О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 452
гр. София, 22.10.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на осемнадесети октомври , през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2303/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК .
Образувано е по частна жалба на М. Л. С., против разпореждане № 909/01.07.2019 год. по в.т.д. № 13/2019 год. на Апелативен съд Варна, с което е върната, като просрочена, касационната жалба на жалбоподателката срещу решение № 94/16.04.2019 год. по същото дело. Жалбоподателката оспорва законосъобразността на разпореждането, поради липса на предпоставките за приложимост на чл. 41 ал. 2 ГПК, поради което и неправилно е приложена презумпцията за редовно връчване на решението, предмет на обжалване с върнатата касационна жалба. Изразява несъгласие с решаващия извод на администриращия жалбата въззивен състав, за безспорно установяване в хода на производството на факта, че е напуснала адреса, на който веднъж е била призовавана, без да уведоми съда за новия си адрес, до подаване на молба с вх. № 3734/25.06.2019 год. . Жалбоподателката не оспорва, че действително офисът, посочен като нейн адрес, е бил продаден в хода на образувано изпълнително производство, но твърди, че го е посещавала до 24.05.2019 год., който момент релевира за начало на едномесечния срок, визиран в нормата на чл. 41 ал. 1 ГПК. Твърди, че в този период, на същия адрес, е получавала редовно други съдебни книжа. Приема, че е била надлежно уведомена за съдебното решение по електронен път едва на 23.05.2019 год., поради което срокът за обжалване на съдебното решение не е изтекъл.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе, съставът съобрази следното:
Преценката на съда за приложение на чл.41 ал.2 ГПК се основава на удостоверяване от връчителя обстоятелството, че страната отсъства повече от месец на адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение. За целта следва да има категорични данни, че връчителят е посещавал адреса, в рамките на повече от месец, поне три пъти , по различно време, включително в обичайно за пребиваване време / празнични и почивни дни / . Удостоверяването на факта на напускане на адреса, посочен като адрес за връчване на книжа, се извършва от призовкаря, въз основа на събраните от него сведения от новия собственик или обитател на имота.
Твърдението на страната, че същата е посещавала адреса до 23.05.2019 год. остава недоказано, но и по начало е ирелевантно инцидентно посещение на адрес, след като е безспорно, че същият не се обитава постоянно от адресата. На 05.11.2018 год. е осъществено последното редовно връчване на съобщение на посочения адрес в [населено място] – л. 21 от в.т.д. № 13/2019 год. на Апелативен съд Варна. При следващите опити на 08.01.2019 год. /л. 68/, 11.03.2019 год. /л. 79/ и 19.04.2019 год. /л. 96/ жалбоподателката не е намерена на същия. Връчителят не само е посочил, че многократно е посещавал адреса й, с удостоверени точни дати на посещенията, но и е събрал подробни непротиворечиви сведения от съседи, за отсъствието на лицето от имота, след продажбата му в хода на изпълнителното производство.
Посочените обстоятелства са от естество да обосноват приложението на чл.41 ал.2 ГПК, но не и в настоящия случай. В исковата молба е посочен актуалният , и към настоящия момент, постоянен адрес на страната. С отговора на исковата молба действително същата е посочила служебния си адрес,но не е отрекла възможността за призоваване на посочения с исковата молба адрес, нито е отправена изрична молба за призоваването й единствено от служебния. Следователно е налице хипотеза на паралелно посочени два адреса. Чл.41 ал.1 ГПК не ограничава призоваването само от посочен от страната адрес / арг. от предл. второ / , нито изключва реда, визиран в чл.38 ГПК, според който призоваването на адресата е на посочения адрес, но при ненамирането му съобщението се връчва на настоящия, а при липса на такъв – на постоянния му адрес, след като делото съдържа данни за последния. Преди да приложи чл.41 ал.2 ГПК съдът е следвало да изпрати съобщение за въззивното решение на постоянния адрес на страната.
Обстоятелството, че довод в този смисъл не се съдържа в настоящата частна жалба е без значение, тъй като обхвата на извършваната от настоящия състав проверка, досежно правилността на преграждащото определение, не е ограничен от съдържанието на сочените от страната пороци .
Следователно, страната следва да се счита уведомена чрез съобщение получено по електронен път на 23.05.2019 г., спрямо която дата депозирането на касационната жалба – на 21.06.2019 г. – се явява в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 909/01.07.2019 год. по в.т.д. № 13/2019 год. на Апелативен съд Варна.
ВРЪЩА делото на Апелативен съд – Варна – за администриране на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
– ЧЛЕНОВЕ :