Определение №451 от 30.11.2017 по ч.пр. дело №4109/4109 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 451

гр. София, 30.11.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, III-то г.о. отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Е. Томов ч. гр. дело № 4109/ 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 3131/ 23.08.2017 г. на А. П. А., приподписана от адв. Е. М., срещу определение № 723 от 27.07.2017 г. на Смолянския окръжен съд по ч.гр.д. № 266/ 2017 г. за потвърждаване на определение № 116 от 19.05.2017 г. на Чепеларския районен съд по гр.д. № 199/2016 г., с което искането на жалбоподателя за освобождаване от внасяне на държавна такса по негова въззивна жалба срещу решението по делото, е оставено без уважение.
Поддържа се, че противно на представените доказателства въззивният съд е направил извод за наличие на достатъчно средства у страната, позволяващи и да заплати дължимата държавна такса , постановил е неправилен съдебен акт, поради което се иска и отмяната му. В отделно представеното изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се навеждат като основания за допускане на касационното обжалване произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и противоречиво решаване от съдилищата на въпросите за това към кой момент следва да се извършва преценката за липсата на достатъчно средства у лицето , отправило искане по чл. 83, ал. 2 ГПК – този на отправяне на искането или към предходен такъв, както и дали е допустимо съдът да мотивира отказ за освобождаване от внасяне на държавна такса, основавайки се на предположения за евентуални доходи.
Върховният касационен съд на РБ, състав на III -то г. о., като обсъди данните по делото, намира частната касационна жалба допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 2, т.1 вр чл. 274, ал.4 ГПК в приложимата редакция ( ДВ бр. 50/ 2015 г.), вр чл. 214, ал. 2, изр. 3-то ГПК, въззивен съдебен акт.
По въпроса за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК като условие за разглеждане на жалбата по същество, настоящият състав на касационния съд, съобразява следното:
Първоинстанционното производство е по иск на Г. П. А. срещу А. П. А. по чл. 526, ал. 2 ГПК за осъждане на последния да внесе предварително сумата от общо 5072.48 лв ., необходима за извършване на заместими действия по премахване на стена и входни колони в имота на ищеца, за които ответникът е осъден с решение по гр.д. № 474/2014 г. на Смолянския окръжен съд по иск на основание чл. 109 ЗС , във връзка с което е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело по описа на ДСИ към Чепеларския районен съд. Искът е уважен с решение № 25 от 07.03.2017 г. на Чепеларския районен съд по гр.д. № 199/2016 г., срещу което в срока за обжалването му ответникът е подал въззивна жалба, в процеса на администрирането на която с указания на съда за внасяне на държавна такса от 101.45 лв., е отправил, с молба от 17.03.2017 г. и приложена към нея декларация за материално и гражданско състояние, искане за освобождаване от внасянето на държавната такса. С определение № 116 от 19.05.2017 г. районният съд е отхвърлил искането.
За да потвърди определението на районния, окръжният съд позовавайки се на задължителна практика на ВКС, е изходил от разбирането, че на база доказателствата дължи преценка на всички обстоятелства ,относими към комплексния по естеството си критерий по чл. 83, ал. 2 ГПК за да определи материалното състояние на страната, отправила искането, както и съпоставянето му с цената на иска и пълния размер на дължимата по него държавна такса. За релевантен момент на преценката за материалното и гражданското състояние е приел този на отправяне на искането.След извършен самостоятелен анализ на посочените в декларацията за материално и гражданско състояние и в служебна справка от Агенцията по вписванията, обстоятелства, като е констатирал, че молителят е женен, с пълнолетен син, без здравословни проблеми, с личен трудов доход от 508 лв. и на съпругата му от 698 лв., притежава лек автомобил и мотоциклет, притежава втори жилищен етаж от сграда, както и незастроено дворно място, върху което е учредил право на строеж, не декларира влогове, не декларира, че притежава фирма като едноличен търговец, нито дялове и акции в търговски дружества, е достигнал до извод, че молителят не би бил материално затруднен да внесе дължимата се такса по въззивната жалба.
Първият от поставените в изложението въпроси, посочен като обща предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК в приложимата редакция ( ДВ бр. 50/ 2015 г.), за допускане на касационното обжалване, за това към кой момент съдът преценява липсата на достатъчно средства у молителя по по чл. 83, ал. 2 ГПК безспорно е обуславящ, защото въззивният съд е приел, че това е моментът на отправяне на искането. Не е налице обаче наведеното специално основание по чл. 280, ал. 1, т.1, т.2 ГПК, тъй като страната не сочи съдебните актове, обективиращи практика на ВКС, в противоречие с които влиза приетото по въпроса от окръжния съд Въззивният съд се е произнесъл в съответствие със практиката на ВКС по чл. 274, ал. 3 ГПК – напр. определение № 407 от 13.12.2014 г. на ВКС, II-ро г.о. по ч.гр.д. № 6382/2014 г., определение № 44 от 18.01.2017 г. на ВКС, IV- то г.о., по ч.гр.д. № 4453/2016 г, , определение № 561 от 02.12.2016 г. на ВКС, IV- то г.о., ., по ч.гр.д. № 4887/2016. В практиката на ВКС е установено разбирането ,че обстоятелсвата относими към критерия по чл. 83, ал. 2 ГПК не се преценяват към минал, или бъдещ момент. Не е налице и основанието по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК тъй като касаторът не е представил по смисъла на т. 3 от ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС, копия от влезлите в сила съдебни актове, които обективират противоречивото произнасяне на съдилищата по поставения въпрос. Отделно от това, за яснота на касатора следва да се посочи, че основанията по чл. 280, ал.1 ГПК не се кумулират, а взаимно се изключват – ако практитката вече е уеднаквена с тълкувателно решение или с актове по чл. 290 или чл. 274, ал. 3 ГПК на ВКС по конкретния въпрос , ще е налице основанието по чл. 280,ал. 1,т. 1 ГПК,а основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не може да е налице .
Вторият от поставените въпроси дали съдът следва да съобразява евентуални бъдещи доходи в случая не е обуславящ, защото е изтъкнат при предпоставка, която не е налице в обжалваното определение. Въззивният съд видно от мотивите, е съобразявал единствено налични доходи на страната и членовете на семейството и, в съответствие с практиката на ВКС по чл. 274, ал.3 ГПК – напр. определение № 274 от 12.05.2015 г. на ВКС, III –то г.о. по ч.гр.д. № 1842/2015 г. Не е налице и обосновка на основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК защото страната не сочи задължителната практика на ВКС, в която да е прието, че съдът съобразява и евентуални бъдещи доходи на молителя и членовете на семейството му. Не е налице обосновка и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по вече изложените по-горе съображения – касаторът не представя копия от влезлите в сила съдебни актове обективиращи противоречивата практика.
Предвид изложеното обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд на РБ, състав на III-то г. о.,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение№ 723 от 27.07.2017 г. по ч.гр.д. № 266/ 2017 г.на Смолянския окръжен съд
Определението е окончателно.

Председател:

Членове:

Scroll to Top