3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 451
София, 05.10.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 3615/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С. В. П. и В. Йорданов П., чрез адв. В. Г. Д., са обжалвали с частна касационна жалба вх. № 1693/28.04.2015 г. определение № 108 от 09.04.2015 г. по в. ч. гр. д. № 150/2015 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 243 от 16.01.2015 г. по гр. д. № 1059/2014 г. на Русенския окръжен съд за връщане като просрочена на частна жалба срещу разпореждане № 1619 от 17.12.2014 г. за прекратяване на производството при условията на чл. 129, ал. 3 ГПК.
Жалбоподателите искат отмяна на атакувания съдебен акт с довода, че ако връчването на съдебни книжа е в почивен ден, то срокът за извършване на процесуални действия, свързани с тях, започва да тече от първия работен ден. В отделно изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК навеждат специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: дали е допустимо началото на срока да започва да тече от почивен ден и съответно почивните дни да се зачитат за част от срока. Уточнен от настоящия състав на ВКС, І-во г. о., съобразно правомощията му по т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът се свежда до това от кой момент започва да тече срокът за подаване на частна жалба в хипотезата, когато връчването на съдебните книжа е извършено в неприсъствен ден.
Ответниците по частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не са депозирали писмено становище.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира частната касационна жалба за допустима като редовна, подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
По допускане на касационното обжалване с оглед наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, съдът намира следното:
С разпореждане № 1455 от 20.11.2014 г. исковата молба, по която е образувано гр. д. № 1059/2014 г. на Русенския окръжен съд, е оставена без движение и съдът дал на ищците подробни указания за отстраняване на констатирани нередовности с едноседмичен срок за изпълнението им и предупреждение, че при неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.
С разпореждане № 1619 от 17.12.2014 г., след като приел, че с уточнителна молба от 11.12.2014 г. дадените указания не са изпълнени, а само се преповтаря исковата молба, първоинстанционният съд я върнал като нередовна и прекратил производството.
Недоволни, на 12.01.2015 г. ищците, сега касатори, подали частна жалба срещу разпореждането за връщане, която първоинстанционният съд върнал като просрочена. Приел, че при редовно връчване на съобщението на 31.12.2014 г. чрез адвоката им, срокът за обжалване е изтекъл на 07.01.2015 г.
С обжалваното определение въззивният съд, прилагайки чл. 60, ал. 4 ГПК, потвърдил разпореждането за връщане. Приел за несъстоятелно наведеното от страната, че срокът за обжалване започва да тече от първия работен ден с аргумента, че законът в чл. 60, ал. 6 ГПК изрично е уредил хипотезата кога изтича срокът, ако последният му ден е неприсъствен.
При тези мотиви на въззивния съд изведеният от касатора въпрос се явява обуславящ изхода на делото, така че общата предпоставка по смисъла на т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС за допускане на касационното обжалване е налице. Не е налице, обаче, специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК със съдържание, изяснено в т. 4 на същото тълкувателно решение, която, само в кумулативна даденост с общата, е годна да обоснове допускане на атакувания акт до касационно обжалване. Поставеният въпрос е свързан с приложението на чл. 275, ал. 1 ГПК, където е предвидено, че срокът за подаване на частна жалба е едноседмичен от съобщаване на определението, респективно от деня на съдебното заседание, в което съдебният акт е постановен в присъствието на страната. Този едноседмичен срок се брои съгласно правилото на чл. 60, ал. 4 ГПК и изтича в съответния ден на следващата седмица. Само ако този ден е неприсъствен, срокът съгласно чл. 60, ал. 6 ГПК ще изтече в първия следващ присъствен ден. За разлика от изтичането на срока, уредено в чл. 60, ал. 6 ГПК, началото на срока не е уредено от законодателя диференцирано в зависимост от това дали денят на съобщаването е присъствен или не. В съдебната практика също не е възприет диференциран подход. По довода на жалбоподателите, че при липсата на такъв се застрашават процесуалните права на страните, следва да се посочи, че спазването на законовия срок може да се постигне с подаването на бланкетна жалба, а страната, съответно – процесуалният й представител, разполагат с възможността впоследствие да отстранят допуснати нередовности по нея. Ето защо не може да бъде споделено съображението, на което се основава искането за допускане на касационно обжалване, а именно, че възприетото тълкуване за началото на срока за обжалване затруднява адвокатите и застрашава идеята за равнопоставеност на страните и гарантираните им права за разумност на сроковете, и в крайна сметка ощетява страните заради влошаване на защитата им.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ Д. касационно обжалване на въззивното определение № 108 от 09.04.2015 г. по в. ч. гр. д. № 150/2015 г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: