О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 451
гр. София, 25.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и седемнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Производството е по чл. 288 ГПК .
Образувано е по касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу решение №3809/18.07.2016 г. по гр.д. № 454/2016 г., 3-ти състав на Окръжен съд [населено място] , поправено с решение №4347/19.082016 г. по същото дело ,с което е потвърдено решение №3070/18.04.2016 г. на РС – Благоевград по гр.д. № 2801/2015 г., с което са уважени предявените от Г. М. С. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] искове с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1и 2 КТ и е присъдено обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ в размер на сумата от 2 655,97 лв. за периода от 09.04.2016 г.-26.05.2016 г.
С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалните правила , необоснованост и нарушение на материалния закон. Според касатора съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства , направените от него изводи не съответстват на събрания доказателствен материал и неправилно е приложил материалния закон. Иска се отмяна на решението в уважителната му част и постановяване на друго такова, с което предявените искове, да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Представя се изложение на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Г. М. С. , чрез адв. Г. Ц. от Бл.АК в писмен отговор по делото изразява становище, че не са налице законовите предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Сочи, че касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос като представеното от него изложение по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК съдържа само касационни оплаквания за неправилност.
Върховният касационен съд, с оглед правомощията му по чл. 288 ГПК приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания , с което законът свързва достъпът до касационно обжалване,а именно : да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който следва да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото . Същевременно по отношение на този въпрос следва да е изпълнен някой от допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 или 3 ГПК /виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./.С цитираното тълкувателно решение като специфични допълнителни основания за допускане на касационното обжалване извън изрично посочените в закона са изведени и вероятната нищожност или недопустимост на обжалваното въззивно решение.
В случая в представеното от касатора изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът не е формулирал правен въпрос. Същият е посочил , че в противоречие със задължителна практика на ВКС / решения по чл. 290 ГПК / с въззивното решение съдът се е произнесъл по четири правни въпроса, но на практика такива не са изведени. Вместо това като първи въпрос касаторът прави оплакване, относно това , че въззивният съд неправилно и незаконосъобразно е направил извод, че заповедта , с която е прекратено трудовото правоотношение на Г. С., не е мотивирана. Като втори правен въпрос е направено оплакване, че съдът неправилно и незаконосъобразно е направил извод , че описаните в заповедта за уволнение нарушения в т.2, не представлява злоупотреба с доверието на работодателя по смисъла на чл. 187,т.8 КТ като в заповедта е посочен точен ден и час на извършването им.Като трети правен въпрос е направено оплакване относно неправилност на извода на съда , че има несъответствие между тежестта на извършените нарушения и наложеното дисциплинарно наказание „уволнение”. Като четвърти правен въпрос е визирано оплакването , че съдът неправилно е направил извод , че на ищеца Г. М. С. се дължи обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ. Тези оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на изводите на съда обусловили решаването на спора, могат да бъдат предмет на обсъждане при разглеждане на касационната жалба по същество , доколкото представляват касационни основания за отмяна на решението, а не в настоящото предварително производство по селекция на касационната жалба. Същите нямат характер на правни въпроси в посочения по- горе смисъл.Същевременно посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. С оглед на това липсата на формулиран правен въпрос е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато. В тази връзка представените от касатора многобройни решения, постановени при условията на чл. 290 ГПК за обосноваване на допълнителното основание за допускане по чл. 280,ал.1 т.1 ГПК , както и изпълнението на самото основание, не следва да бъдат обсъждани.
Доколкото не са изпълнени особените изисквани на закона за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, такова не следва да се допуска.
Ответникът по касация не е направил и не претендира разноски, поради което разноски не се присъждат.
Мотивиран от горното, ВКС, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №3809/18.07.2016 г. по гр.д. № 454/2016 г., 3-ти състав на Окръжен съд [населено място], поправено с решение №4347/19.082016 г. по същото дело.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: