3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 452
гр. София, 18.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юли през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 311 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2 изр. първо ГПК.
Постъпила е частна жалба от Частен съдебен изпълнител Р. С., рег. № 812 с район на действие окръжния съд в [населено място], против определение № 689 от 4 май 2011 г., постановено по ч.гр.д. № 446 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2011 г., с което частната жалба на жалбоподателя срещу резолюция на председателя на окръжния съд в [населено място] от 8 март 2011 г. по заявление вх. № 725 от 7 март 2011 г. за изплащане на субсидирани такси по изпълнително дело, е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено.
В жалбата се сочи, че са налице процесуална допустимост на обжалването, наличието на активна легитимация и основателност на искането във връзка с константната съдебна практика за допустимостта на обжалването на действия във връзка с правната регламентация на таксите по ЗЧСИ, както и на отказа на председателя на окръжния съд да извърши плащането по чл. 81, ал. 1 ЗЧСИ; законодателят не е предвидил изричен ред за обжалване на подобен отказ, тъй като не допуска да се прави такъв и императивно е определено, че таксите по принудително изпълнение на вземане за издръжка се изплащат от бюджета на съответния окръжен съд; следва да се прецени дали неизпълнението не е пряко нарушение на закона и дали не касае административно действие; приетото за недопустимо обжалване пречи да се разглежда дали е налице нарушение и неспазване на закона и противоречи на разпоредбите на ЕКЗПЧОС в контекста на генералния принцип за защита срещу произвол; няма административна форма на защита срещу акта на председателя на окръжния съд; неплащането на положения труд ще лиши касатора от собственост; твърдяната недостатъчност на бюджетни средства не е установена с доказателства; отказите да бъдат заплащани съответните суми водят до възможност частните съдебни изпълнители да търсят възможност да откажат образуването на дела със субсидирани такси и така се стига до ограничаване достъпа до изпълнение и не позволява реализиране на права в пълен обем.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима.
С атакуваното определение въззивният съд приел, че специалният закон не предвижда обжалваемост на отказа на председателя на окръжния съд да извърши плащане по реда на чл. 81 ЗЧСИ, поради което частната жалба е недопустима; отказът на председателя на окръжния съд не е от категорията на определенията, визирани в чл. 274 ГПК, с оглед на което обжалването му е недопустимо; повдигнатият от жалбоподателя въпрос следва да намери своето разрешение по административен, а не по съдебен ред.
О. обстоятелства са следните:
С писмено искане от 7 март 2011 г. частният жалбоподател предявил за изплащане от бюджета на окръжния съд в [населено място] сума в размер на 90 лева такси и ДДС върху съответните такси по изпълнително дело с предмет парично вземане, съставляващо неизплатени трудови възнаграждения, обезщетение по чл. 221, чл. 224 КТ, обезщетение за забава върху неизплатени брутни трудови възнаграждения, законови лихви и направени разноски по делото. Върху заявлението председателят на окръжния съд отразил: “Поради занижения бюджет на съда липсват средства за изплащане на такива разходи.”
Върховният касационен съд в настоящия си състав приема, че жалбата е основателна.
Съобразно правилото на чл. 81, ал. 1 ЗЧСИ, дължимите авансови такси по вземане на работник по трудово правоотношение, каквото е процесното, се изплащат от бюджета на съответния окръжен съд. Законът не предвижда обжалване на акта на председателя на окръжния съд по искането на съответния съдебен изпълнител, тъй като актът, с който се разпорежда или отказва изплащането на исканите суми, не притежава характер на съдебен акт по смисъла на ГПК. Апелативният съд в определението си, освен останалите аргументи по необжалваемостта на акта на председателя на окръжния съд, изрично е посочил, че въпросът следва да намери разрешението си по административен ред, но не е посочил нито какъв е характерът на постановения акт, нито какъв е процесуалният ред за атакуването му. Ето защо след връщането на делото апелативният съд следва да се произнесе по характера на обжалвания акт и да прецени компетентността си да го разгледа, след което да предприеме следващите се процесуални действия.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 689 от 4 май 2011 г., постановено по ч.гр.д. № 446 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2011 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на апелативния съд в [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: