Определение №451 от 7.6.2012 по гр. дело №380/380 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
гр. д. № 380/2012 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 451

София, 07.06.2012 година

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 5 юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 380/2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
М. М. Ц. е подала касационна жалба срещу решение от 09.11.2011 г. по гр. д. № 202/2011 г. на Кюстендилски окръжен съд. Касационният довод е за постановяване на решението при нарушаване на съдопроизводствените правила. Относно допускане касационна проверка е направено позоваване на основанието по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК мотивирано с твърдението, че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос допустимо ли е въззивният съдът да откаже назначаването на тричленна техническа експертиза за изготвяне на нов вариант за разпределение ползването на съсобствения имот, когато искането е мотивирано с обстоятелството, че с приетата двучленна експертиза е определено врата, от която се осигурява достъп до имота и е с ширина 4 м., да се ползва наполовина от страните, в резултат на което няма да има достатъчна ширина за нормално и удобно ползване. Счита че въпросът за допустимостта на разширяването на експертизата в тройна се решава противоречиво и се сочи решение по гр. д. № 976/2010 г. на ВКС, І г. о., в което е прието друго.
Ответницата по касация в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК намира жалбата за недопустима и неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
С въззивното решение съдът е отменил първоинстанционното и е постановил друго по съществото на спора, като е разпределил ползването на съсобствения между страните имот с идентиф.65245.1.321 по кадастралната карта и кад. регистри на [населено място], като на ищцата В. Г. е определен за ползване дял ІІ с площ от 300 кнв. м. и оцветен в жълто по скицата към заключението на двучленната експертиза изпълнена от в. лица Д. и М. и приета от първоинстанционния съд, а на касаторката – терена включен в дял І, оцветен в зелено на същата скица. При администриране отношенията между съсобствениците по повод ползването на общия имот съдът е съобразил и обстоятелството, че касаторката е собственик на построените в имота сгради и е определил за нея делът, в който попадат жилищната сграда и тези от допълващо застрояване. Приел е за целесъобразно предложеното от експертите съществуващия вход към имота с ширина от 3.80 м. да се ползва наполовина от страните. В дял І е включен част от входа с ширина 2 м., която дава възможност за влизане в имота и с лек автомобил, въпреки че в дворното място не е изграден гараж, което да налага влизане в него с автомобил. Това е съобразено и с факта, че по уличнорегулацинната линия на имота от север и изток оградите са масивни каменни зидове. В този смисъл са дадените обяснения от в. л. Д. в съдебното заседание проведено пред въззивния съд на 10.05.2011 г., след като съдът е допуснал изслушване на експертите, депозирали заключение пред първоинстанционния съд. Въззивният съдът не е допуснал изслушване на тричленна експертиза, тъй като е намерил, че с двете заключения приети от районния съд и дадените допълнителни обяснения от експертите пред него, въпросът за възможностите за разпределяне ползването на имота е напълно изяснен.
Разрешеният от съда процесуален въпрос за необходимостта от изслушване и на тричленна експертиза е обоснован с данните по делото и изразеното в заключението на допуснатите еднолична и двучленна експертизи. Експертите са отговорили на поставените от страните въпроси, изготвили са и скици, в които са отразили възможните варианти за ползване на съсобствения имот, които са съобразени и с вида и начина на застрояването му и това, че постройките са собственост само на едната съсобственица, сега касаторка. Страните не са оспорили заключенията. Направените изводи в тях са обосновани с доказателствата по делото и изразените писмено и устно становища и не са породили в съда съмнение за тяхната правилност. Предвид тази пълнота на изясняване на релевантните обстоятелства по делото не е налице сходство с фактическата обстановка при която е постановено решението по гр. д. № 976/2010 г. на ВКС, І г. о., поради което и противоречиво разрешаване на процесуалния въпрос.
Поставеният в изложението въпрос за целесъобразността на разрешението съществуващият вход към имота с ширина от 3.80 м. да се ползва по равно от страните е фактически, а не правен въпрос. Съгласно възприетото в т. р. № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГК на ВКС само произнасянето на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от значение за изхода на спора, представлява общо основание по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК за селектиране на касационната жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.11.2011 г. по гр. д. № 202/2011 г. на Кюстендилски окръжен съд

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top