О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№451
гр. София, 07.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 1598/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. В. К., [населено място], чрез процесуалния и представител адвокат Атанас Тасков, срещу въззивно решение № 78/06.12.2019 г. по гр. д. № 312/2018 г. по описа на Бургаски апелативен съд. Поддържат се оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за постановяване на решението по правни въпроси, решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросите са: 1.Длъжен ли е съдът да обсъди доводите на ищеца, така както са обективирани в исковата молба;2.Как следва да се преценят свидетелските показания; 3.Следва ли съдът при изграждане на крайните си изводи да прецени и анализира целия доказателствен материал. Твърди се противоречие с решения на ВКС : №8/2018г. по т. д. № 2435/2016 г., ІІ т.о., № 176/2011 г. по гр. д. № 759/2010 г., ІІг.о., № 24/2010г. по гр.д.№ 4744/2008г., І г.о.
Ответникът по касационната жалба Е. Х. Я. – А., [населено място], оспорва същата в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:
С въззивното решение е отменено решение №238/2018г., по гр.д. №1889/2015г. на Бургаския окръжен съд и е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от Р. К. против Т. К., Е. Я. – А. и НАП – ТД Б. отрицателен установителен иск за собственост по отношение на недвижим имот /подробно описан/, предмет на принудително изпълнение по изп. д. № 972/2013 г. на ЧСИ Т. М., рег. № * на КЧСИ. Искът е за установяване в полза на трето засегнато лице, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника и има правното си основание в чл.440, вр. чл.124, ал.1 ГПК.Въззивният съд е приел, че по предявения иск ищцата твърди, че имотът, върху който е насочено изпълнението, е нейна изключителна собственост, поради пълна трансформация на лични средства /чл.21, ал.1 СК – отм./ и липса на принос от страна на ответника в придобиването на имота. Установено е, че ищцата е закупила процесното дворно място с нотариален акт №*/*г. по време на брака и с ответника Т. К., сключен на 16.05.1965г. В периода от 2003г. до 2009г. в дворното място е извършено строителство на процесната нова жилищна сграда. По изп. д. № 972/2013г. върху 1/2 ид. част от процесния имот е насочено изпълнение за вземане по изпълнителен лист, издаден от БОС на основание съдебно решение по гр.д. № 170/2007 г. на БОС, за главница от 50 000 лева, със законна лихва от 20.04.2007г. Взискатели по изпълнителното дело са ответниците Е. А. и НАП – ТП Б., а длъжник е съпругът на ищцата Т. К.. С оглед реда за изпълнение върху вещи в съпружеска общност по глава 44 от ГПК, в качеството й на съпруга-недлъжник, ищцата е уведомена за правата ? при публична продан на имота. Въззивният съд е обсъдил заключението на техническата експертиза относно степента и стойността на изпълненото строителство в имота /жилищна сграда/, както и на довършителните работи. Обсъдил е събраните гласните доказателства /показания на свидетеля Н.Д./ във връзка с твърденията на ищцата, че в придобиването на имота са вложени само нейни лични средства. След анализ на доказателствата в тяхната съвкупност е приел, че не следва да кредитира свидетелските показания като достоверни, тъй като не установяват въведените от ищеца твърдения по фактите. Приел е, че те не кореспондират и с представеното по делото завещание от 1948г. в полза на бащата на ищцата и са неубедителни в частта относно факта на извършено дарение /предаване/ на парични суми на /20 000 щ.д./ през 1997г. в полза на ищцата от нейния баща. Липсват и преки впечатления относно факти, установяващи твърденията на ищцата, че съпругът и /ответникът К./ не е участвал по никакъв начин в строежа на къщата. В заключение е прието, че ищцата не е доказала твърденията си, че закупеното през 1997г. по време на брака ? с ответника дворно място, е заплатено с нейни лични средства от преди брака, получени от баща ?,който разполагал със значително количество златни пари от А.- У.. Тя не е доказала и твърденията си, че разполагала и с други доходи, нямащи характер на СИО, които е вложила в придобиването на процесния имот. Получаваната рента от земеделски земи, получената продажна цена за тях през 2012 г. и другите данни в тази насока не установяват трансформация на лични средства в придобития по време на брака процесен имот. При липсата на доказателства за това, че при закупуването на дворното място със стара жилищна сграда и при осъщественото по-късно ново строителство са вложени именно средствата, лична собственост на единия съпруг, не е налице установена трансформация на лични средства по смисъла на чл.21 СК /отм./. Въззивният съд е обсъдил и сключеният брачен договор между съпрузите, с нотариална заверка от 24.04.2015г. като е приел, че той има действие занапред и съгласно чл.40, ал.2 СК, не може да засегне права на трети лица. Той е непротивопоставим на взискателя по изпълнителното дело, по което е наложена възбрана.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл.280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Поставените от касаторите процесуалноправни въпроси, не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на въззивното решение, тъй като те не са решени в противоречие с посочената практика на ВКС.
В съответствие с установената практика на ВКС, в т. ч. и посочената от касатора по приложение на процесуалните правила, задължаващи решаващия съд да отдели спорните от безспорните по делото факти и обстоятелства и да прецени събраните в процеса доказателства с оглед спорните факти, твърденията и доводите на страните, въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства като е посочил кои факти приема за установени и кои не. Произнесъл се е по всички твърдения в исковата молба, доводи и възражения на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство. В съответствие с установената практика на ВКС, в т. ч. и посочените от касатора решения по приложение на процесуалните правила, задължаващи решаващия съд да отдели спорните от безспорните по делото факти и обстоятелства и да прецени събраните в процеса доказателства с оглед спорните факти, твърденията и доводите на страните, въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и е посочил кои факти приема за установени и кои не. Изложил е собствени мотиви като е обсъдил и релевираните от ищеца доводи. По въпроса относно преценката на свидетелските показания от въззивния съд също не е налице противоречие с посоченото решение на ВКС. В съответствие с него въззивният съд е обсъдил показанията на свидетеля Д., съпоставяйки данните, които установяват те, с останалите доказателства по делото, както и с твърденията на ищеца, обсъдил е дали показанията са резултат на преки впечатления и могат ли да обосноват извод, че доказват релевантни за спора факти. След преценка на всички обстоятелства, въззивният съд е направил извод, че не дава вяра на показанията на този свидетел. С това съдът не се е отклонил, а е съобразил сочената практика на ВКС. В останалата си част изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК съдържа касационни оплаквания, които не могат да послужат пряко като основание по чл.280, ал.1 ГПК в производството по селекция на касационната жалба.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.На ответника по касация Е. Х. Я. – А. следва да се присъдят направените в производството по чл.288 ГПК разноски в размер на 5 100 лева, съобразно приложените доказателства.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 78/06.12.2019 г. по гр. д. № 312/2018 г. по описа на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА Р. В. К., [населено място],да заплати на Е. Х. Я. – А., [населено място], разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 5 100 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: