О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 451
София, 15.07. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 655/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. “Х”-Габрово срещу въззивно решение № 67 от 06.04.2009 г. по гр.д. № 35/2009 г. на Габровския окръжен съд, с което е частично е отменено решение № 598 от 21.11.20008 г. по гр.д. № 783/2008 г. на Габровския районен съд в отхвърлителната му част и вместо него е постановено друго, с което е уважен предявения от “Б” ЕООД-Габрово срещу касатора иск с правно основание чл.327 ТЗ за сумата 2 257.91 лв.
В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и на допуснати съществени процесуални нарушения.
В изложението, депозирано съобразно императивното изискване на чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвидените в чл.280, ал.1, ал.1, т.1 и т.2 ГПК основания.
Поддържа се, че въззивният съд е постановил решението си в противоречие с Решение № 1* от 27.06.03.2003 г. на ВКС по гр.д. № 215/2003 г., V г.о. и Решение № 111 от 16.03.2005 г. на ВКС по гр.д. № 495/2004 г., ТК, І т.о.
Ответникът по касационната жалба “Б” Е. не е възразил по реда на чл.287, ал.1 ГПК срещу допустимостта на касационното обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на прекулзивния едномесечен срок по чл.283 ГПК, но независимо от процесуалната й редовност не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че вземането на ищеца в размер на стойността на зареденото от него гориво на автомобили на ответника по 6 бр. фактури, сега касатор произтича от сключен между страните писмен договор, съобразно клаузите на който същите се издават въз основа на ежедневно изготвяни описи. Прието е за установено, че в придружаващите фактурите описи подробно са посочени номерата на заредените автомобили, както и лицата, които са получавали горивото, като за извършената доставка срещу описаното количество гориво е положен подпис на приемащия. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства е направен извода, че така съставените описи, извън тези, подписани от лица, които не са в трудовоправни отношения с ответника, установяват твърдяната доставка на гориво, поради което ответникът дължи цената му без оглед на факта, дали заредените автомобили са негова собственост, тъй като според съда те биха могли да бъдат ползвани от него на друго правно основание.
Касаторът не сочи в изложението си онзи процесуалноправен или материалноправен въпрос, който като е обусловил изводите на въззивния съд, е разрешаван противоречиво от съдилищата. По същество доводите му касаят неправилността на решението, а за касационната инстанция е недопустимо да изведе от тях специфичния за изхода на спора правен въпрос, без да се наруши равнопоставеността в процеса, засилвайки служебното начало във вреда на ответната по касация страна. Независимо от горното дори за такива да се възприемат въпросите, по които се съдържа произнасяне в цитираните от касатора съдебни актове, то те не са разрешени от въззивния съд в противоречие с тях, доколкото изводът на въззивния съд за дължимост на цената на процесното гориво е изграден въз основа на описите, установяващи доставката му, а не на издадените въз основа на тях фактури. Следователно възприетият от въззивния съд правен извод не влиза в противоречие с цитираното от кастора Решение № 1* от 27.06.03.2003 г. на ВКС по гр.д. № 215/2003 г., V г.о., според което основанието за плащане е извършването на доставката (услугата) , а не фактурата, която само удостоверява този факт.
Не е налице противоречиво разрешаване по въпроса за доказателствената стойност на оспорени документи, в подкрепа на което е приложено Решение № 111 от 16.03.2005 г. на ВКС по гр.д. № 495/2004 г. ТК, І т.о. В съответствие с възприетото с него, че при опровергана доказателствена стойност на фактурите в частта за предаване и приемане на стоката, в тежест на страната, която черпи права от опроверганото изявление е да установи твърдяния факт на извършената доставка въззивният съд е приел за недоказано предаването на горивото по описите, подписани от лица, по отношение на които липсват доказателства за упълномощаването им от касатора.
В обобщение, липсват основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 67 от 06.04.2009 г. по гр.д. № 35/2009 г. на Габровския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: