О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 452/20.07.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на тринадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4863 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 4236/ 12.08.2016 г. по гр. д. № 457/ 2016 г., с което Окръжен съд – Благоевград, потвърждавайки решение № 1819/ 25.03.2016 г. по гр. д. № 239/ 2014 г. на Районен съд – Разлог, отхвърля исковете на [община] да се признае за установено, че на основание решение № 851/ 15.12.2000 г. на Министерски съвет на Република България, с което на основание чл. 28, ал. 1, т. 7 ЗАТУРБ територията на [населено място] е отделена от [община] и е присъединена към [община] и съгласно предвиденото в чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОбС, [община] е собственик на общински гори в землището на [населено място] под название „К.“, „Л.“, „И.“, „К.“, „К.“, „У.“, „С.“ и „С.“, а [община] да бъде осъдена да предаде на [община] владението върху горите, индивидуализирани с решението (чл. 108 ЗС).
Решението се обжалва от [община] с искане да бъде допуснато до касационен контрол по въпросите:
1. Тогава когато едно селище преминава от една община в друга, процедурата по предаването на собствеността на движимите и недвижимите вещи, общинска собственост, от предаващата на приемащата община еднократен акт ли е или е такъв, който се развива във времето напред?
2. Коя община е собственик на гората, намираща се в землището на [населено място], чиято реституция е започнала, когато селищното образувание е към [община] и е завършила, когато селищното образувание е към [община]?
3. Длъжна ли е [община] по силата на закона незабавно да предаде собствеността на процесните гори след влизане в сила на решение на ОСЗГ за възстановяване на правото на собственост върху горите, които се намират на територията на [населено място]?
4. Кой е собственик на процесните гори?
5. Достатъчно ли е за уважаване на иска по чл. 108 ЗС писменото доказателство – протокол за въвод във владение след влязло в сила решение за възстановяване на правото на собственост върху горите?
6. Допустимо ли е една община до откъсва територии от една община, та макар и по силата на решение но ОСЗГ?
Касаторът счита въпросите включени в предмета на делото и обуславящи изводите на въззивния съд, а допълнителното основание за допускане на касационния контрол обосновава с предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По същество се оплаква, че въззивното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и със събраните доказателства. Претендира разноски.
От ответника по касация [община] не постъпва отговор.
Настоящият състав намира касационната жалба с допустим предмет, подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 283 ГПК и при спазване на останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост. Основанията от чл. 280, ал. 1, т. 3 (общо и допълнително) за допускане на касационния контрол липсват. Съображенията са следните:
Въззивният съд е изключил материалната легитимация на касатора като собственик на горите със съображения, че към датата на решение № 851/ 15.12.2000 г. на МС на РБ по чл. 28, ал. 1, т. 7 ЗАТУРБ за преминаване на [населено място] от [община] към [община] процесните гори все още не са част от територията на [населено място]. Към този момент е влязло в сила решение № 273/ 23.07.2000 г. по гр. д. № 263/ 2000 г. на РС – Разлог, с което на основание чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ е признато правото на [община] на възстановяване на правото на собственост върху тези гори, но административната процедура по реституция не е завършена. Въззивният съд е добавил, че административната процедура по възстановяване на правото на собственост остава незавършена и към приключване на съдебното дирене. Позовал се е на влязлото в сила решение по адм. д. № 888/ 2014 г. на Административен съд – Благоевград, с което е прогласена нищожността на решение № 732/ 14.06.2013 г. на ОСЗГ – Р.. Нищожният индивидуален административен акт, с който по заявление № вх. № 726/ 14.06.2013 г. след влязлото в сила решение по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ е възстановено правото на собственост върху процесните гори в полза на ответника по касация, не поражда правни последици. Заключил е, че за материалната легитимация на касатора като собственик са недостатъчни решение № 851/ 15.12.2000 г. на МС на РБ и установеното по делото обстоятелство, че горите се намират на територията на [населено място], а е необходимо да бъде завършена процедурата по възстановяване на правото на собственост по ЗВСГЗГФ. Съгласно чл. 27, ал. 1 ЗГ до нейното приключване тези гори продължават да бъдат държавна собственост. Това са съображенията, при които в обжалваното решение се приема, че исковете по чл. 108 ЗС са неоснователни.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че материалноправният въпрос, който обуславя изводите на въззивния съд е, дали когато горска територия е разположена на територията на населено място, което с решение на Министерски съвет на Република България по чл. 28, ал. 1, т. 7 ЗАТУРБ е преминало териториално към друга община, а за горската територия е висяща, но не е завършена процедурата по възстановяване на правото на собственост по ЗВСГЗГФ, правото на собственост на общината, към която населеното място е преминало териториално, възниква с решението по чл. 28, ал. 1, т. 7 ЗАТУРБ на Министерски съвет или е необходимо влязло в сила конститутивно решение за горската територия, издадено от ОСЗГ с приложена към него скица. Не такива са въпросите, които касаторът е повдигнал. Това изключва общото основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
При този изход на делото в тежест на касатора остават разноските, направени пред настоящата инстанция (арг. от обратното на чл. 78, ал. 1 ГПК).
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 4236/ 12.08.2016 г. по гр. д. № 457/ 2016 г. на Окръжен съд – Благоевград.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.