2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 452
гр. София, 21.05.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1727 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Ц. Д. – Й. против решение № 403/20.12.2018 г., постановено по гр.д.№ 1410/2018 г. от състав на Окръжен съд – Стара Загора.
Ответникът не е представил писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ са неоснователни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първата инстанция.
Съдът е приел, след извършване на преценка на характера и естеството на задължения на двете длъжности – „ магистър фармацевт“ и „магистър фармацевт- ръководител на аптека“ , че трудовите им функции не могат определени като припокриващи се по обхват и съдържание т.е. не са еднородни. Различията им произтичат от специфичните им задължения, предвидени в ЗЛПХМ и Наредба №28/09.12.2008 г. за устройството, реда и организацията на работата в аптеките, и от естеството на специфичните отговорности на трудовата функция: магистър фармацевтът изпълнява обхват дейностите в аптеката по чл.219, ал.1 от ЗЛПХМ, а ръководителят на аптеката- магистър фармацевт е лицензоносител и освен дейността в аптеката по чл.219, ал.1 вр. чл.222, ал.2 и ал.3 от ЗЛПХМ, има и ръководни функции, визирани в чл.20 от Наредба №28/09.12.2008 г. и чл.233 от ЗЛПХМ – ръководи, организира и контролира цялостната дейност, представлява аптеката пред контролните органи, носи отговорност за заявките и поддържа лекарствената номенклатура, както и изготвя и подписва отчети към НЗОК с личния си електронен подпис. Прието е, че двете длъжности са в йерархическа подчиненост, както и че обстоятелството, че инцидентно / при отсъствие на ръководителя / ищцата е изготвяла документи, които са задължение на ръководителя на аптеката, не води на извода както, че трудовите функции на двете длъжности се припокриват по обхват и съдържание, така и че са сходни предвид организационно подчинение и възможността за възлагане на задачи –съгласно т.8.1 на длъжностната характеристика. Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че в конкретния случай е налице реално съкращаване на щата и доколкото работодателят е премахнал единствената щатна бройка за магистър фармацевт- отчетник той няма задължение да извършва подбор.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване не се сочи конкретен правен въпрос, който да е разрешен при наличието на кое да е от основанията по чл.280, ал.1 относно допустимостта на обжалването. В изложението се повтаря касационната жалба, която съдържа изцяло оплаквания за неправилност на решението, поради необоснованост, както и поради допуснати фактически грешки. Липсата на конкретен правен въпрос е пречка за допускането на касационното обжалване, доколкото оплакването за необоснованост на решението, оттам и за неговата неправилност не е касационно основание, за да се допусне обжалването. Евентуалната преценка относно наличието на необоснованост следва да се извърши при разглеждането на касационната жалба по същество, но едва след като са налице основания за допускането на касационното обжалване. Липсата на относим към производството по чл.288 ГПК правен въпрос е основание за недопускане до касационно обжалване на решението.
Сочи се очевидна неправилност, като касационно основание по допускане на обжалването, което се обосновава с неправилното приложение на материалноправна норма.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по см. на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
В случая оплакването за неправилност, поради неправилно приложение на материалноправна норма не е основание да се приеме, че е налице очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК.
Предвид изложеното, не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от горното, състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 403/20.12.2018 г., постановено по гр.д.№ 1410/2018 г. от състав на Окръжен съд – Стара Загора.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.