О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 451
гр.София, 06.12.2016 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3258 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 1226 от 1.03.2016 год. по гр. д. № 676/2015 год. Благоевградският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 14.04.2015 год. по гр. д. № 805/2014 год. на районния съд, [населено място], с което е допусната съдебна делба на поземлен имот с идентификатор 04279.115.11 по кадастралната карта на [населено място], с площ от 8 699 кв. м., находящ се в м. „П. ч.-Ш.39”, с трайно предназначение на територията-земеделска, начин на трайно ползване-нива, номер по предходен план 115011 и поземлен имот с идентификатор 04279.322.3482 по кадастралната карта на [населено място], с площ 5 119 кв. м., находящ се в м. „Река Б.”, с трайно предназначение на територията-земеделска, начин на трайно ползване-за земеделски труд и отдих, при описаните съседи на двата имота, между съделителите Б. Л. К., П. Л. М., Н. Л. М., З. П. М., Л. П. С., К. М. С., А. В. П., В. В. П. и Г. В. Б. при квоти: 4/6 ид. ч. за З. П. М., Л. П. С. и К. М. С., 1/6 ид. ч. за А. В. П., В. В. П. и Г.В. Б. и 1/6 ид. ч. за Б. Л. К., П. Л. М. и Н. Л. М..
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от съделителя В. В. П., чрез особения му представител адв. Д. С., с оплаквания за неговата неправилност при определяне на дяловете на съделителите и искане за отмяната му и вместо това делбата се допусне при посочените от касатора дялове – по 1/3 ид. ч. за всяко от колената на общия наследодател. Оплакването касае зачитането от въззивния съд на завещанието на общия наследодател от 1947 год. с предмет ? ид. ч. от конкретен земеделски имот при липса на установена идентичност на същия с делбените имоти.
Съделителите З. П. М., Л. П. С., А. В. П. и К. М. С., чрез адв. Алб. А.-Т., оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ. считат касационната жалба за неоснователна.
Останалите съделители – Б. Л. К., П.Л. М., Н. Л. М. и Г. В. Б. не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе по предмета на производството по чл. 288 ГПК, взе предвид следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е допусната делбата на останалите в наследство на страните по делото земеделски земи, предмет на възстановяване с решение от 3.02.99 год. на ПК-гр. Б. и заповед № 1211 от 24.09.2007 год. на кмета на общината по параграф 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ на наследниците на С. С. Д., при посочените квоти, въззивният съд приел, че въз основа на представеното публично нотариално завещание на общия наследодател в полза на сина му П. С., са променени дяловете на колената наследници. Делът на наследниците на сина П. С. включва завещаната ? ид. ч. от описаните в завещанието имоти, които са предмет на заявлението за възстановяване на имотите и на общия наследодател С. Д., и възстановени на всички негови наследници в нови реални граници, поради което и не може да се установява идентичността им. При приключилото производство по реституцията на земеделските земи в полза на всички наследници, няма пречка ползващите се от завещанието да установят претендираните от тях права в съсобствеността въз основа на него, тъй като е налице спор по размера на правата им в делбеното производство. В тази връзка е посочена от въззивния съд и задължителна съдебна практика /Р № 195 по гр. д. № 1137/2011 год. ІІ г. о. на ВКС, ТР № 1/2004 год. ОСГК на ВКС, т. 3/.
В изложението на касатора са формулирани като правни въпроси такива, свързани със зачитане правните последици на публично завещание на общия наследодател при делба на възстановените на всички негови наследници земеделски земи, в контекста на момента на извършването му и с оглед на това дали подлежи на изследване въпроса за идентичността на завещаните имоти и заявените, респ. възстановените такива, включително чрез назначаване и служебно от съда на експертиза в тази насока. Поставен е и въпросът за характера на завещанието и доказателствената тежест в тази връзка, както и въпроса за разрешаване на конкуренцията между възстановените собственици и наследниците с права по универсалното завещание, датирано отпреди обобществяване на земята. Поддържа се наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК.
Поставените от касатора въпроси относно зачитане на правното действие на завещанието от 1947 год. при определяне дела на коляното наследници, ползващи се от него, при делбата на възстановените на всички наследници на общия наследодател земеделски имоти, е обуславящ извода в обжалваното решение за допускане на съдебната делба, тъй като въззивният съд е приел въз основа на представеното завещание, че делът на коляното на сина П. С. е в размер 4/6 ид. ч., т. е. включващ разпоредената със завещанието ? ид. ч. от имотите, предмет на възстановяването по ЗСПЗЗ, като е приел, че се касае за универсално завещание. В сочената от касатора съдебна практика – т. 3 на ТР № 1/2004 год. и Р 490 от 30.06.2009 год. по гр. д. № 1470/2008 год. е прието, че завещание с предмет идеални части от конкретно посочени имоти, представлява частно завещателно разпореждане съгласно чл. 16, ал. 2 ЗН, независимо дали това е цялото имущество на наследодателя, същото има пряк транслативен ефект по отношение на конкретното завещано имущество, стига завещаната вещ да е в патримониума на завещателя при откриване на наследството. С това се обосновава противоречие при преценката на въззивния съд за характера на процесното завещание от 1947 год., в което предмет на разпореждането действително е идеална част /1/2/ от конкретно описаните имоти – нива и ливада в м. „К. дере”, при описаните граници за всеки от имотите. Характерът на завещателното разпореждане в случая обаче не е обуславящ извода за зачитане на правното му действие, тъй като то е настъпило към момента на откриване на наследството на общия наследодател, починал на 13.10.1947 год., преди внасянето на имотите в ТКЗС от сина му П. С., предмет на заявяването им за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ и като негови, и като такива на общия наследодател. С възстановяването им на всички наследници на общия наследодател процедурата по ЗСПЗЗ е приключила, поради което и спорът за правните последици на завещателното разпореждане в полза на сина на наследодателя, като предмет на делбеното производство, е разрешен от въззивния съд в смисъл на зачитане на произвелото своето действие преди коопериране на имотите завещание, признавайки правата по него в коляното на наследниците на П. С..
Поради това и поставените от касатора въпроси във връзка с характера на завещанието не са относими към извода за зачитане на правните му последици, настъпили преди кооперирането на земеделските имоти, а въпросът относно идентичността на завещаните имоти и възстановените такива е фактически такъв, установен въз основа преценката на събраните доказателства за внесените в ТКЗС имоти и заявените такива за възстановяване, респ. възстановените такива. Доводите на касатора в тази връзка са относими към правилността на постановения съдебен акт на въззивния съд, поради което и не подлежат на обсъждане в настоящето производство.
Поради тези съображения настоящият състав намира, че не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване – релевантен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а оттук и не са налице поддържаните основания за това по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1226 от 1.03.2016 год. по гр. д. № 676/2015 год. на Благоеврадския окръжен съд по подадената от В. В. П. от [населено място], [община], чрез особения му представител адв. Д. С., касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ