5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 452
гр. София, 02.12. 2016г.
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. Ю.
Д. С.
като изслуша докладваното от съдия Д. С.
ч.гр.д. № 5070 по описа за 2016г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от С. Ц. Ц. чрез адв. П. Г. срещу определение № 326/26.10.2016г. по гр. д. № 3174/2016г. на ВКС, IV г. о. , с което е оставена без разглеждане касационна жалба с вх. № 2173/30.03.2016 година, подадена от С. Ц. Ц. с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 5, ап. 11, чрез адвокат Й. Д. Г., срещу решение № VІ-126/17.02.2016 година Окръжен съд Бургас, ІІ-ро гражданско отделение, VІ-ти въззивен състав, постановено по гр. д. № 1267/2015 година и е прекратено производството по гр. д. № 3174/2016 година по описа на Върховния касационен съд.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и се иска отмяната му. Поддържа се, че решението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване, тъй като приложимият процесуален ред за разглеждането й е този, действал към 2012г., когато е подадена исковата молба, както и поради това, че искът по чл.59 ал.9 СК не попада сред изрично изброените в чл.280, ал.2, т.2 ГПК. Изложени са и доводи, че изменението на цитираната процесуална норма е в противоречие с Конвенцията за правата на детето и поради това не следва да се прилага, тъй като Конвенцията е нормативен акт от по-висока степен. Счита също, че касационната жалба е допустима и поради това, че друг състав на Върховния касационен съд се е произнесъл в производство по чл.288 ГПК по касационна жалба срещу въззивно решение, постановено по иск по чл.59 ал.9 СК, която е подадена на 23.11.2015г., тоест след влизане в сила на изменението на чл.280 ал.2 ГПК.
Ответникът по жалбата – И. Г. П., представляван от адв. Св.Т., в срока по чл. 287 ГПК е представил писмен отговор, в който поддържа, че частната жалба е неоснователна, а атакуваното определение – правилно и законосъобразно, тъй като съгласно чл.280, ал.2, т.2 ГПК, касационното обжалване е недопустимо когато предявеният иск е по чл.59, ал.9 СК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че частната жалба против обжалваното определение е процесуално допустима, като разглеждането й не е обусловено от наличието на основанията по чл.280 ГПК. Тя е насочена против определение на ВКС, с което е оставена без разглеждане касационна жалба против решение на въззивен съд и е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С обжалваното пред състава на ІV ГО на ВКС решение, въззивният съд е отменил изцяло решение № 424/15.03.2013 година на Районен съд Бургас, ХL граждански състав, постановено по гр. д. 6154/2012 година и вместо това е постановил друго, с което е изменил по иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК определените с решение № 966/13.06.2011 година, постановено по гр. д. № 2190/2011 и изменени с решение № 1921/14.11.2013 година, постановено по гр. д. № 1701/2013 година, двете по описа на Районен съд Бургас, мерки за упражняването на родителските права по отношение на детето А. И. П., като е предоставил упражняването на същите на бащата И. Г. П., определил е режим на личните отношения между детето и майката С. Ц. Ц. и е осъдил същата за заплаща издръжка на детето в размер на 100.00 лева месечно.
За да счете касационната жалба за недопустима съставът на касационната инстанция е приел, че атакуваното решение е постановено в производство по гражданско дело с предмет иск, който по силата на чл.280 ал.2 т.2 ГПК в редакция ДВ бр. 50/03.07.2015 година е изключен от касационен контрол.
Така постановеният съдебен акт е правилен и обоснован и не страда от пороците, визирани в частната жалба. Съображенията за това са следните:
Съгласно нормата на чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК, обн. ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г., в сила от 07.07.2015г., не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по искове за издръжка, по брачни искове и искове по чл. 322, ал. 2 ГПК, какъвто е искът по чл. 59, ал. 9 СК. В § 14 от ПЗР на ЗИД на ГПК е предвидено, че подадените преди влизане в сила на закона (07.07.2015 г.) касационни жалби, се разглеждат при условията и реда, действащ преди измененията. Следователно, касационните жалби депозирани след тази дата, се разглеждат по новия процесуален ред. Касационната жалба на С. Ц. Ц. срещу въззивното решение е регистрирана в деловодството на съда на 30.03.2016 година, т.е. след влизане в сила на ЗИД на ГПК, поради което е следвало да бъде разгледана по предвидените в него нови условия и ред. Ето защо, съобразявайки ограничителната разпоредба на чл.280, ал. 2, т.2 ГПК, правилно съставът на ІV г.о. на ВКС е оставил касационната жалба без разглеждане и е прекратил производството по делото.
Доводите на жалбоподателката за неправилно приложен процесуален закон и ред са несъстоятелни. Съгласно § 14 ПЗР на ГПК, само делата, образувани по касационни жалби, постъпили в съда до изменението, се разглеждат по реда на отменения ГПК. За тези, подадени след посочената дата, какъвто е и настоящият случай, приложим е сега действащият ГПК по правилото, че процесуалната правна норма има незабавно действие и се прилага към всички висящи производства, от което правило с § 14 ПЗР на ГПК е предвидено изключение. Висящи съдебни производства по смисъла на закона са тези, по които към 7.07.2015г. /влизане в сила на новата процесуална уредба/ не е постановено решение или макар и да е постановено такова не е подадена касационна жалба срещу него. За преценка допустимостта на касационното обжалване релевантна е не датата на която е подадена исковата молба, а датата, на която е подадена касационната жалба против въззивното решение.
Неоснователен е и доводът на жалбоподателката, че искът по чл.59 ал.9 СК не попада сред изрично изброените в чл.280, ал.2, т.2 ГПК. Както правилно е отбелязал предходният състав на ВКС, не подлежат на касационно обжалване съгласно новата редакция на чл.280 ал.2 т.2 ГПК решенията по въззивни дела по искове за издръжка, брачни искове, искове по чл. 322, ал. 2 от ГПК, производства по чл. 59, ал. 7, чл. 123, ал. 2, чл. 126, ал. 2, чл. 127, ал. 2, чл. 127а, чл. 128 и чл. 130, ал. 3 от СК, искове по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ и по чл. 13, ал. 2 от З., производства за разпределяне ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 от ЗС, искове по чл. 40 от З., молби за промяна на име по чл. 19, ал. 1 от ЗГР и искове по чл. 17, ал. 1 от З.. Искът по чл. 59, ал. 2 от СК попада сред тези изброени в чл. 322, ал. 2 от ГПК, поради което постановеното по него решение не подлежи на касационно обжалване по силата на чл. 280, ал. 2, т. 2 от ГПК. След като липсва възможност за осъществяване на касационен контрол на решенията по исковете по чл. 59, ал. 2 от СК, с които се определят първоначалните мерки относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата, то по аргумент на по-силното основание липсва такава и по отношение на решенията по исковете по чл. 59, ал. 9 от СК, с които се изменят първоначално постановените мерки. С оглед на това след изменението на чл. 280, ал. 2, т. 2 от ГПК не се допуска касационно обжалване на решенията постановени по чл. 59, ал. 9 от СК. Изменението е в сила от 07.07.2015 година като приложението му относно заварените случаи е уредено с § 14 от П..
Неоснователно е и твърдението в частната жалба на С. Ц. Ц., че новата редакция на чл.280, ал.2, т.2 ГПК е в противоречие с Конвенцията за правата на детето и поради това не следва да се прилага, тъй като Конвенцията е нормативен акт от по-висока степен.. Тази конвенция не предвижда задължение на държавите – страни по Конвенцията, да предвидят във вътрешното си законодателство касационно обжалване на брачните дела и делата, свързани с родителска отговорност.
На следващо място неоснователен е и доводът на жалбоподателя, че касационното обжалване е допустимо с оглед на това, че друг състав на Върховния касационен съд се е произнесъл в производство по чл.288 ГПК по касационна жалба срещу въззивно решение, постановено по иск по чл.59 ал.9 СК, която жалба е подадена на 23.11.2015г., тоест след влизане в сила на изменението на чл.280 ал.2 ГПК. В частната жалба е конкретизирано, че това е определение №264 от 07.03.2016г. по гр.д.№5907/2015г. на ВКС, ІІІ ГО, като препис от същото е приложен към жалбата. В тази връзка следва да се посочи, че определенията на ВКС, постановени в производство по чл.288 ГПК са извън обхвата на задължителната за съдилищата практика, тъй като с тях не се формира сила на присъдено нещо. Даденото от съдебния състав тълкуване на процесуална норма в такъв съдебен акт не обвързва други съдебни състави на Върховния касационен съд при разрешаване на аналогични правни спорове. Въпреки това следва да се посочи и това, че позоваването на този съдебен акт е некоректно и поради обстоятелството, че постановилият определението съдебен състав е приел касационната жалба за допустима с оглед изрично подчертаната констатация, че касационната жалба е подадена преди влизане в сила на изменението на чл.280 ал.2 ГПК, обнародвано в ДВ бр.50/2015г. Посочената в жалбата дата 23.11.2015г. не е датата, на която е подадена касационната жалба, а е датата, на която делото е постъпило в касационната инстанция.
Предвид така изложените съображения определението на ВКС, ІV ГО, е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода разноски на жалбоподателя не се следват. Ответникът не е заявил искане за присъждане на разноски, като не е и доказал реално да е сторил такива в настоящото производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, IIІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 326/26.10.2016г. по гр. д. № 3174/2016г. на ВКС, IV г. о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: