1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 451
[населено място], 08.06.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д.№ 864/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение №34 от 20.04.2011г., постановено по в.т.д. №64/2011г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение №446 от 21.12.2010г. по т.дело № 129/2010г. на Бургаския окръжен съд. Касаторът [фирма] с управител Т. М. Д. иска отмяна на решението като неправилно. Позовава се на критериите за селекция на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Направено е искане за присъждане на разноски.
Ответникът [фирма] в писмен отговор поддържа становище, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане касационното обжалване. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу валидно решение на въззивен съд, за което не са налице предпоставките на чл.280, ал.2 ГПК за недопустимост на касационното обжалване.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и / или процесуално право, при наличието на специалните предпоставки на т.т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
Бургаският окръжен съд е разгледал иск предявен от [фирма] срещу [фирма] с основание чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на сумата от 400 000 евро, платена като депозит по предварителен договор от 7.11.2007г., поради нищожност на договора поради липсата на предмет и форма. Искът е отхвърлен като неоснователен. За да потвърди обжалвания резултат, БАС е приел, че сумата е платена по действителен договор, на правно основание, поради което продавачът по предварителния договор – ответник не дължи връщането й на купувача – ищец по делото. При тълкуване на клаузите на договора от 7.11.2007г. и след като е направено разграничение между дружествен дял и дял от капитала на дружеството, съдът е приел, че волята на страните е за продажбата на дружествени дялове, съответстващи на 25% от капитала на дружеството. Тъй като дружествените дялове подлежат на прехвърляне на съдружник или на трето лице според ТЗ, предварителния договор не е лишен от предмет и не противоречи на чл.26, ал.2 ЗЗД. Спазено е изискването за форма на предварителния договор, доколкото е сключен в писмена форма. Съгласно чл.19, ал.1 ЗЗД когато окончателния договор трябва да бъде сключен в нотариална или в нотариално заверена форма, предварителният договор трябва да се сключи в писмена форма за да бъде действителен. За неоснователни са възприети доводите на ответника, че предварителният договор не съдържа уговорки за съществените условия на окончателния договор – посочен е предмета на договора, цената. В мотивите на решението въззивният съд е приел, че няма предявен иск за връщане на сумата на отпаднало основание – едностранно разваляне на договор от купувача поради неизпълнение на клаузи на предварителния договор, поради което не обсъжда отговорността на всяка една от страните за изпълнение на договора.
По основанията за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК:
Въпросите в раздел І на Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК – за правната същност и реквизитите на предварителния договор по чл.19 ЗЗД и до каква степен следва да бъдат обсъждани показанията на единствения разпитан свидетел не са обуславящи изхода на делото. Първият въпрос е общо теоретичен, не е поставен конкретно с оглед на поддържаните от ищеца факти и такива установени по делото, и въз основа на които въззивният съд е направил изводите си за възможен предмет на договора и форма при сключването му. Вторият въпрос не е обуславящ изхода на делото, тъй като съдът не е обосновал изводите си за изхода на делото с показанията на разпитания пред първата инстанция свидетел, който е депозирал показания за инвестиционните намерения на страните за построяване на частно пристанище.
Въпросът за даване на становище дали подлежи на правна защита неоснователното обогатяване като правен институт и при плащане депозит, допустимо ли е да се откаже връщане при нефинализирана и неизпълнена правна сделка не е поставен с оглед на конкретната фактическа обстановка, поради което не е обуславящ изхода на спора. Въпросът е поставен също общо теоретично и във втората си част има отношение към основанията за връщане на даденото на отпаднало основание поради разваляне на сключен между страните договор – чл.87 ЗЗД във връзка с чл.55, ал.1, пр. трето ЗЗД, какъвто иск не е предявен от ищеца, поради което съдът не е дължал произнасяне по него.
Не е обуславящо изхода на спора оплакването на касатора, че съдът не е дал отговор на въпроса за понятието “депозит”. Спор по делото относно понятието “депозит” не е имало по делото, обратното страните не са спорили, че при сключването на предварителния договор купувачът – ищец е броил на ответника – продавач сумата от 400 000 евро, като депозит.
Предвид обстоятелството, че посочените по – горе въпроси не попадат в общото основание по чл.280, ал.1 ЗЗД и разрешението в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСТК на ВКС, не е необходимо обсъждането на представените съдебни актове. В този смисъл е приетото в т.1 на цитираното ТР – непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
В раздел ІІ на изложението касаторът излага оплакване, че процесуалното поведение на БАС е в грубо противоречие с практиката на ВКС и съдилищата “ които да обсъждат само допустими доказателства, а всички допустими в тяхната съвкупност и относимост едно с друго”. Доводите за допуснати от съда нарушения на процесуалните норми са относими към основанията за обжалване на решенията по чл.281, т.3 ГПК, които обаче са различни от основанията за достъп до касация. Не е налице и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т. 2 ГПК, доколкото касаторът се позовава на практика на ВКС в цитираните от него определения, които обаче не са представени по делото / т.3 на ТР №1/2010г./. Както се посочи по – горе изводите на съда не са обусловени от показанията на разпитания в окръжния съд свидетел, поради което не налице противоречиво разрешен процесуален правен въпрос с решение №1156 от 5.04.1979г. по гр.дело №595/79 г. на ВС.
Твърдението, че мотивите обжалвания съдебен акт противоречат на други съдебни актове – решение по гр. дело № 1004/2002г. на Пловдивския апелативен съд и решение по гр.дело № 65/2002г. на Бургаския апелативен съд / постановени при други факти и за които няма отбелязване, че са влязли в сила/ не обосновава довод за формулиран правен въпрос, включен в предмета на спора, само в който случай законът не допуска въззивното решение до касационно обжалване / чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/.
По никакъв начин касаторът не обосновава наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което не следва да се допуска въззивното решение до касационно обжалване на това основание.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №34/20.04.2011г., постановено по в.т.дело №64/2011 г. на Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: