сметка в размер на 2 040лв. следва да бъдат заплатени от касаторите.
Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 4907 от 05.07.2017г. по в.гр.д.№ 9133/2016г. на СГС, ІV-Б въззивен състав.
Осъжда А. Г. Т. и А. Н. Т. да заплатят на „УниКредит Булбанк”АД сумата 2 040лв. разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: