Определение №452 от 19.8.2016 по гр. дело №1949/1949 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 452
София, 19.08.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:

Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1949/2016 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение от 18.12.2015 г. по гр. д. № 20382/2014 г. на Софийския градски съд е потвърдено решението от 26.09.2014 г. по гр. д. № 60755/2012 г. на Софийския районен съд, с което е уважен предявеният от П. И. П. и М. П. П. срещу Ю. Л. К. и С. Л. И. иск по чл. 108 ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху 3/4 от 2/3 ид. ч. от поземлен имот, целият с площ от 506 кв. м., находящ се в [населено място],[жк], [улица], и на находящо се в същия имот жилище, подробно индивидуализирано.
Касационна жалба е подадена от ответниците, които са изложили оплакване за допуснато процесуално нарушение. Сочат, че въззивният съд не се е произнесъл по искането им за спиране на производството по настоящото дело поради наличието на друго висящо дело, чието решение има преюдициално значение, макар нередовностите на исковата молба по обуславящия спор да били отстранени в срок.
Ответниците оспорват жалбата.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срок, срещу съдебен акт, който не попада в изключенията по чл. 280, ал. 2 ГПК.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Въззивният съд споделил изводите на първоинстанционния съд за основателност на иска, като приел, че от съвкупната преценка на представените н. а. № 172/08.08.1979 г., том ХVІ, дело № 2757/1979 г. за покупко-продажба по реда на чл. 20 ЗСГ /отм./, съдебна делба-спогодба от 14.10.1981 г. по гр. д. № 6625/1981 г. на Софийския районен съд и скици № 66463/21.09.2012 г. и № 66467/21.09.2012 г., по несъмнен начин е установена принадлежността на правото на собственост върху претендираните от ищците имоти. Съдът приел, че по същество няма разминаване в частите от дворното място, притежавани от П., визирани в нотариалния акт и в протокола за съдебна спогодба, доколкото 3/4 от 2/3 ид. ч. от 498/995 кв. м – по нотариалния акт, практически е равно на 3/4 от 2/6 ид. ч. от 995 кв. м – по протокола. С одобрената от съда спогодба ищците са поделили с останалите съделители едноетажната жилищна сграда в процесното място, като са получили в реален дял североизточната й част, състояща се от две стаи, кухня и антре, с мазе под кухнята, заедно с помещение за баня, а по отношение на мястото са останали съсобственици при притежаваните от тях по нотариален акт идеални части.
Пред въззивната инстанция ответниците са направили доказателствени искания в подкрепа на твърденията в жалбата им, че н. а. № 172/1979 г. е с невярно съдържание, тъй като ищецът е получил 1/2 ид. ч. от сградата, но без мястото, и продавачът по този нотариален акт П. К. е заменил 3/4 от 2/3 ид. ч. от дворното място не с ищеца, а срещу получаването на собствен апартамент от общината. Поради процесуална преклузия тези искания са оставени без уважение от въззивния съд, който приел, че с доказателствата, представени от ответниците, доказателствената сила на нотариалния акт от 1979 г. и на делбения протокол от 1981 г. досежно правото на собственост на ищците не е оборена. Без уважение е оставено и искането им за спиране на въззивното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до решаване на гр. д. № 62796/2014 г. на Софийския районен съд, 47-ми състав.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите са поставили въпроса: следва ли да се спре производството по едно гражданско дело, когато в друг съд има друго висящо гражданско дело между същите страни, без оглед на какъв стадий от процесуалното производство се намира, чийто изход /решението/ има преюдициално значение за решаването на първото. Поддържат, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице ако: а/. произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, или б/. съдът за първи път се произнася по даден правен спор, или в/. изоставя се едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Нито една от изброените хипотези, отнасящи се до приложението на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК в случая не е налице, защото не се установява произнасянето на Върховния касационен съд по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК да е обусловено от необходимост за разкриване точния смисъл на посочената разпоредба чрез тълкуването й, при което разглеждането на правния въпрос, разрешен в обжалваното решение, да допринесе за отстраняване на непълнота или неяснота, за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й.
Д
анните по делото сочат, че след подаване на въззивната жалба, ответниците по иска /сега касатори/ са поискали спиране на въззивното производство поради наличие на висящо гражданско дело – № 62796/2014 г. на Софийския районен съд, 47-ми състав. То е образувано по искова молба, подадена от Ю. К. и С. И., както и от трети лица, едно от които е П. П. К. – праводател по н. а. № 172/1979 г., а ответникът е П. И. П. – един от ищците по настоящото дело. Поради неотстраняване на указани от съда нередовности, производството по делото е прекратено с определение от 03.04.2015 г. По частна жалба на двама от ищците това определение е отменено частично – предвид наличието на обикновено другарство, и с определение № 21575 от 11.11.2015 г. по ч. гр. д. № 12930/2015 г. Софийският градски съд разпоредил съдопроизводствените действия да продължат само по исковата молба на С. И. и Л. К.. Посочено е, че неправилността на прекратителното определение е следствие от нередовна процедура по връчване на съобщението с приложените указания по чл. 129, ал. 1 ГПК.
След постановяване на отменителното определение, на 25.11.2015 г. Л. К. и С. И. са подали молба до Софийския районен съд по гр. д. № 62796/2014 г., в която са посочили, че изпълняват разпореждането за уточняване на петитума, индивидуализация на процесния имот, обстоятелствата във връзка с активната си легитимация и внасяне на определената държавна такса. Липсват данни дали решаващият първоинстанционен съд е приел указанията за изпълнени.
С определение от 27.11.2015 г. въззивният съд оставил без уважение молбата за спиране на делото, тъй като не се установява какви са обстоятелствата, на които се основават претенциите по гр. д. № 62796/2014 г. на Софийския районен съд.
Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира делото, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. В разглеждания случай е образувано гражданско дело, но ход на исковата молба не е даден поради констатирани от първоинстанционния съд нередовности, свързани с определяне предмета на правния спор. Действително, ищците са подали молба, в която са заявили, че отстраняват нередовностите, но до приключване на устните състезания пред въззивния съд не са представили доказателства решаващият съд по гр. д. № 62796/2014 г. да е счел указанията за изпълнени. Не е в прерогативите на съда, разглеждащ делото, което се твърди да е обусловено, да преценява вместо решаващия обуславящото дело съд, дали исковата молба е редовна и следва ли да се даде ход на същата, за да е налице висящо дело по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. А щом това първо условие на закона не е изпълнено, то въззивният съд не е могъл да извърши преценка дали изходът по другото дело ще има обуславящо значение за настоящото дело и не е бил длъжен да спре производството пред себе си. С оглед изложеното, не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
При този изход на делото на ответниците по касация следва да се присъдят разноските за касационното производство в размер на 500 лева по договор за правна защита и съдействие № 0277322 от 06.04.2016 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 18.12.2015 г. по гр. д. № 20382/2014 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА Ю. Л. К. и С. Л. И. да заплатят на П. И. П. и М. П. П. сумата 500 /петстотин лв./ лева разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар