О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 451
гр.София, 30.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Олга Керелска
Ерик Василев
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 410 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. С., чрез адвокат А срещу решение № 1* от 28.10.2009г. по гр.д. № 1897/2009г., на Окръжен съд – Пловдив, с което се отменя решение № 185 от 20.01.2009 г. по гр.д. № 629/2006 г., на Районен съд- Пловдив и е отхвърлен предявеният от С. В. С. срещу Д. М. Ф. иск за признаване за установено, че е изключителен собственик на придобития по време на брака апартамент № 23, находящ се в Пловдив, ж.к. Тракия, бл.145 А, вх. Б, етаж 8, на основание чл.21, ал.1 от Семейния кодекс (отм.).
Въззивният съд е приел, че страните са бивши съпрузи, които са придобили възмездно по време на брака си апартамент, поради което същият е съпружеска имуществена общност. Стойността на жилището е 11 677 лева, която е заплатена с кредитен паричен превод от 18.12.1990 г. в ДСК-Жилищно строителство от С. В. С. и Д. М. Ф., като собствени средства. Семейството не е било в страната при сключването на договора за продажба, но свидетелите и на двете страни твърдят, че средствата са с извънбрачен произход. При липса на безспорни доказателства за преобразуване на лични средства и презумцията за съвместен принос, предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.
Касационната жалба на С. В. С., чрез адвокат А срещу решението по гр.д. № 1897/2009г., на Окръжен съд – Пловдив съдържа оплаквания за неправилност, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението за основанията за допускане на касационно обжалване се иска да бъде обсъдено дали е допустимо да се обсъждат при решаване на делото обстоятелства и доказателства, различни от посочените от страните по спора и за начина на формиране на вътрешното убеждение на съда, с твърдения, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, тъй като изложените съображения от касатора по своето естество представляват доводи за неправилност на съдебното решение, по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. При липса на формирани материалноправни или процесуалноправни въпроси, които са от значение за изхода по конкретния правен спор не следва да се допусне касационно обжалване, тъй като касационният съд е обвързан от изложените в жалбата доводи. Касаторът не е изпълнил изискванията на закона да се посочи правно значим за конкретното дело въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, обосноваващ основания за допускане, съгласно чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Преценката за доказателствената стойност на приетите доказателства и съображенията на въззивния съд при установяването на релевантен за изхода на спора факт, водят до извод за нарушение на съдопроизводствените правила и са основание за неправилност на обжалваното решение, но не мотивират основание за допускане на касационно обжалване. В случая, за да се обори законовата презумция за съвместен принос на съпрузите е необходимо да се установи по несъмнен начин, че средствата за закупуване на апартамента, нямат брачен произход, т.е. придобитата възмездно по време на брака вещ е закупена изцяло или отчасти, при липсата на какъвто и да било принос от страна на другия съпруг или този принос да е незначителен. От представения препис за банков кредитен превод от 18.12.1990 г. се установява, че в ДСК Пловдив – Жилищно строителство са постъпили 11 793,77 лева – собствени средства за покупка на жилище на името на двамата съпрузи. Свидетелските показания са противоречиви в полза на всяка от страните, а писмо № 4266/18.12.1990 г., изпратено до ищеца потвърждава внасянето на средствата и погасяване на задължението, което е мотивирало съда да приеме, че не се доказва преобразуване на лични средства. Изпълнението на процесуалните задължения от въззивния съд в този смисъл, а именно да обоснове правните изводи въз основа на доказателствата по делото не е извършено в отклонение от практиката на Върховния касационен съд.
Не са налице основания за допустимост и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като представените съдебни решения не обосновават противоречива практика, когато обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила или неправилно решаващият състав да е мотивирал своите крайни изводи. Доводите в касационната жалба се приповтарят в изложението към нея и са основания за отмяна на съдебния акт, но не са подкрепени от съответните правни аргументи за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, поради не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 28.10.2009г. по гр.д. № 1897/2009г., на Окръжен съд – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.