ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 451
София,.23.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 22 юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 346-2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на “М”ЕООД-г. Бургас и ЗСК”Т”-г. Карнобат срещу въззивното решение от 18.08.08 год. по г.д. № 433/08г. на ОС-г. Бургас.
С последното е отменено първоинстанционното решение от 28.03.08г. по г.д. №132/07г. на РС-г. Карнобат, в частта с която ЗСК”Т”-г. Карнобат е осъдена да заплати на “М”ЕООД-г. Бургас неплатена цена на доставено гориво по ф-ра №9/17.02.07г. над размера на присъдената сума от 2314.88 лв. до сумата 8597.86 лв., както и в частта, с която е присъдена мораторна лихва и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен иска над размера на присъдената сума от 2314.88 лв. до сумата 8597.86 лв., както и в частта, с която е присъдена мораторна лихва за горната разлика.
Касаторите поддържат в касационните жалби, че направените в обжалваното решение изводи не кореспондират с представените по делото доказателства.
Към жалбите съгласно чл.284 ал.3 т.1 ГПК са приложен изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Това основание обаче се обосновава единствено в несъответствие между осъществените между страните стокови престации и тяхните счетоводни записвания, обективирани в процесната спорна фактура №9/17.02.07г.
В тази връзка се развиват съображения, че в процесния случай формулираните от въззивният съд изводи не кореспондират с представените по делото доказателства, в т.ч. и изслушаната и приета СИЕ.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК във вр. с пар.2 ПЗР ГПК.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
Основна предпоставка за допускане на касационно обжалване и то от категорията на абсолютните съгласно чл.280 ал.1 ГПК е обжалваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материално правен или процесуален въпрос, по отношение на който да е налице някой от изчерпателно посочените в чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК селективни критерии. В настоящия случай материално правните и процесуалните въпроси от значение за изхода на спора не са разрешени в противоречие с изчерпателно посочените в чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК селективни критерии. Изложените от касаторите отменителни основания по чл.281 т.3 ГПК не обосновават основание за допускане до касационно обжалване.
Въззивният съд не е постановил своето решение в противоречие с практиката на ВКС, обстоятелство обуславящо липса и на основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 18.08.08 год. по г.д. № 433/08г. на ОС-г. Бургас.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 18.08.08 год. по г.д. № 433/08г. на ОС-г. Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: