Определение №451 от 3.8.2009 по ч.пр. дело №178/178 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
№ 451
 
София, 03. 08. 2009 година
 
 
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание в състав:
 
       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
     ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
                                                                    ВАСИЛКА ИЛИЕВА
 
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 178/09  по описа на ВКС,  и за да се произнесе, взе предвид :
 
          Производството е по чл. 274, ал.2 във вр. с чл. 286, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Г в качеството му на пълномощник на Л. С. П. против разпореждането на Л. окръжен съд от 21.10.2008 г. по в.гр.д. № 45/08 г., с което на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК е върната като нередовна подадената от Л. С. П. чрез адв. С касационна жалба против решение № 140/26.06.2008 г., постановено по същото дело. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане и се иска неговата отмяна.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., за да се произнесе по частната жалбата, съобрази следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал.1 ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.
Изводът на въззивния съд, че подадената от жалбоподателя касационна жалба подлежи на връщане на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК е в съответствие с данните по делото и закона. Съгласно чл. 284, ал.3 ГПК към касационната жалба жалбоподателят следва да приложи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Те са посочени в чл. 280, ал.1 ГПК и са различни от основанията за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 ГПК, представляващи пороци на въззивното решение, обуславящи неговата отмяна.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.1 ГПК на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Задължение на жалбоподателя е в изложение към касационната жалба да обоснове наличието на някоя от тези хипотези за допускане на касационно обжалване, като изхожда от конкретния правен спор и всички обстоятелства по делото.
В случая това не е сторено. С разпореждане от 13.08.2008 г. касационната жалба е оставена без движение и на жалбоподателя са дадени подробни и конкретни указания по привеждането й в съответствие с изискванията на чл. 284, ал.3, т.1 ГПК – да посочи на коя от хипотезите на чл. 280, ал.1 ГПК се позовава, както и да конкретизира обжалваемия интерес. В указания срок от жалбоподателя е постъпила уточняваща молба, с която е посочил, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, тъй като въззивното решение било постановено в нарушение на ЗСПЗЗ, който е специален закон. Не е уточнил обжалваемия интерес, като е изразил становище, че това е задължение на съда.
По този начин нередовностите на касационната жалба не са отстранени и това е основание за връщането й, съобразно чл. 286, ал.1, т. 2 ГПК. Формалното позоваване на разпоредбата на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК не удовлетволява изискването за мотивираност на изложението. Нарушението на материалния закон е основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 281,т.1 ГПК, но не попада пряко в приложното поле на чл. 280 ГПК. Затова като е разпоредил връщане на жалбата, въззивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила
Водим от гореизложеното съдът
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждането на Л. окръжен съд от 21.10.2008 г. по в.гр.д. № 45/08 г.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top