О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 451
София 31.03.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 457 по описа за 2015год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. А. Н. чрез адв.Г. Ю. срещу решение № 3281 от 28.07.14г., постановено по в.гр.дело № 264/14г.на Благоевградския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 120 от 7.01.14г.по гр.дело № 3292/12г.на Благоевградския районен съд.С него са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл.124 ал.1 ГПК,предявени от А. Н. срещу Н. К. Н.,К. С. Н.,Р. И. Н. и [фирма], за признаване за установено,че недвижим имот с идентификатор 04279.610.30.1.12; магазин с идентификатор 04279.610.30.1.19 и л.а.Т. Я. са съпружеска имуществена общност между А. Н. и Н. Н..
Като основания за допустимост на касационното обжалване жалбоподателката сочи визираните в чл.280 ал.1 т.1- т.3 ГПК.Не е приложена съдебна практика,която да обоснове твърдението за противоречиво разрешаване от съдилищата на правни въпроси от значение за изхода на спора.
Ответникът по касационната жалба [фирма] чрез адв.М. А. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна,че ищцата А. Н. и ответника Н. Н. са съпрузи от 1999г.,чийто брак не е прекратен към настоящия момент.На 9.08.04г.между [фирма] – и Н. Н. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и договор за изработка,който не е обявен за окончателен.От представените по делото 9 бр.разписки и от свидетелските покоазния е направен извод,че по предварителния договор ищцата и ответника Н. са извършвали плащания съгласно уговореното в него.С нот.акт № г. [фирма] е продало на К. Н. правото на строеж върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.610.30л.1.12.С нот.акт № г.К. и Р. Н. са дарили на сина си Н. Н. същия имот.С нот.акт№ г.за покупко-продажба на право на строеж върху недвижим имот собствеността върху магазин № е преминала в патримониума на ответника [фирма].На 3.12.10г.между [фирма] и [фирма] е сключен договор,по силата на който ответното дружество е придобило собствеността на л.а.”Т. Я.”,след като лизингополучателят е изпълнил задълженията си към лизингодателя по договор за лизинг от 8.11.2006г.
Първоначалното дело,образувано пред Районен съд Благоевград,е разделено,като по исковете за прогласяване на нищожност на сделките по нот.акт № г.и нот.акт № г. по реда на чл.26 ЗЗД е образувано гр.дело № 177/13г.на ОС- Благоевград,което е прекратено.
За да отхвърли исковете въззивният съд е приел,че ищцата не е доказала,че притежава право на собственост върху процесните имоти и МПС,както и че същите са съпружеска имуществена собственост. Изложени са съображения,че предварителният договор няма вещно-прехвърлително действие,тъй като не е обявен за окончателен.От факта на плащане по предварителния договор следват единствено облигационни последици.След като процесните обекти са станали собственост на трети лица,различни от Н. Н. и липсва сделка, сключена между него и [фирма] ,то и съпругата му също не е станала собственик.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Поставените в изложението въпроси са:1 изпълнението на задълженията на двамата съпрузи по предварителен договор,сключен от единия съпруг по време на брака носи ли правото на собственост по отношение на съпруга,който не е страна по договора; 2. попада ли в патримониума на А.Н. правото на собственост досежно двата имота и МПС,след като стойността им е заплатена от двамата съпрузи по време на брака и със средства със семеен произход; 3.допустими ли са свидетелски показания за установяване правото на собственост върху недвижим имот и МПС; 4.необявяването на предварителен договор за окончателен лишава ли съпруга,който не е страна по същия от правото да иска да му бъде признато и установено право на собственост по отношение на обектите,предмет на договора;5 доказаха ли ответниците правото си на собственост върху процесните вещи; 6.достатъчен ли е нотариалния акт за да докаже правото на собственост върху даден имот; 7липсата на анекс за разваляне на предварителния договор дава ли право на А.Н. да претендира права върху имотите,чиято стойност е заплатила заедно със съпруга си; 8.приетите като доказателства частни документи – 9 бр.разписки доказват ли претенцията на ищцата за собственост върху процесните имоти;9. дължи ли съдът изследване на доводите и възраженията на страните,когато същите имат отношение към предмета на спора при въззивното обжалване;10.следва ли съдът при тълкуване на договора да издири действителната обща воля на страните и А.Н. има ли права по отношение на имотите,чиято равностойност е заплатила с приетите като доказателства декларации и разписки.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.В разглеждания случай поставените в изложението въпроси под № 1,2,4,7 ,8 и 10 са разрешени в съответствие с практиката на ВКС.Трайната съдебна практика непротиворечиво приема,че правни последици поражда окончателният договор,а не предварителният.Правото на собственост върху имота преминава от патримониума на продавача на купувача едва при сключване на окончателния договор,респективно от влизане в сила на решението,с което предварителният договор е обявен за окончателен.В този момент настъпва транслативният ефект на разпоредителната сделка.От обстоятелството,че съпругата е плащала суми по предварителния договор не следва,че е придобила право на собственост, а само облигационно вземане.
Въпросите под № 3,5 и 6 са относими към исковете по чл.26 ЗЗД за нищожност на сделките,обективирани в нот.акт № г.и нот.акт № г.,делото по които е прекратено .
Въпрос № 9 не може да бъде преценен като общо основание за допустимост на касационното обжалване.Той има характер на оплакване за допуснато процесуално нарушение,което не може да бъде обсъждано в настоящото производство.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване,тъй като по въпросите относно характера и правните последици на предварителния договор има трайна и непротиворечива съдебна практика,която не се налага да бъде променена.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата [фирма] разноските за настоящата инстанция съгласно представения списък по чл.80 ГПК в размер на 1350 лв.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3281 от 28.07.14г по гр.дело № 264/14г.на Благоевградския окръжен съд.
ОСЪЖДА А. А. Н. да заплати на [фирма] сумата 1350 лв/хиляда триста и петдесет/съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: