О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 452
София, 12.12.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4959 по описа на Върховния касационен съд за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 9.04.2014 год. по гр. д. № 4373/2013 год. Софийският апелативен съд, като въззивна инстанция, е отменил изцяло първоинстанционното решение от 10.07.2013 год. по гр. д. № 11644/2009 год. на Софийски градски съд и вместо това е постановил друго, с което отхвърлил предявените от [фирма] /в несъстоятелност/ против [фирма] и [фирма] искове по чл. 108 ЗС за предаване владението на следните недвижими имоти, находящи се в [населено място], район „В.”, в монолитната жилищна сграда с магазини и гаражи на [улица], построена в УПИ ІV-108 в кв. 258 по плана на [населено място], м. „П.-Б.”, а именно: магазин № 1, построен на кота 0.00м., ателие № А 102 в секция А на първи жилищен етаж /втори надземен/, на кота + 3.45, ателие № А 104, секция А, на първи жиищен етаж /втори надземен/, на кота + 3.45, , апартамент № А 105, секция А, на първи жилищен етаж /втори надземен/, на кота + 3.45, апартамент № А 106, секция А, на първи жилищен етаж /втори надземен/, кота + 3.45, ателие № Б 102, секция Б, на първи жилищен етаж /втори надземен/, на кота + 3.45, ателие № А 202, секция А, на втори жилищен етаж /трети надземен/, на кота + 6.30 м., ателие № Б 502, секция Б, на пети жилищен етаж /шести надземен/, на кота + 15.25 м. и гараж № 1 в секция А на подземния етаж, кота – 2.65 м. и осъдил ищеца да заплати на ответниците направените по делото разноски.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от [фирма] /в несъстоятелност/, чрез пълномощника на синдика Т. Н. адв. Л. Г., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се отмяна на въззивното решение и присъждане на направените разноски.
В приложеното изложение касаторът обосновава наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението с позоваване на формулираните въпроси относно приложението на т. 1 от ТР № 3/2013 год. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на липса на представителна власт на управителя, извършил разпоредителна сделка от името на дружеството, и следва ли в този случай твърдяната от ищеца нищожност на разпоредителната сделка на основание липса на съгласие. По тях се поддържа същите да са от значение за точното прилагане на закона, както и от значение за развитието на правото. Формулиран е и процесуалноправен въпрос относно последиците от липсата на точен доклад по чл. 146 ГПК с оглед служебното задължение на въззивния съд да се произнесе по допустимостта на първоинстанционното решение, съобразно разпоредбите на чл. 269 и чл. 270, ал. 3 ГПК с твърдение за произнасянето му в противоречие на задължителна съдебна практика, представена към изложението: решение № 549 от 29.10.2010 год. по гр. д. № 56/10 год. ІV г. о. на ВКС, решение № 50 от 17.02.2011 год. по гр. д. № 762/10 год. ІІІ г. о. на ВКС, решение № 138 от 25.03.11 год. по гр. д. № 1127/10 год. ІV г. о. на ВКС и т. 1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът [фирма], чрез управитля му М. Р. и чрез пълномощника му адв. Б., оспорва наличието на релевираните основания за допускане на касационното обжалване на решението, респ. оспорва жалбата като неоснователна по съображения, подробно изложени в представените писмени отговори.
Ответникът [фирма] не е взел становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд в настоящият си съдебен състав, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира следното:
За да отмени първоинстанционното решение, с което исковете за собственост и предаване на владението на спорните имоти са били уважени, въззивният съд приел, че релевираното от ищеца основание за нищожност на сключения договор поради липса на съгласие с оглед липсата на решение на общото събрание на дружеството, продавач е без значение за спора, като се е позовал на разясненията в тази връзка, обективирани в т. 1 от ТР № 3 от 15.11.2013 год. на ОСГТК на ВКС. Съгласно приетото, решение на ОС на О. по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не е необходимо условие за действителност на разпоредителната сделка с недвижим имот, собственост на дружеството или вещно право върху него, сключена от представляващия дружеството орган /управител/управители/. Поради това и е неотносимо обстоятелството дали представения по делото протокол от общо събрание на съдружниците е подписан от съдружника М. К., респ. дали е взето такова решение за разпореждане с имотите, за което спорно обстоятелство са събирани доказателства. Договорът между ищцовото дружество и първия ответник е сключен от лица, разполагащи с представителна власт и е в предвидената в чл. 18 ЗЗД форма, с предмет годни за прехвърляне обекти на собственост, поради изграждането им до степен на груб строеж. Поради това и договорът за продажба е породил вещнопрехвърлително действие и ответното дружество, купувач е придобило вещното право на собственост. При липса на първата от кумулативно предвидените предпоставки за основателността на иска по чл. 108 ЗС, а именно ищецът да установи, че е собственик, въззивният съд е отхвърлил предявените искове, без да обсъжда останалите такива.
Следователно, решаващото съображение на съда за изхода на спора е липсата на първата от кумулативно предвидените предпоставки за основателност на иска по чл. 108 ЗС – дружеството, ищец не е установило да е собственик на имотите поради извършената от управителя му разпоредителна сделка в полза на първия ответник. Относно действителността й е прието за неоснователно твърдението на ищеца да е налице липса на решение на ОС на съдружниците за разпореждането, с оглед изложените в исковата молба обстоятелства.
Касационната инстанция, за да се произнесе по допускане на касационното обжалване, следва да изхожда от формулирания от касатора въпрос от значение за изхода на делото, като не е длъжна и не може да извежда такъв въпрос от твърденията му, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата /в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС/. Както е посочено в мотивите на т. 1 от горното решение материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поради това и настоящият състав счита, че поставените в изложението на касатора въпроси, свързани с наличието на поддържано и друго основание за нищожност на разпоредителната сделка, а именно извършването й от лице без представителна власт, не са такива по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като по своята същност представляват доводи за неправилност на направения от съда извод за обратното. Въззивният съд е приел наличие на представителна власт на управителя Д. П. към момента на прехвърлителната сделка, в каквато насока са и събраните по делото писмени доказателства относно вписването й, както и вписването на заличаването на това обстоятелство. В този смисъл са били и твърденията в исковата молба, както и в допълнителната такава от 21.05.2010 год. Освен това касаторът поддържа в изложението, че по този довод не е налице произнасяне във въззивното решение, което изключва възможността да е обусловил изхода на спора, поради което и по първите два въпроса в изложението не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, а и специалната такава по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въпросът да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Поставеният процесуалноправен въпрос за последиците от липсата на доклад по чл.146 ГПК с оглед служебното „задължение на въззивния съд да се произнесе по допустимостта на първоинстанционното решение, съобразно разпоредбите на чл. 269 и чл. 270, ал. 3 ГПК” също не е обусловил направения извод в обжалваното решение по изложените вече съображения за решаващите мотиви на въззивния съд за извода му за неоснователност на исковете. Поставянето му от касатора всъщност представлява оплакване за неправилност на решението по съображения за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на чл. 146 ГПК, неотстранено от въззивният съд, което не може да бъде обсъждано в настоящето производство, имащо за предмет произнасяне за наличие на основание за допускане на касационното обжалване. Релевираното такова по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по този въпрос не е налице, тъй като на първо място – въпросът не е обусловил решаващите изводи в решението, и на второ място – не се констатира твърдяното противоречие с представената задължителна съдебна практика, която е и неотносима /напр. ТР № 1/2009 год., т. 1 е с предмет правния въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, а не доклада по делото, решенията по гр. д. 762/10 и 1127/10 касаят правната квалификация на иска, а това по гр. д. № 56/10 касае хипотеза на липса на преклузия при липса на указания, каквато не е налице в настоящия случай, а и не се твърди. Въззивният съд се е произнесъл по предявените от ищцовото дружество ревандикационни искове, като е приел за неоснователно твърдението му за недействителност на разпоредителната сделка по нот. акт № 117/2009 год. на поддържаното основание за липса на взето решение на ОС на съдружниците, като е формиран извод и за наличието на представителна власт на управителя му, участвал в сделката като представляващ дружеството, т. е. не е имал основание да прави друг доклад на делото с оглед липсата на такива оплаквания.
Поради това и с оглед горните съображения релевираните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице и не следва да се допуска касационно обжалване. Претендираните от ответното дружество разноски не се присъждат, тъй като данни такива да са направените в настоящето производство не са налице.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 705 от 9.04.2014 год. по гр. д. № 4373/2013 год. по описа на Софийския апелативен съд по подадената от [фирма] /в несъстоятелност/, чрез адв. Л. Г., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: