О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 451
гр.София, 28 септември 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гр.д. № 3050 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, вр. чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Й. И., приподписана от адвокат И. Г. от САК, срещу определение № 7915 от 21.03.2017 г. по ч.гр.д. № 5151/2015 г. на Софийския градски съд в частта, в която е оставена без уважение частната му жалба от 23.02.2015 г. срещу определение от 19.09.2014 г. по гр.д. № 51039/2014 г. на Софийски районен съд, 27 състав за прекратяване на производството по делото по предявения отрицателен установителен иск от В. Й. И. против [фирма] като процесуално недопустимо. В частната касационна жалба са изложени подробни съображения по съществото на правния спор, с твърдения, че изводите на съда са неправилни и незаконосъобразни, както и че обжалваното определение е формално, поради което следва да бъде отменено. В допълнителна молба от 20.06.2017 г. са изложени повторно оплакванията за нарушение на материалния закон, съдържащи се в частната касационна жалба на В. Й. И., но липсва конкретно формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва преграждащото определение страна по делото, поради което същата е редовна и процесуално допустима.
Разгледана по същество частната касационна жалба е неоснователна поради следните съображения:
С обжалваното определение, Софийски градски съд е оставил без уважение частната жалба на В. Й. И. срещу определение за прекратяване на производството по делото в частта, в която е предявен отрицателен установителен иск, че В. Й. И. не дължи на [фирма] разноски в образуваното производство по изп. дело № 20087810400364 по описа на ЧСИ, с рег. № 781 от КЧСИ и сумата 540 лева – адвокатско възнаграждение. Въззивният съд е възприел изцяло мотивите на първоинстанционния съд, че в производството по чл.439 ГПК, длъжникът може да оспорва изпълнението като се основава само на факти възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Според мотивите на съда, задълженията, които не са обхванати от изпълнителния лист, а са възникнали в рамките на самото изпълнително дело – такси и разноски в изпълнителния процес, не са предмет на производството по предявения отрицателен установителен иск, тъй като при уважаване на иска на основание чл.439 или чл.440 ГПК, изпълнителното производство се прекратява, съгласно чл.433, ал.1, т.7 ГПК, а длъжникът не дължи разноските по изпълнението, според изричната норма на чл.79, ал.1, т.1 ГПК.
При проверка на основанията чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че определението на въззивния съд е валидно и процесуално допустимо и не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Съгласно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване, по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, жалбоподателят е длъжен да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. От значение за изхода на делото е този материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил волята на съда, обективирана в решението му. В случая, жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос в уточняващата молба, а единствено е приповторил оплакванията за неправилно приложение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения. Според разясненията в т.1 на цитираното тълкувателното решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, Върховният касационен съд не е задължен да извлече материалноправният или процесуалноправният въпрос, с оглед установеното диспозитивното начало и равнопоставеността на страните в гражданския процес. Ето защо непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, които в настоящия случай също липсват.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 7915 от 21.03.2017 г. по ч.гр.д. № 5151/2015 г. на Софийския градски съд, ІV-г състав в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.